Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (24)

II
На панаир

Като мина пладне, Хлапич каза на Гита:

— Време е да вървим. Още много път има пред нас. Трябва да потърсим господаря ти.

— Хлапич — каза Гита, — аз размислих. Вече не отивам при моя господар.

Като чу това, Хлапич се зарадва като никога досега в пътуването си. Той много добре знаеше, че това ще бъде за него голяма грижа, но поне няма да е сам из пътя.

След това Гита и Хлапич се простиха с Мишко и неговия брат, благодариха на родителите им и си продължиха пътя.

Вървяха здравата, та скоро пристигнаха в един голям град.

Този град беше толкова голям, че имаше една голяма църква с две камбанарии и десет малки църкви с по една камбанария, имаше стотина улици, а по всяка улица вървяха хора като мравки. Всяка улица имаше по четири ъгъла, а на всеки ъгъл стояха двама стражари.

Такъв голям беше този град.

Но Хлапич и Гита не трябваше да изминават всичките стотина улици, а само една, защото веднага дойдоха до един голям площад.

Тъкмо на него беше панаирът.

На панаира имаше около двеста палатки, малки и големи. Продаваха се червени кърпи и черни палта, сини тенджери и жълти пъпеши.

Биеха тъпани и свиреха свирки, защото се продаваха и много играчки.

— Ай, колко е хубаво и весело всичко тука! — каза Гита. — Да останем малко!

„Ето ти на̀ — помисли Хлапич, — аз си знаех, че тя ще каже това, като види панаира.“

Не искаше да обижда Гита, та рече на глас:

— Не е разумно да останем на панаира.

— Защо не? — попита Гита.

— Затова защото тук може да е майстор Мърконя. Досега той никога не е ходил на панаири. Но тъкмо няколко дни преди да си отида, каза: „Щом стане първият панаир, ще отида на него. Мен няма само беди да ме сполетяват на панаира.“

— А защо би го сполетяла беда на панаира? — попита Гита.

— Не знам, но той винаги говореше, че цялото му зло е от панаир.

После Хлапич каза:

— Не е разумно да останем. Тук може да е майстор Мърконя. А може тук да е и черният човек. А може пък да е и твоят господар от цирка.

Гита се ядоса и каза:

— Защо пък всички те трябва да са точно тук?

— Затова защото тук има много хора, а където има много хора, там може да бъде всеки — отвърна Хлапич.

— Това не е вярно — каза Гита. — Във Виена има още повече хора, отколкото тук, и все пак майстор Мърконя и черният човек не са във Виена.

Хлапич не умееше да говори колкото Гита, затова не продължи да се препира повече.

И така те останаха на панаира.

Дали това беше разумно, или не, ще се види още същата вечер. На панаира всички хора вдигат такава тупурдия, че никой няма денем време да мисли за това, което ще стане вечерта.