Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Čudnovate zgode i nezgode šegrta Hlapića, 1913 (Обществено достояние)
- Превод от хърватски
- Христиана Василева, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ивана Бърлич-Мажуранич. Чудните приключения на чирака Хлапич
Издателство „Народна младеж“, София, 1975
Редактор: Сийка Рачева
Коректор: Мария Бозева
Художник: Стефан Шишков
История
- — Добавяне
V
Решението на Хлапич
Когато всичко утихна, Гита и Хлапич с Бундаш излязоха, изпод яслата.
Никой не може да си представи какво му беше на Хлапич!
От разговора на черния човек Хлапич научи, че черният човек и Гърга са хванали онзи човек, който е отивал на панаир, и че са му взели стоката и коня, а него са вързали в гората. Но на Хлапичевото сърце тежеше още повече това, че черният човек и Гърга отиват нощес да отведат кравата на Марко и неговата майка, които бяха така бедни! То се знае, че за Марковата къща говореше черният човек, защото в този край само тя беше така мъничка и стара и само тя имаше голяма синя звезда под прозорците.
Като размисли всичко това, Хлапич каза само:
— Сбогом, Гито, трябва да бързам. Остани при своя господар и недей да плачеш.
Но Гита се разплака още преди Хлапич да изговори тези думи.
— Къде отиваш, Хлапич? — шепнеше тя. — Трябва да стигна до Марковата къща, преди черният човек да пристигне там, да кажа на Марковата майка да пази кравата си — отвърна Хлапич.
О, горкият Хлапич, колко му е добро сърцето! А колко е далечен пътят пред него и колко са му малки краката!
— Хлапич, Хлапич! Това е далече, а черният човек е с кола! — шепнеше Гита.
— Тъкмо затова трябва да побързам. Сбогом, Гито, за тебе е по-добре да останеш — рече Хлапич.
— Аз ще дойда с тебе — каза Гита и престана да плаче.
Хлапич нямаше време за разговор. Затова той не отговори нищо, ами отиде до онзи отвор, през който влязоха в конюшнята, повдигна платнището и излезе с Бундаш в нощта и месечината. След тях излезе Гита.
Хлапич не говореше нищо. Неговите ботуши бързо чаткаха по дългите градски улици. След тях също така бързо тупкаха малките Гитини обувчици. Пък най-бърже тепаха Бундашовите крака.
После излязоха от този град, където им се струваше, че всеки прозорец слуша дали те ще проговорят нещо за черния човек.
Пред тях сега лежеше на месечината дълъг и безкраен път.
Кой знае вижда ли месечината сега там, далече на пътя, една малка къщица със синя звезда и ще отведе ли щастливо до нея Хлапич и Гита.