Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (21)

III
Гърга и Хлапич

Когато Гърга и Хлапич останаха сами, Хлапич каза тихо на Гърга:

— Гърга, аз ще закърпя хубаво юздите, а ти иди с тях надалече и не се връщай в село. Там те чакат селяните да те убият.

Гърга мълчеше и гледаше в чизмите на Хлапич. По тези чизми Гърга разбра, че селяните наистина знаят как той е крал с черния човек.

— Гърга — каза пак Хлапич, — твоята майка ти праща нещо. Няма да ти го дам, ако не ми обещаеш това, което ще те помоля.

— Какво искаш да ти обещая? — попита тихо Гърга.

— Обещай ми, че ще оставиш черния човек и ще отидеш надалече. Остани сам и бъди честен. Така заръча твоята болна майка и плака, като ми даде това за тебе.

Хлапич извади от торбата кърпата, в която беше завит форинта, и я даде на Гърга.

Когато Гърга видя кърпата на майка си и като чу какво му е заръчала, стана му мъчно като на малко дете. Много пъти, когато възрастните хора се сетят за своите майки, на сърцето им става мило като на малките деца.

Но Гърга не смогна да отговори надълго на Хлапич, защото черният човек вече си идваше. Гърга сложи бързо кърпата с форинта в джоба си и пошепна на Хлапич:

— Кърпи хубаво юздите и благодаря, добри Хлапич!

В това време черният човек дойде.

— Готово — каза Хлапич, който тъкмо свърши работата по юздите.

— Докарайте конете! Бързо! — викна черният човек.

Овчарите и Гита доведоха конете.

Единият кон беше черен като гарван и блестеше като слънце. Имаше дълга грива и опашка. Истински вран кон.

— Кой знае ще видя ли някога отново това конче — въздъхна Гита, когато конете вече бяха впрегнати.

— Разбира се, че няма, скакалче — каза онзи черен човек. — Там, където отива този кон, ти сигурно никога няма да дойдеш. Хайде бързо! Без приказки!

Всичко беше готово.

Черният човек скочи в колата, а до него седна Гърга.

Хлапич погледна Гърга и му се стори, че е тъжен.

„Това е хубаво — помисли си Хлапич, — защото, който може да бъде тъжен, той бива и добър!“

Черният човек удари врания кон с камшик и конете полетяха като стрели по равния път.

Хлапич, Гита и овчарчетата гледаха след тях. Едно овчарче каза:

— Карат така бързо, като че са нещо виновни.

— Нека карат — рече Хлапич, — не бих искал да срещна още веднъж черния човек.

— Как би могъл да го срещнеш пак, като казваш, че тази земя е толкова голяма!? — попита Гита.

— Като тръгнах да търся чизмите, ми се стори голяма и широка като седем царства, а сега, когато се боя да не срещна черния човек, ми се струва малка и тясна като рог! — отвърна Хлапич.

После всички седнаха около огъня.

Хлапич извади печено месо и баница и тъй като седмина седяха около огъня, Хлапичевата торба се изпразни завчас. Сега вече не изглеждаше като пчела, а беше тънка и сплескана като книга от три листа.