Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (31)

IV
Двама опаки хора

Ако Хлапич не беше така беден, сигурно никога не би видял отблизо двама такива опаки хора, каквито сега трябваше да гледа и слуша. За щастие на света има толкова малко опаки хора, колкото малко има празни зърна боб в паницата, та и в онзи край по това време живееха само тези двама опаки хора. Но Хлапич беше бедно дете, а бедните деца опознават целия свят.

Да не беше Хлапич толкова беден, сигурно нямаше сега да клечи среднощ под яслата, нито щеше да слуша страшния разговор на черния човек и господаря на цирка.

— Утре отивам с цирка през седем града в осмия — рече господарят на цирка. — Погледни как съм нагласил врания кон! Като му сложиш коприна, ремъци и седло, сигурно никой няма да го познае, не се бой.

— Аз не се боя, защото знам, че ти си по-мъдър от лисицата в планината — отвърна черният човек. — Но сега ми брой суха пара за коня, защото не беше лесно да се докопам до него.

— Ще ти броя парата — каза господарят, — но преди това ми кажи къде е сега онзи човек, на когото бе враният кон?

— От него не се бой! Той е в гората, където гората е най-гъста. Вързан е с три въжета за най-здравия дъб. Сигурно няма да избяга, щом аз съм го вързал, нито ще иде скоро на панаир.

Това рече черният човек и се засмя така страшно, както се смеят опаките хора, когато говорят опаки неща.

Тогава господарят извади тежка кесия и почна да брои златни дукати в ръката на черния човек. Но техните ръце бяха така черни, че и златните дукати в тях почерняха.

— А сега сбогом! Чака ме колата, трябва да продължа, докато е нощ — каза черният човек.

— А къде бързаш така? — попита господарят.

— Нощес, преди да съмне, отиваме за една крава. Пратих вече снощи Гърга да ме чака. Но много не му вярвам — каза черният човек.

— А къде отивате за кравата? — попита господарят.

— Още не съм бил на онова място. Но ми казаха, че къщата е една на пътя, а в къщата няма друг освен жена и дете. Това ще бъде лека работа. Но има още три часа път дотам, защото вървя заобиколно — каза черният човек.

— А как ще намериш къщата, като казваш, че още не си бил там? — попита господарят.

— Лесно ще я намеря. Чух, че е малка, стара и изкърпена и че на нея има голяма синя звезда — отговори черният човек.

След това излязоха от конюшнята в цирка. После се чу как си казаха „сбогом“ пред цирка и „добър път“, подир което отново всичко стана тихо.