Желю Желев
Фашизмът (7) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

В условията на тоталитаризма понятието „унификация“ се свежда не просто до уеднаквяване на обществения живот в резултат на икономическа стандартизация на обществото. Става въпрос за такова уеднаквяване, с което се установява контрол на фашистката партия над държавата, а посредством нея и над гражданското общество. Това е такова политическо уеднаквяване, при което фашистката партия разпростира своя монопол върху онези области на гражданското общество, които при традиционната буржоазна демокрация са свободни от контрола на държавата и политическите партии: изкуство, литература, вкусове, развлечения и пр., чак до семейните въпроси.

Унификацията се състои в това — четем в материалите на Нюрнбергския процес, — че „властта… на партията в цялост се простира върху всички сфери на обществения и частния живот. Партията ръководи държавата, партията ръководи въоръжените сили, партията ръководи всички отделните личности вътре в самата държавата. Партията унищожава всички институции, групи и отделни хора, които не желаят да приемат ръководството на фюрера“ (84–570).

Унифицирането започва най-напред в чисто политическата сфера с премахване на всички форми на местно самоуправление и федерализъм. Техните пълномощия се прехвърлят в ръцете на централната партийно — държавна власт, която превръща своя апарат по места в послушно оръдие, изпълняващо всичко, което се нарежда от горе.

Валтер Фрик, първият министър на вътрешните работи в кабинета на Хитлер, в статия от 1935 г. за фашисткия ежегодник изразява по следния начин унификацията в политическата сфера: „Взаимоотношенията между империята и отделните провинции сега бяха организирани на съвършено нови принципи, дотогава неизвестни в историята на германския народ. Имперският кабинет получава неограничена власт. Не само негово право, но и негов дълг става империята. От днес нататък ще съществува само един национален авторитет — империята. По такъв начин германската империя става унифицирана държава в цялата администрация в провинциите се осъществява само по заповед на имперската власт или от нейно име. Границите на провинциите стават само административни граници, не охраняват повече суеверията на тези провинции.

Със спокойна решителност при поддръжката на целия германски народ имперският кабинет постоянно осъществява вековното стремление на цялата германска нация — създаването на унифицирана националсоциалистическа държава“ (89–69).

Премахването на местното самоуправление — тази първа стъпка в политическото унифициране на държавната власт — също така ясно е изразено в Италия. Италианският фашизъм заварва едно общинско самоуправление, въведено още в 1888 г. и придобило вече силата на традиция макар с всичките „слаби страни“ на буржоазната демокрация, като котерийност и партизанщина при избирането на кметовете, партиен кариеризъм, нескончаеми речи вместо дела и пр.

Фашизмът се залови точно за слабите страни на местното самоуправление, за да го компроментира и му противопостави своята строго централизирана система. Основен негов аргумент в тази „полемика“ бе съображението, че: а) автономията на общините се противопоставя на централната власт, вследствие на което „общината и държавата се виждат изправени една срещу друга като врагове“ (112–79); б) това създава условия в общините да се разгарят систематични партизан ски борби около избирането на кмета и другите съветници, което превръща самият избор от средство в цел.

С други думи, автономията на местната власт пречи тя да бъде дейна и оперативна, а работата може да върши „само способният и честен държавник (!), който се намира под прекия надзор и контрол на държавната власт“ (112–77).

Разбира се, фашизмът можа да ликвидира местното самоуправление не защото убеди общините в предимството на своята централистична концепция, а понеже преди това бе установил навсякъде политически монопол на своята партия (чрез унищожаване на другите партии) и можеше свободно да диктува волята си. Със закона от 4 февруари 1926 г. той измени начина на избиране на общинските съветници. Вместо по общата избирателна система от всички граждани с избирателни права числеността на общинския съвет вече се определя от префекта (т.е. от предания на фашизма партиен чиновник, като една трета от съветниците се назначават направо от него, а две трети, т.е. болшинството, се избират от икономическите организации, синдикатите и другите сдружения, на които съответният закон по корпоративният принцип е признал правото на избиратели.

Но понеже префектът и синдикатите са под прекия контрол на фашистката партия, фактически общинските съвети се избират от съответните подразделения на фашистката партия. Или чрез закона от 4 февруари 1926 г. фашистката партия в лицето на своето правителство (Мусолини), като унищожава автономията на общините, ги превръща в клонове на централната държавна власт. По такъв начин тя прави и общините свое оръдие, както преди това е направила същото с органите на централната държавна власт — правителството, парламента и камарата. Така тя изгражда хомогенната фашистка държава, действуваща с всичките си звена точно и безотказно по волята на партията.

Веднъж постигнала това, тя продължава унифицирането на цялото гражданско общество. В едно окръжно до префектите Мусолини доста точно е изложил мотивите за унифицирането на държавната власт: „Властта е една и единна. Ако не е така, изпада се в пълно разстройство на държавата… тоест отрича се един от най-големите мотиви за триумф на фашистката дейност, която се бори тъкмо за да даде трайност, авторитет, сила на държавата, за да я направе една и недосегаема, каквато е и трябва да бъде фашистката държава. След революцията партията и нейните йерархии са съзнателният инструмент и една от волите на държавата както в центъра, така и по периферията“ (112–78).

Унификацията, започнала в политическата област, продължава по-нататък в две насоки: в духовния живот на обществото и в икономиката. Но понеже това се извършва въз основа на организационните и идеологическите принципи на фашистката партия, налага се да разгледаме нейната структура и принципи. В такъв смисъл изучаването на фашистката партия е ключ за проникване в тоталитарната унификация.