Желю Желев
Фашизмът (15) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

3. Култ към останалите държавни и партийни ръководители на фашизма

Пирамидално — йерархичната структура на фашистката държава поражда закономерно култ към личността на всеки ръководител, тъй като той е практически несменяем отдолу, неконтролируем, с неограничена власт спрямо своите подчинени. Въпросът е само до мащабите на този култ, които са в пряка зависимост от размерите на властта, съсредоточена в ръцете на ръководещата личност. Колкото по-голяма и неограничена е властта, толкова по-силен е съответният култ. Следователно култът не е нищо друго освен фалшив авторитет, който тираничната сила на властта създава около дадено лице, но в който започват да вярват както окръжаващите го, така и неговият носител. Затова този натрапен от системата авторитет съществува, докато съществува неограничената тиранична власт в ръцете на дадено лице: падне ли властта или лицето от власт, изчезва безследно и неговият ореол.

В йерархията на култовете в Третия райх централно място заема култът към Хитлер. Той е абсолютен и неограничен в съответствие с абсолютната и неограничена власт на фюрера. Всичко се свързва с личността на Хитлер. Той е вездесъщ и всезнаещ като бог. Затова и ритуалът му е както при култовете на боговете. Портретът и бюстовете на водача се превръщат в икона на райха, редовно обкичени със свежи цветя. Официалният поздрав „Хайл Хитлер“ непрекъснато носи неговото име от уста на уста. В изобразителното изкуство съществува съответната иконография на фюрера. Неговият култ е така абсолютен и фантастичен, че еднакво му се кланят както редовите националсоциалисти и поданици, така и висшите държавни и партийни ръководители. Те искрено вярват в гения на водача. „В това отношение е много интересно свидетелството на Рибентроповите лекари, как неговото настроение се меняло според това, дали Хитлер му се усмихнал, или бил намръщен. Ако дълго време не бил повикан при Хитлер, изпадал в лошо настроение и малодушие, но веднага щом това станело — независимо дали го вика за порицание, похвала, или за случайна инструкция, — забележимо се оживявал и отново ставал работоспособен. След връщането си от срещата с водача ставал необикновено приятелски настроен и общителен, макар че по характер бил по-скоро затворен и горделив. Един от лекарите казва, че се създавало впечатление, като че ли се е «срещал с бога». Същото наблюдение потвърждава и американският психиатър Дъглас М. Кели, който изследваше Рибентроп по време на Нюрнбергския процес. Кели отбелязва, че разговорите му с Рибентроп винаги свършвали с Хитлер, Рибентроп изпадал в транс и заявявал възбудено: «Винаги съм стоял зад фюрера и винаги ще стоя зад него».

По време на процеса бил прожектиран филм, в който няколко пъти се появявал Хитлер. Когато Кели разговарял след това с Рибентроп, последният със сияещи очи му стиснал ръката и я разтърсил:

— Не почувствувахте ли обаянието на неговата личност? — развълнувано го запитал той.

И когато Кели не му отговорил, пребледнял:

— Сигурно от екрана не въздействува така. Но аз я чувствувам тази силна, жизнена личност. Дори независимо от това, че съм сега тука, в затвора, и ме грози смъртно наказание, ако Хитлер влезе в тази стая и нареди нещо, бих го извършил веднага, без да се съобразявам с последствията“ (125).

Прехарактерна в това отношение е и декларацията на Хес на Нюрнбергския процес, където заявява, че остава докрай верен на фюрера.

По същия начин се отзовава за фюрера и Гьоринг в една своя реч на 24 юни 1935 г.: „Това, което за нас е Адолф Хитлер, не може да се обясни с думи. Той е всичко, той е Германия, той е нашето движение, той е нашето бъдеще“ (155–190).

На 19 април 1939 г. Гьобелс произнася реч на тържествено събрание в Райхстага по случай 50 рожден ден на фюрера:

„Името Адолф Хитлер за целия свят днес е една политическа програма. То се носи като легенда по земното кълбо. По широкия свят не ще се намери нито един човек, който да остане безучастен пред това име. За едни това означава надежда, вяра и бъдеще, за други то е обект на горчива омраза, долна лъжа и подла клевета.

Най-висшето нещо, което един човек може да постигне на земята, е да даде името си на епохата, в която живее, и отпечатъка на личността си върху тази епоха. Нашият фюрер постигна това. Днес светът е немислим без него.

… Адолф Хитлер даде нова насока в историческото развитие не само на своята страна, а и на цяла останала Европа. Това е така без преувеличение. Адолф Хитлер днес е най-значителният гарант за новия ред в Европа“ (28–6).

И такива речи, разбира се, се произнасят всяка година на 19 април от висшите ръководители на райха. Даже в 1944 г., когато катастрофата се очертава като нещо неотвратимо, Гьобелс произнася реч по радиото за рождения ден на фюрера.

Политическите ръководители също имат своя култ, но под сянката на Хитлеровия и в неговите рамки. Никой няма право да бъде по-гениален от фюрера, както никой няма власт като неговата. Всеки култ след Хитлеровия може да съществува само раболепствувайки пред него. Това е неписан закон, с който се съобразява цялата йерархия и особено пресата, която дава публичен израз на неговите прояви. Всеки опит да се постави нечий култ наред с този на фюрера се счита измяна на делото, тъй като неговата личност е тъждествена с фашистката партия, държавата, народа и Германия. „Един народ, един райх, един фюрер!“ — официалният девиз на Третия райх. Затова, когато пресата пише за този или онзи партиен ръководител, за неговите заслуги към националсоциалистическото движение, никога не си позволява да говори по-патетично, отколкото за Хитлер. Ако все пак тонът е подозрително патетичен, изрично се отдава дължимото и на фюрера. Култът към нацистките лидери има същите форми, като при фюрера. За да поддържат „връзка“ с народа, и те се явяват на народни тържества и сами участвуват в тях. Прерязват лентите на новите индустриални обекти, които се пускат в експлоатация; подобно на фюрера правят първа копка при започването на аутобаните през 30-те години и пр. Разбира се, всичко се заснема с фото- и кинокамери, за да се покаже пред милионите зрители като доказателство за близостта чежду народ и ръководители.

Освен в учрежденията и учебните заведения портретите на Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес и т.н. стоят заедно с портрета на фюрера на публични места. В Мюнхен през 1937 г. се открива голямата изложба на немското изкуство. По залите и важно крачи цялата партийна върхушка начело с Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Химлер. Улици, училища, заведения носят името на някое партийно величие. Фондацията за подпомагане хората на изкуството носи името на Гьобелс (179–97). През 1938 г. във Ваймар се провежда „Голямата среща на немските поети“. Гьобелс изпраща телеграма-приветствие. Събранието в телеграмата-отговор горещо благодари на ръководителя Гьобелс за бащинските грижи към поетите (180–249).

Големите каменовъглени и металургични концерни носят името „Херман Гьоринг“. Речите и „трудовете“ на партийните и държавни ръководители на райха се издават бързо и в голям тираж. „Митът на XX век“ на Розенберг издаден в двумилионен тираж.

Журналистите често предсавят ръководителите на райха в романтична светлина. Ханс Фридрих Блунк в своята статия „Новите политически ръководители“, след като излага тяхната естетическа концепция и заслугите им към немската култура, продължава: „Преди 20 години те бяха млади художници или лирически поети, които възпяваха любовта и свободата на своя народ и щастието от една разходка с радостно момиче“ (180–168).

Пресата постоянно отбелязва юбилейните години на политическите вождове. По този начин систематично се напомня за ролята на НСДАП като ръководеща сила на Третия райх, постоянно се набива в съзнанието на гражданите, че Германия не може да съществува без националсоциалистическата партия. Ето какво пише „Национал цайтунг“ в броя си от 24 април 1941 г. за Рудолф Хес, втория човек след Хитлер: „Преди много години — това беше още до началото на войната — Рудолф Хес наричаха «съвестта на партията». Ако ние питаме защо на заместника на фюрера е дадено такова почетно звание, но на този въпрос не е трудно да се отговори: няма нито едно събитие в нашия живот, което да не е било свързано с името на заместника на фюрера. Той е толкова многостранен и своеобразен в своята работа и в сферата на своята дейност, че това не може да се изкаже с няколко думи… много мероприятия, проведени от правителството, особено в сферата на военната икономика и в партията, се провеждаха напълно по инициативата на заместника на фюрера“ (90–211).

А ето как официалната преса откликва, когато идеологът на Националсоциалистическата партия Алфред Розенберг получава в 1937 г. германската национална премия. „Алфред Розенберг със своите книги блестящо помогна да се заложат научните и духовни основи, да се подсили и укрепи философията на националсоциализма.

Само бъдещето ще може да оцени напълно дълбочината на влиянието на този човек върху философските основи на националсоциалистическата държава“ (90–231).

Вестник „Дас Райх“ в броя си от 13 август 1940 г. публикува статия под заглавие „Валтер Функ — пионер на националсоциалистическото мислене“. В нея отново се изтъкват заслугите на поредния лидер на партията, а чрез това и към германския народ. „Валтер Функ остава верен на себе си, защото той беше, е и ще бъде националсоциалистически борец, посвещаващ всички свои трудове за победата на идеалите на фюрера“ (90–241). „Дас Райх“ спазва ритуала: отбелязвайки големите заслуги на Валтер Функ към националсоциализма, той отдавна дължимото и на висшия култ — фюрера. По същия начин процедира „Райхсарбайтсблат“, когато по случай 50-годишния юбилей на Фриц Заукел — друг виден партиен и държавен ръководител на националсоциалистическа Германия — изтъква неговите заслуги към движението. Фриц Заукел направил всичко това, защото черпил „съзидателни и духовни сили от доверието на фюрера“. „Верен на своята политическа задача, той с непоколебима последователнос и упорство, с фанатична вяра върви по своя отговорен път. Като един от най-верните съратници на Хитлер, той черпи своите съзидателни и духовни сили от доверието на фюрера“ (90–248). В същия смисъл нацистката пропаганда обявява години наред фон Ширах за „велик герой на младежта“ (84–697).

С оглед подгряването култа на партийните и държавни ръководители на райха кино- и фотохрониката са запечатали в десетки и стотици хиляди снимки делата им. След това те се увековечават чрез официалните партийни издания на НСДАП. Само във втория том на „Третия райх“, отнасящ се за 1934 г., фигурират:

25.02.1934 г. „Фюрерът говори пред политическите ръководители в Кафявата къща в Мюнхен“ (163–441).

06.03.1934 г. „Полагане на основния камък на националния паметник Рихард Вагнер в Лайпциг от фюрера“ (163–422).

21.03.1934 г. „Фюрерът посещава работна площадка“ (163–444).

06.04.1934 г. „Райсминистърът на пропагандата д-р Гьобелс открива изложбата «Германски народ — германски труд»“ (163–443).

01.05.1934 г. „Голяма младежка манифестация за посрещане на фюрера“; „Райхсминистърът д-р Гьобелс пред немската младеж в Берлинския парк“ (163–449).

09.10.1934 г. „Откриване зимната помощ на немския народ за 1934–1935 г. от Адолф Хитлер“ (163–485).

29.10.1934 г. „Реч на Шахт по случай Деня на физическия труд Брауншвайг“ (163–479).

08.11.1934 г. „Празнична среща на старата партийна гвардия в Бюргербройкелер. Фюрерът говори по случай 9 ноември в Мюнхен“ (163–481).

11.11.1934 г. „Сърдечно приветствие на фюрера от населението“ (163–481).

13.11.1934 г. „Реч на Гьоринг пред Академията на немското право“ (163–479).

27.11.1934 г. „Реч на Хес пред националсоциалистическото общество «Сила чрез радост» в Берлин“ (163–482).

08.12.1934 г. „Откриване Деня на националната солидарност, отляво Гьоринг, отдясно д-р Гьобелс“ (163–485).

Само при едно посещение на фюрера в Хамбург на 17.8.1934 г. фотохрониката е фиксирала четири такива дела:

— На път за пристанището, застанал прав в открития „Мерцедес“, фюрерът приветствува тълпите.

— Фюрерът говори на работниците в корабостроителницата.

— Фюрерът посещава линейния кораб „Шлезвиг — Холщайн“.

— Фюрерът приема почетната рота на военните моряци (163–468).

Да надникнем в третия том на „Третия райх“, отнасящ се до 1935 г. 22. 1. 1935 г. „Фюрерът поздравява своя стар съратник генерал Лисман по случай неговия 85-и рожден ден“ (164–457).

01.03.1935 г. „Тържествен марш на старата гвардия от Саарската област пред фюрера“ (164–441).

18.05.1935 г. „Генерал ьоринг в траурно шествие“ (164–441).

19.05.1935 г. „Фюрерът открива първата готова отсечка на аутобана Франкфурт на Майн — Дармщад“ (164–473).

25.05.1935 г. „Голямата вътрешнополитическа реч на фюрера пред Райхстага“ (164–476).

25.05.1935 г. „Рудолф Хес приема почетната рота на военоморските сили“ (164–449).

13.06.1935 г. „Фюрерът утешава близките на загиналите при експлозията в Райндорф“ (164–482).

11.09.1935 г. „Фюрерът говори на събрание за културата, организирано от НСДАП“ (164–488).

26.10.1935 г. „Фюрерът на траурно събрание за починалия гаулайтер Лопер в Десау“ (164–496).

В официалното партийно издание на НСДАП са документирани и такива важни събития като чевствуване рождените дни на райхслайтерите и гаулайтерите. В петия том на „Третият райх“ (1937) е зафиксирана снимка със следния текст: „Райхсфюрерът на СС и шеф на немската полиция Химлер поднася своите блогопожелания на министър — президента Гьоринг по случай неговия 44-и рожден ден. (Зад райсфюрера са: шефът на полицията за сигурността. СС — обергрупенфюрерът Хайдрих и шефът на полицията за вътрешния ред генерал Далюге.)“ (166–437).

Както многократно бе подчертавано, в основата на култа лежи неограничената и тиранична власт, която нацистката държава предоставя в ръцете на управляващата партийно — държавна върхушка. Всеки от нейните представители е персонификация на тази власт.

Самата структура на бюрокрацията тласка към все по-голяма централизация на властта. И затова всеки функционер от йерархията се стреми да получи все повече власт в ръцете си. Това е едно от най-важните условия, за да издържи в борбата с конкурентите, които стават все по-агресивни.

Отначало Хитлер е само върховен водач на НСДАП и канцлер. Със закон от 1 август 1934 г. той обединява постовете имперски президент и канцлер, съсредоточавайки и властта на имперския президент в свои ръце. На 4 февруари 1936 г. той се самоназначава за главнокомандуващ на германските въоръжени сили. По този начин фактически става върховен ръководител на партията, държавата и въоръжените сили (фюрер, канцлер и върховен главнокомандуващ), т.е. вън от неговите ръце не остава никаква власт. Гьоринг в началото е само Министър без портфейл в кабинета на Хитлер. Впоследствие е вече министър на авиацията, генерал от СС и СА, генерален пълномощник по четиригодишният план, райхсмаршал, председател на Съвета по отбраната и шеф на гестапо в Прусия за известно време (до прехвърлянето на последната под ведомството на Химлер).

Алберт Шпеер е министър на въоръжението и военнната промишленост, делегат на партийната канцелария по всички технически въпроси, ръководител на главното управление на техниката на НСДАП, на Съюза на германските техници-националсоциалисти, на една от най-големите организации на Германския трудов фронт, пълномощник в щаба на Хес, генерал от СС е СА; Ханс Йост е групенфюрер от СС, държавен съветник, президент на Имперската Камара на писателите и на Немската академия за поезия. А Ханс Франк, райхслайтерът по юридическите въпроси на НСДАП, е заемал 11 отговорни поста в партията и държавата (87–719).

Това показва, че действително процесът на концентрация на властта във все по-малък кръг хора, застанали над закона и морала, но оправдаващи всичко с волята на фюрера, интересите на партията и народа, е добил завършен вид във фашистката тоталитарна система.