Желю Желев
Фашизмът (23) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

3. Нуждата от изолация на страната

Безсилието на тоталитарната пропаганда става особено ясно, когато трябва да се бори с влиянието на чуждата пропаганда в собствената и страна. С въвеждането на радиото в тази област двадесетият век направи революзия: предадената информация моментално става едновременно достояние на милиони хора без оглед на граници и разстояния. Точно това обаче заплашва монопола на тоталитарната пропаганда и затруднява борбата и с радиопропагандата на другите държави.

Ефективното оръжие на една пропаганда срещу друга е подавянето на информацията: при равни други условия само с количеството, точността и обективността на информацията една пропаганда може да победи друга, завоювайки по такъв начин нейната публика. Но фашистката пропаганда е най-слаба тъкмо в тези пунктове, за да издържи натиска на противниковата пропаганда от нефашистките държави.

Тя се оказва безсилна със собствени сили и средства да отрази чуждестранната пропаганда. Затова се обръща за помощ към полицията. Но с това показва на света и на собствения си народ, че се крепи на терористичния апарат, с което засилва още повече недоверието към себе си.

Полицията действува радикално с изолационни мерки. 1. Запечатва радиоапаратите по начин, който изключва възможността да се слушат други радиостанции освен националната, и наказва най-сурово нарушителите. 2. Запо-голяма сигурност се въвежда система за непрекъснато заглушаване на онези чужди станции, които излъчват специални емисии на езика на фашистката държава. 3. Установява се жесток контрол над литературата и вестниците, внасяни от чужбина, за да не попадне нещо нежелателно в ръцете на публиката. 4. Изгаря или инкриминира в специални фондове литературата, която би могла да инспирира демократично и свободолюбиво мислене. 5. Строго ограничава излизането на собствените си граждани в чужбина. Привилегията за пътуване в други страни е само за доверени на режима хора или за лица, изпращани по служба. При всички случаи разрешението за това става по усмотрение на полицията: тя отсъжда дали дадено лице може да излезе на вън, или не. Смисълът на тази превантивна мярка е, че всеки по-продължителен престой е рискован за верноподаническите настроения на германците, които биха могли евентуално да станат проводници на чужда идеология и култура.

„Естествено — пише Курт Рис за Германия, — да се забрани излизането от страната, която се намира в центъра на Европа, беше невъзможно, а то не съответствуваше и на германските планове за бъдещето, обаче нито един пътешественик не можеше да избегне непрекъснатото наблюдение на агентите на гестапо. Гестапо разработи образцови правила за всички, които напускат пределите на страната. За да се получи разрешение за пътуване в чужбина, трябваше да се изтъкне къде ще пътувате и защо; при кого отивате; имате ли в чужбина роднини; какви са техните политически убеждения и т.н.

На пътешествениците се даваха инструкции за поведението, което трябваше да имат. Те нямаха право да носят ордени и униформи. Веднага след пристигането си в мястото, за което пътуват, трябва да се обадят в най-близкото германско консулство“ (102–43).

Тези мерки показват, че самата тоталитарна пропаганда се крепи върху терористичния апарат и полицейското насилие. Нейното монополно положение в страната и е осигурено от терористичния апарат, който методично унищожава всеки, който се опитва да информира и да прави пропаганда.

Тясното сътрудничество на пропагандата с терористичния апарат в борбата с чуждестранната пропаганда само разкрива по-ясно и по-нагледно тази връзка. Монополната пропаганда неизбежно прераства в полицейщина и шпионаж дотолкова, че е трудно да се разграничат. „Към физическия терор, който хитлеристите стовариха върху масите от немското население, се притуряше и идеологическия терор. Фашистите унищожиха демократичните права на германския народ. Цялата пропаганда, литературата, изкуствата бяха унифицирани. В продължение на много години милиони немци се намираха под постоянното въздействие на хитреристката пропаганда. Те бяха лишени от всички източници за информация, които биха могли да разкрият истината за хитлеристкия режим и неговите престъпления“ (75–20).

Реакционна и антихуманна по същество, фашистката държава се поставя над всичко, унищожава напълно суверенитета на отделната личност, отнемайки и правото да мисли и действува самостоятелно. Личността става изцяло инструмент в ръцете на държавата. При това положение естествено е гражданската личност да предпочете либералната демокрация пред тоталитарната фашистка държава. Въз основа на това тоталитарната идеология се бои от контакт със свободна конкуренция с идеологията на буржоазната демокрация. Тя не може да издържи нейния натиск, разпада се в съприкосновение с нея и затова прибягва до изолационизъм с помощта на полицейския апарат.

Германският, както и италианският фашизъм рекламират своята идеология като много по-революционна, прогресивна и хуманна от „индивидуалистичната“ и „егоистичната“ идеология на традиционната либерална демокрация. Нещо повече, Мусолини в своето „Учение на фашизма“ многократно подчертава, че именно фашистката идеология е адекватната на духа на XX век „колективистична“ идеология, както индивидуализмът е типичен за XIX век.

Всъщност реакционният характер на тоталитарната идеология се разкрива вече в самия страх от контакт с либералната демокрация, от чието въздействие се стреми да изолира масите.