Желю Желев
Фашизмът (30) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

5. Фашистката държава тласка света към тоталитаризъм

В сравнение с буржоазната демокрация тоталитарната държава има редица военни предимства. Тя е агресивна по самата си природа и представлява постоянна заплаха за съседите и.

Тя може за часове да приведе всичко на военни начала и да извърши нападение. Със своята еднопартийна система, тотална организираност на гражданското общество и монополната идеологическа пропаганда та представлява военна или полувоенна държава, готова винаги, по всяко време, за война.

Тя има възможност да използува слабите страни на буржоазната демокрация, която на свой ред не може по никакъв начин да компенсира.

1. Либералната демокрация разрешава съществуването на всички и всякакви политически партии, в това число и на фашистката партия, която е принципиален противник на многопартийната система. Но наличието на една фашистка партия в съседна либерално-демократична държава е винаги агентура („пета колона“) на фашистката държава. Тя е своеобразно продължение на управляващата фашистката партия, на тоталитарната държава в либералнодемократичната страна. За фашистка Германия такава „пета колона“ в Австрия бяха австрийските националсоциалисти, в Чехословакия — судето-немската партия на Хейнлайн, в Белгия — белгийските националсоциалисти, във Франция — кагуларите, които искаха установяването на авторитарна държава начело с Петен, в Англия — фашистката партия на Мосли. Днес е добре известно каква роля играха фашистките партии в навечерието на Втората световна война и по време на войната. Те просто разчистваха пътя на немските войски, сътрудничеха с окупационните власти и пр.

Класически образец в това отношение е норвежката фашистка партия „Нашьонал сомпинг“, която не само подпомогна навлизането на немските войски в Норвегия през април 1940 г., но и състави колаборационистко правителство, което заедно с окупаторите извърши големи престъпления срещу норвежкия народ. Името на нейния фюрер Видкун Кунзлинг, оглавил колаборационисткото правителство, стана нарицателно, символ на национално предателство.

Всяка от страните, станали жертва на агресията, беше предадена отвътре от местните фашистки партии, които съществуваха по силата на многопартийния характер на буржоазната демокрация.

2. Наличието на граждански и политически свободи при буржоазната демокрация — на словото, печата, сдруженията и т.н., колкото и да са формални, дава възможност на фашистката държава за широка пропаганда в своя полза: чрез съответната фашистка партия, с подкупване на част от пресата на съседната страна, пряко експортиране на големи количества литература, специални емисии по радиото и пр. По свидетелството на Курт Рис до 1937 г. Гьобелс е поел контрола на около 330 вестника, излизащи в чужбина на немски език, без да се включва в това число голям брой швейцарски, елзаски и чехословашки вестници (102–161).

Обратното, либералната демокрация няма никакви възможности за пропаганда във фашистката държава и да влияе идеологически върху нейния курс. Тоталната фашистка цензура не позволява внасянето на чужда в идейно отношение литература, съществуването на демократически партии, както и свободните контакти между гражданите. Тя заглушава дори предаванията на радиото от демократическите страни, а през военния период стига до запечатване на радиоапаратите.

3. В икономическата област фашистката държава разполага с неограничени средства. Практически тя може безгранично да снижава стандарта на живота било като увеличава данъците, като въвежда нови данъци или като повишава цените на стоките за масово потребление и намалява реалната стойност на заплатите. С други думи, тя спокойно върши това, за което нито едно либералнодемократично правителство не може дори да мечтае.

Вследствие на това тя хвърля колосални средства за въоръжаване, за построяване на крупни съоръжения (военни заводи, автостради, укрепления и пр.), за разширяване на пропагандата и шпионажа.

Ако едно правителство в мнотопартийната държава повиши цените на стоките от първа необходимост, то може да очаква сътресения, които да го принудят да си подаде оставката. При фашистката държава това е изключено: правителството може да посяга върху жизненото равнище на народа едновременно он много страни, без да се бои, че от това ще се получат някакви нежелателни последици. Народът винаги „одобрява“, понеже няма начин да изрази неодобрение.

4. Най-сетне от чисто военна гледна точка фашистката държава има редица опасни предимства. Тя може да запази в пълна тайна всички свои военни подготвителни мероприятия. За това е улеснена от липсата на антиправителствена преса и изобщо на свобода на словото.

По силата на изброените дотук „предимства“ фашистката държава със самия факт на своето съществуване представлява заплаха за съседите си — заплаха, която винаги може да се излее в агресия. Това е толкова по-опасно за демократичните страни в периода вътрешни кризи и смутове, които фашизмът не само използува, но често сам провокира. Да си спомним изповедите на Хитлер пред Раушинг: „Това, което представляваше тогава (т.е. в 1914 г. — Ж.Ж.) артилерийската подготовка за пехотинската атака при окопната война, ще бъде заместено в бъдеще с психологическото разпадане на противника посредством революционната пропаганда, и то преди войските да са влезли в сражение. Абсолютно необходимо е неприятелския народ да бъде обезсърчен, да бъде подготвен да се предаде, да бъде морално принуден към пасивност, преди дори да се пристъпи към военна акция.

Ще сполучим ли да нанесем морално поражение на неприятеля, преди да воюваме? Ето въпроса, който ме интересува.

… Когато неприятелят е деморализиран отвътре, когато е пред прага на революцията, когато социални смутове заплашват да избухнат, тогава моментът е настъпил, терористични актове, саботаж, атентати, извършени във вътрешността, избиване на ръководители, съкрушителни атаки върху всички слаби пунктове на неприятелската защита, нанасяни като удари с чук, едновременно, без да се грижим за резервите нито за жертвите, такава е следващата война.

… В същото време, когато ще навлизаме с всичкото си въоръжение, ние ще деморализираме противника чрез война на нерви. Ние ще предизвикаме революция във Франция. В това съм толкова сигурен, колкото съм сигурен, че този път няма да избухне в Германия. Можете да ми вярвате. Аз ще вляза при французите като освободител. Ние ще се представим на дребните френски буржоа като ратници за един справедлив обществен ред за вечен мир“ (99–12 и 13).

Ето защо, за да се гарантират срещу постоянната заплаха на тоталитарния фашистки агресор, демократичните съседи са принудени сами да се тотализират, орязвайки едни или други граждански и политически свободи, ограничавайки самата демокрация. Наличието на тоталитарен съсед превръща предимствата на буржоазната демокрация в минуси, които заплашват да я погубят. Така фашистката държава тласка застрашените страни към тоталитаризъм и отказ от демокрация.

Навечерието на Втората световна война е твърде поучително в това отношение. Англия, класическият представител на буржоазната демокрация и родината на парламента, беше принудена, в противоречие с традициите на многопартийната система, да наложи ограничения на фашистката партия на Мостли. Когато последната опита да се реорганизира изцяло по образец на нацистката партия начело с фюрер, партийни униформи и въоръжени отреди, правителството не позволи тези реорганизации. При наличието на хитлеристка Германия партията на Мостли все по-определено започна да се превръща в „пета колона“ в страната. Така тоталитарният съсед (Германия) принуди английското правителство да направи една антидемократична стъпка, по същество стъпка към тоталитаризма. Разбира се, тогава в Германия много плакаха за потъпкването на либералната демокрация, разобличаваха нейния фалш и т.н. Аналогична история се получи със САЩ — типичен представител на буржоазната демокрация по онова време. Германският фашизъм се възползува от своите „предимства“ и организира масов шпионаж в тази страна: туризъм, клубове на приятелите на хитлеристкото движение, инженери на специализация във военните и химическите заводи, художествени ансамбли, киноснимачни колективи и пр. Буржоазнодемократичният режим дава отлични възможности за това. Курт Рис пише, че през тези години Америка е била „рай за шпионите“. САЩ нямаха дори необходимата юридическа база за борба с тоталния шпионаж, пред него те се оказаха беззащитни.

„1939 година, годината, когато се зароди тоталният шпионаж, завари САЩ неподготвен. Тази силна държава всъщност не притежаваше нито разузнаване, нито контраразузнаване, нито дори истински закони срещу шпионажа“ (102–72). Но развоят на събитията се оказа по-забавен, отколкото можеше да се очаква.

„Положението се усложняваше от обстоятелството, че законите, които се отнасяха да шпионажа, бяха съвсем недействителни. Така в случай, че обектът на шпионажа не бъде установен, никой не може да бъде обвинен и съден за шпионаж. Дори ако в арестувания е намерен таен документ, придобиването на който може да стане само по нелегален път, и това не се смята достатъчно доказателство за шпионска дейност. В този случай се разрешаваше той да бъде съден по онзи текст от закона, предвиждащ наказание само за извършване на кражба“ (102–73).

Разбира се, през следващите години САЩ създадоха контраразузнаване, разшириха разузнаването, издадоха закони за съдене на шпиони от всякакъв вид. Но то стана пак в ущърб на буржоазната демокрация, с увеличаването на терористичния апарат на държавата и намаляване на сигурността на отделната гражданска личност. И за това развитие на нещата голяма заслуга имаше преди всичко тоталният шпионаж на фашистка Германия.