Уилям Текери
Панаир на суетата (35) (роман без герой)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vanity Fair (A Novel without a Hero), –1848 (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
filthy (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2010)
Разпознаване
?

Издание:

Уилям Мейкпийс Текери. Панаир на суетата

Английска, четвърто издание

Редактор на трето издание: Жени Божилова

Редактор от издателството: София Василева

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректор: Виолета Славчева

Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIV
Лулата на Джеймс Кроли угасва

Любезното държане на мистър Кроли и милото отношение, което лейди Джейн прояви към нея, извънредно много поласкаха мис Бригс. И тя каза няколко добри думи за последната, след като картичките на семейство Саутдаун бяха поднесени на мис Кроли. Обстоятелството, че една графиня лично бе оставила картичката си на мис Бригс достави не малко удоволствие на бедната самотна компаньонка, „Много ми е чудно, мис Бригс, какво иска да каже лейди Саутдаун с това, че е оставила картичка и за тебе“ — заяви републиканката мис Кроли, на което компаньонката отвърна смирено: „Надявам се, че няма нищо лошо в това, дето една високопоставена дама е обърнала внимание на една бедна, но благородна жена.“ И тя постави тази картичка в работната си кутия между най-любимите си лични вещи. По-нататък мис Бригс обясни как предишния ден бе срещнала мистър Кроли на разходка със своята братовчедка и отдавна обречена нему бъдеща невеста и разправи колко добра и мила изглеждала дамата и колко скромно, да не кажем обикновено, ходела облечена. А после описа и прецени всички части на облеклото й, като се почне от шапката и се стигне до обувките, вършейки това с истинска женска точност.

Мис Кроли позволи на Бригс да бърбори, без да я прекъсва, прекалено много. Колкото повече се подобряваше здравето й, толкова по жадуваше да има хора наоколо си. Мистър Кримър, медицинският й съветник, не даваше да се издума да се върне към старите си свърталища и удоволствия в Лондон. Старата мома се радваше твърде много, когато намереше каквато и да било компания в Брайтън, и не само прие благосклонно картичките, като още на следния ден изпрати своята, но също тъй любезно покани Пит Кроли да дойде и види леля си. Той пристигна, водейки със себе си лейди Саутдаун и нейната дъщеря. Вдовствуващата графиня не каза ни дума относно душевното състояние на мис Кроли. Тя говори благоразумно за времето, за войната, за поражението на чудовището Бонапарт и най-вече — за разни лекари, за доктори-шарлатани и за ценните качества на д-р Поджър, когото тя тогава покровителствуваше.

През време на това посещение Пит Кроли направи един много тактичен жест, който показа, че ако не бе пренебрегнал тъй рано дипломатическата си кариера, сигурно би се издигнал до някакъв висок пост в професията си. Когато графиня Саутдаун се нахвърли срещу корсиканския парвеню, както бе модерно през онези дни, и заяви, че той бил чудовище, опетнено с всички възможни престъпления, че бил страхливец и тиранин, който не заслужавал да живее, че падението му било предречено и т.н., тогава Пит Кроли изведнъж вдигна оръжие в полза на избраника на съдбата. Той описа Първия консул, както го бе видял в Париж при сключването на Амиенския мир, когато той, Пит Кроли, имал удоволствието да се запознае с великия и добър мистър Фокс, държавник, към когото човек не можел да не изпитва жарко възхищение, макар и да се различава от него, и който винаги имал най-високо мнение за император Наполеон. И той заговори с голямо възмущение за недостойното поведение на съюзниците към този свален от трона си владетел, който, след като се бе предоставил великодушно на тяхната милост, бе захвърлен в жестоко и унизително изгнание, докато фанатична сган от католици тиранизираше Франция вместо него.

Тази православна неприязън спрямо римокатолическите предразсъдъци спаси Пит Кроли в очите на лейди Саутдаун, докато пък възхищението му от Фокс и Наполеон го издигна неимоверно високо в очите на мис Кроли. За приятелството й с покойния английски държавник споменахме, когато за пръв път заговорихме за нея в тази повест. Като истински либерал, мис Кроли бе противничка на водената война и при все че, разбира се, падането на императора не развълнува много старата дама, нито пък лошото отношение спрямо него повлия за скъсяването на живота й и за развалянето на почивката й, все пак думите на Пит отидоха право в сърцето й, когато той възхвали и двата й идола. И само чрез тези няколко думи той напредна твърде много в спечелване на благоволението й.

— Ами вие, миличка, какво мислите? — обърна се мис Кроли към младата девойка, която бе харесала още от пръв поглед (а това винаги й се случваше с хубави и скромни млади хора), макар че, трябва да се признае, чувствата й се охлаждаха също тъй бързо, както се пораждаха.

Лейди Джейн поруменя силно и каза, „че не разбирала от политика, която оставяла за по-мъдри от нейната глави; но при все че безсъмнено мамичка имала право, мистър Кроли говорел наистина прекрасно“. И когато след свършване на посещението дамите си тръгнаха, мис Кроли изрази надеждата, че „лейди Саутдаун ще бъде тъй добра да й изпраща от време на време лейди Джейн, стига само да им е удобно да се лишат от нея, за да може тя да утешава една клета, нещастна, болна стара жена“. След като й дадоха любезно това обещание, те се разделиха с най-добро разположение едни към други.

— Не оставяй лейди Саутдаун да идва втори път, Пит — каза старата дама. — Тя е глупава и надута като всички роднини на майка ти, които никога не съм могла да понасям. Но довеждай онази малка, добродушна, миличка Джейн толкова често, колкото си искаш.

Пит обеща, че ще го направи. Той не каза на графиня Саутдаун какво мнение си бе съставила леля му за нейно сиятелство, която, тъкмо обратното, си въобразяваше, че е направила много приятно и сериозно впечатление на мис Кроли.

И тъй като нямаше нищо против това да облекчи една болна жена, пък и може би в дъното на сърцето си не съжаляваше да се освободи от време на време от скучното ораторствуване на преподобния Щартоломю Айрънс и от сериозните подлизурковци, които се събираха около краката на майчицата й, лейди Джейн започна честичко да посещава мис Кроли. Придружаваше я при разходките й с файтон и я развличаше през много вечери. Лейди Джейн бе толкова нежна и добра по природа, че дори и Фъркин не ревнуваше от нея, а Бригс дори смяташе, че приятелката й е по-малко жестока към нея, когато кротката лейди Джейн биваше у тях. Обноските на мис Кроли към нейно сиятелство бяха прекрасни. Старата мома й разправяше хиляди случки от младостта си, като й говореше по съвсем различен начин от този, по който бе свикнала да разговаря с безбожната малка Ребека, тъй като в невинността на лейди Джейн имаше нещо, което правеше лекомислените приказки неуместни. А пък мис Кроли притежаваше твърде много от качествата на истински благородна жена, за да оскърби подобна чистота. Младата девойка от своя страна никога не бе виждала нежност от никого, освен от тази стара мома, от брат си и от баща си и отплащаше на проявената към нея слабост от страна на мис Кроли с приятелство и искрена доброта.

През есенните надвечери (когато Ребека се подвизаваше в Париж, най-весела от всички намиращи се там весели победители, а Амелия, нашата мила наранена Амелия, ах, къде беше тя?) лейди Джейн седеше в приемната на мис Кроли и й пееше сладко в здрача малките си простички песни и химни, докато слънцето залязваше, а морето ревеше кран брега. Старата мома се събуждаше, когато тези мелодийки се свършваха, и молеше за още. А що се отнася до Бригс, до огромното количество сълзи, които ронеше, и щастието, което изпитваше, докато даваше вид, че плете и поглежда към могъщия океан, тъмнеещ се пред прозорците с трепкащите отгоре му небесни светлинни — кой, кой може да измери щастието и разнежеността на Бригс?

В това време Пит седеше в столовата, взел пред себе си някоя статия върху законите за земеделието или някой мисионерски дневник, и се развличаше тъй, както приляга на романтичните и неромантичните мъже да се забавляват след вечеря. Той пиеше на малки глътки мадейра, строеше си въздушни кули, смяташе се за прекрасен и си мислеше, че сега е много по-влюбен в Джейн, отколкото през изминалите седем години, откакто траеше техният liaison[1] без никаква проява на нетърпение от негова страна — и спеше твърде много. Когато идваше време да се поднася кафето, мистър Баулс влизаше шумно и извикваше ескуайър Пит, когото намираше в тъмното твърде много зает със статията си.

— Бих желала, драги, да си намеря някого, с когото да играя пикет — каза една вечер мис Кроли на лакея, когато последният се появи със свещите и кафето. — Клетата Бригс е толкова глупава, че разбира от карти колкото и една кукумявка (старата мома винаги намираше случай да обижда Бригс пред прислугата); а струва ми се, че ще спя по-добре, след като поиграя малко.

При тези думи лейди Джейн поруменя до основата на мъничките си уши и до върховете на хубавите си пръсти и след като мистър Баулс излезе от стаята и вратата бе добре затворена, тя каза:

— Мис Кроли, аз мога малко да играя. Имах обичай да… да поигравам понякога с клетичкия мил татко.

— Елате и ме целунете. Елате и ме целунете още тази минута, мила ми добра душице! — провикна се възторжено мис Кроли.

И това беше живописното занимание, в което мистър Пит завари старата и младата дама, когато се качи горе със статията си в ръка. Как се изчервяваше през цялата вечер тази нещастна лейди Джейн!

Не трябва да си представяме, че хитростите на мистър Пит Кроли убягнаха от вниманието на милите му роднини от пасторския дом в Куинс Кроли. Хампшир и Съсекс се намират много близо един до друг и мисис Бют имаше приятели в последното графство, които се погрижиха да я осведомяват за всичко и дори за много повече от онова, което ставаше в дома на мис Кроли в Брайтън. Пит стоеше там все по-дълго и по-дълго. По цели месеци не се прибираше в имението, където отвратителният му стар баща се бе отдал напълно на ракията и на обществото на ужасното семейство Хоръкс. Успехът на Пит много ядосваше пасторското семейство и мисис Бют съжаляваше все повече и повече (макар че все по-малко си признаваше) за огромната грешка, която бе направила, като бе обиждала Бригс и се бе държала високомерно и скъпернически спрямо Баулс и Фъркин, така че в домакинството на мис Кроли не се намираше пито един човек, който да й дава сведения какво става там.

— Всичко това се дължи на ключицата на Бют — настоятелно повтаряше тя, — ако не я беше счупил, никога нямаше да напусна мис Кроли. Аз съм мъченица на дълга си и на твоя отвратителен и съвсем не свещенически навик да ходиш на лов, Бют.

— Ами, лов, глупости! Ти я изплаши — възрази божият служител. — Ти си умна жена, но имаш дяволски раздразнителен нрав, и си много голяма скъперница, Барбара.

— А пък тебе хубаво щяха да те стиснат в затвор за длъжници, ако не бях аз да ти пазя парите, Бют.

— Зная, зная, миличка, така е — каза добродушно пасторът. — Ти действително си умна жена, но си прекалено разпоредителна. — И набожният човечец се утеши с една голяма чаша вино.

— Какво, по дяволите, намира тя в онзи глупчо Пит Кроли? — продължи Бют. — Той няма смелост дори и муха да убие. Спомням си, когато Родън, който е истински мъж, го търкаляше с юмруци по пода на конюшнята, сякаш беше някакъв фарфалак, а Пит се прибираше с рев при мамичка… Ха! Ха! Всяко едно от момчетата ми би го напердашило с една ръка. Джим казва, че в Оксфорд още си спомняли за него под името „Мис Кроли“… глупчо такъв.

— Знаеш ли какво, Барбара? — продължи след малко негово преподобие.

— Какво? — каза Барбара, която хапеше нокти и барабанеше по масата.

— Защо пък да не изпратим Джим в Брайтън и да видим дали той няма да може да направи нещо със старата мома? Остава му още малко да довърши образованието си. Пропаднал е на изпитите си само два пъти — същото стана и с мене, — обаче той има преимуществото, че е учил в Оксфорд и че притежава университетско образование. Там се познава с някои от най-изисканите момчета. Освен това взема участие и в университетското надбягване с лодки. Дявол да го вземе, защо да не го пратим на старата и да му кажем да напердаши Пит, ако вземе да бърбори много? Ха, ха, ха!

— Да, Джим би могъл да отиде да я види, разбира се — каза жена му, като прибави с въздишка; — Ех, ако бихме могли да вкараме едно от момичетата в къщата й! Но тя не може да ги понася, тъй като не са хубави.

И докато майка им приказваше, от съседната стая се чуваше как тези нещастни и добре образовани девойки чукат по пианото с корави пръсти някакво сложно музикално парче. И наистина, по цял ден те или свиреха, или се разхождаха с дъски на гърба за придобиване на хубава стойка, или четяха география, или учеха история. Но в Панаира на суетата тези придобивки не принасят никаква полза на девойки, които са ниски, бедни, грозни и имат лош тен на лицето. Мисис Бют не можеше да измисли никой друг, освен за помощника на пастора, който да отнеме едната от тях от ръцете й. В този миг Джим се върна от конюшнята с къса лула, втикната в мушамената му шапка, и двамата с бащата заприказваха за някои черковни въпроси, поради което разговорът между пастора и жена му се прекрати.

Мисис Бют не предричаше нещо кой знае колко благоприятно за каузата им, ако син й Джеймс отидеше като посланик при лелята, затова го изпрати с доста мрачно настроение. А когато казаха на младия момък каква ще е мисията му, и той самият не очакваше голямо удоволствие или полза от нея. Все пак утешаваше се с мисълта, че старата дама може да му даде за спомен някоя хубава сумичка, с която да заплати част от по-наложителните си дългове в началото на идущия срок в Оксфорд, така че зае мястото си в дилижанса от Саутхамптън и вечерта благополучно спря в Брайтън с куфара си, с любимия си булдог Тауцър и с огромна кошница, пълна със земеделски и градинарски произведения, които милите хора от пасторския дом изпращаха на милата мис Кроли. Като реши, че е твърде късно да обезпокои болната си леля още първата вечер от пристигането си, той отседна в хотел и се представи на мис Кроли едва след обед на следния ден.

Когато лелята видя Джеймс за последен път, той беше недодялан момък в оная тромава възраст, когато гласът се мени от неземно тремоло до гръмовит бас, а по лицето разцъфтяват такива неща, за които в аптеката препоръчват най-различни лекарства; когато момчетата се бръснат скритом с ножиците на сестрите си и видът на други млади жени предизвиква у тях неописуем ужас, а големите им ръце и прасци се проточват от твърде тесните за тях дрехи. Тогава присъствието им след вечеря е едно едновременно страшно за дамите, които си шепнат в здрача на приемната, и неописуемо неприятно за останалите край масата господа, на които тяхната тромава невинност пречи да си поприказват свободно и да си разкажат по някоя и друга шега. След втората чаша татко обикновено казва: „Джек, момчето ми, излез навън и виж дали времето не се е променило.“

И младежът, доволен, че ще го оставят на свобода и все пак засегнат от това, че не го считат още за мъж, напуща незавършеното угощение. Джеймс, който при последната си среща с мис Кроли бе тъкмо такъв неоформен юноша, сега вече бе станал млад момък с преимуществата на университетско образование, придобил това неоценимо лустро, което се получава, когато човек живее сред буйна компания в някой малък колеж, когато прави дългове, когато го изключват временно от университета и когато пропадне на някои изпити.

Но той бе хубав младеж, когато дойде да се представи на леля си в Брайтън, а за капризната стара жена хубостта бе нещо, което винаги говори в полза на този, който я притежава. Поруменяването и малко тромавото му държане не отнемаше нищо от това негово качество.

Той каза, че „е дошъл за един-два дни да се види със свой съученик и… и да й изкаже уважението си, а също и уважението на родителите си, които се надяват, че тя е добре“.

Когато съобщиха за пристигането на момъка, Пит беше в стаята при леля си и при споменаването на името му придоби доста смутен вид. Старата дама имаше силно чувство за хумор и проявената на място забърканост на племенника й причини голямо удоволствие. Тя запита за всички от пасторския дом с голяма заинтересованост и каза, че възнамерявала да им отиде на гости. После започна да хвали момъка пред него самия, като каза, че се бил разхубавил и че било жалко, дето сестрите му нямали малко от неговата хубост. След като разбра, в отговор на един от въпросите си, че е отседнал в хотел, тя не искаше и да чуе за това и накара мистър Баулс да изпрати веднага за багажа на мистър Джеймс Кроли.

— И виж какво, Баулс — прибави тя с голяма любезност, — имай добрината да платиш сметката на мистър Джеймс.

Тя хвърли на Пит победоносен поглед, който накара този дипломат едва ли не да се задуши от завист. Макар и да беше спечелил благоволението на леля си, досега тя нито веднъж не го бе поканила да пренощува под нейния покрив, а ето че се бе появил някакъв си нищожен младеж с големи претенции, който още от пръв поглед стана най-желан гост.

— Извинете, сър — каза Баулс, като пристъпи напред с дълбок поклон, — от кой хотел трябва Момас да вземе нещата ви?

— Ох, по дяволите — каза младият Джеймс, като се сепна някак си разтревожено, — аз сам ще отида.

— Какво! — възкликна мис Кроли.

— Хотелът се нарича „Странноприемница на Том Криб“ — каза Джеймс и се изчерви силно.

Като чу името на хотела, мис Кроли избухна в смях. Мистър Баулс издаде кратък гърлен звук, както можеше да си позволи един доверен на семейството слуга, но задуши остатъка от смеха си; дипломатът само се усмихна.

— Аз… аз не знаех друг по-добър — каза Джеймс със сведен надолу поглед. — Никога друг път не съм идвал тук. Препоръча ми го кочияшът на дилижанса.

Ах, този млад лъжец! Работата беше там, че когато предишния ден пътуваше със саутхамптънската пощенска кола, Джеймс Кроли се бе запознал с боксовия шампион на Тътбъри, наречен „Любимеца“, който отиваше в Брайтън да се бори с боксьора на Ротингдийн, познат под името „Бореца“. Очарован от приказките на Любимеца, той прекара вечерта в обществото на този високо образован човек и неговите приятели в споменатия по-горе хан.

— Най… най-добре ще е сам да отида да си уредя сметката — продължи Джеймс. — И през ум не ми е минавало да ви карам да плащате моите сметки — прибави великодушно той. Тази деликатност накара леля му да се разсмее още повече.

— Върви и уреди сметката, Баулс — каза тя, като махна с ръка, — и ми я донеси.

Клетата жена, тя не знаеше какво беше сторила!

— Там… там има едно малко куче — каза Джеймс с ужасно виноват изглед. — Най-хубаво ще е да отида да го прибера. То хапе прасците на лакеите.

При тези думи цялата компания избухна в силен смях. Разсмяха се дори Бригс и лейди Джейн, която седеше безмълвна през време на разговора между мис Кроли и нейния племенник. Без да каже ни дума, Баулс напуска стаята.

И за да накаже по-възрастния си племенник, мис Кроли продължи да се държи великодушно към младия оксфордски възпитаник. Нямаше никаква граница на добрината и на комплиментите й, когато веднъж започнеше да ги лее. Тя каза на Пит, че можел да дойде за вечеря, а пред Джеймс настоя да я придружи при разходката й и се перчеше с него, като го разхождаше тържествено на задната седалка на екипажа. През всичкото това време благоволяваше да му говори любезно; цитираше на клетия смаян момък италианска и френска поезия, като настоятелно му повтаряше, че е учен младеж и положително ще спечели златен медал и ще стане първенец в студентските дебати.

— Ха, ха! — разсмя се Джеймс, окуражен от тези комплименти. — Ами, ами, първенец в студентските дебати! Това го има в другия дюкян.

— Какво означава това „другия дюкян“, мое дете? — запита дамата.

— Званието „първенец в студентските дебати“ се получава в Кеймбридж, не в Оксфорд — каза ученият младеж многозначително и навярно щеше да се задълбочи още повече в този доверителен разговор, ако в същия момент пред тях не се бе появила внезапно лека двуколка, теглена от едно пони с подрязана грива; в двуколката се намираха неговите приятели Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн, в бели фланелени жакети със седефени копчета, с други трима джентълмени — техни познати, като всички поздравиха клетия Джеймс, седнал в екипажа. Тази случка развали настроението на простодушничкия младеж и през останалата част от разходката не можаха да намъкнат от устата му ни „да“ ни „не“.

Когато се прибраха, той завари стаята си приготвена и куфарът му сложен в нея. Би могъл да забележи, когато мистър Баулс го заведе там, че по лицето му е изписана сериозност, учудване и съчувствие. Но мисълта за мистър Баулс съвсем не мина през ума му. Той оплакваше вътрешно ужасното положение, в което се бе намерил в къща, пълна със стари жени, които му бърбореха на френски и италиански и му рецитираха стихове. „Ех, да му се не види, как успях тъй да се наредя!“ — възкликна скромният момък, който не можеше да стои и пред най-кротката жена — дори и пред Бригс, — когато тя го заговаряше; докато пък, ако го пуснеха край доковете на Темза, би могъл да надприказва по тарикатски и най-устатия лодкар.

На вечеря Джеймс се появи полузадушен от бялата си вратовръзка, като му бе отредена честта да кавалерствува на лейди Джейн и да я отведе долу в столовата, а Бригс и мистър Кроли ги следваха, водейки старата дама, с нейния куп шалове и възглавници. През време на яденето Бригс употреби половината от времето си да се грижи за удобствата на болната и да нарязва пилешко месо за дебелото й испанско куче. Джеймс не приказва много, но настоятелно канеше дамите да пият вино и прие предизвикателството на мистър Кроли, като погълна по-голямата част от бутилката шампанско, която бяха заповядали на мистър Баулс да извади в негова чест. Когато дамите се оттеглиха и двамата братовчеди останаха сами, бившият дипломат стана много разговорлив и дружелюбен. Той разпитваше Джеймс за успеха му в университета, за бъдещите му планове, изрази сърдечно надежда, че ще преуспее в живота, с една дума, държа се сърдечно и приятелски. Виното развърза езика на Джеймс и той разправи на братовчед си за своя живот, за намеренията си, за дълговете си, за неприятностите си при първите изпити, за кавгите си с надзирателите, като бързо пълнеше чашата си от намиращите се пред него бутилки и весело минаваше от портвайн към мадейра.

— Главното удоволствие на леля ми — каза мистър Кроли, като напълни чашата си — е да оставя хората да правят в къщата й, каквото им харесва. Това е истински „дом на свободата“, Джеймс, и най-голямата радост, която можеш да доставиш на мис Кроли, е да вършиш, каквото намериш за добре, и си поискваш, каквото ти хрумне. Зная, че у вас всички ми се подиграват за това, че съм бил тори. Мис. Кроли е достатъчно либерална да търпи всякакви възгледи. Тя има републикански принципи и презира всякакви титли и високи постове.

— Защо ще се жениш за графска дъщеря? — запита го Джеймс.

— Драги приятелю, не забравяй — лейди Джейн не е крива, че е от благородническо семейство — отвърна Пит с изтънченост. — Обстоятелството, че е благородна дама, не зависи от нея. Освен това не забравяй, че съм консерватор.

— О, колкото се отнася до това — заяви Джеймс, — няма нищо, което да се сравни с благородната кръв; не, дявол да го вземе, абсолютно нищо. Аз съвсем не споделям мненията на онези там радикали. Знам какво значи да бъдеш джентълмен, дявол да го вземе! Погледни участниците в надбягванията с лодки; виж хората, които се боксират. Обърни внимание на кучето, което убива плъхове — кой от всички тези излиза победител? Разбира се, който е от стар род или благородна порода. Ей, Баулс, старче, донеси още малко портвайн, докато изфраскам тази бутилка тук. За какво говорех?

— Мисля, че разправяше за кучета, които убиват плъхове — забеляза кротичко Пит и подаде на братовчед си бутилката да я „изфраска“.

— Аха, убивах плъхове, така ли? Пит, ти спортист ли си? Желаеш ли да видиш как едно куче действително убива плъхове? Ела тогава с мене у Том Кордрой, на Касъл Стрийт Мюз, и аз ще ти покажа такъв бултериер, който… ех, божичко! — възкликна Джеймс, като се разсмя на собствената си наивност. — Та ти пет пари не даваш за кучета и плъхове; ама че глупост! Да пукна, ако можеш да различиш куче от гъска!

— Не, не мога; между другото — продължи Пит с увеличаваща се вежливост — ти говореше за значението на кръвта и за преимуществата на хората с благородно потекло. Ето новата бутилка.

— Да, точно тъй — за кръвта — каза Джеймс, като погълна рубиновата течност. — Няма нищо по-важно от благородната кръв, сър — у конете, у кучетата и у хората. Ха, та ти казвам, миналия семестър, точно преди да ме изключат, искам да кажа — точно преди да се бях разболял от шарка, — ха, ха, двамата с Рингууд от Крайстчърч, Боб Рингууд, сина на лорд Сингбар — веднъж си пиехме бира в едно заведение в Бленъм, когато един лодкар от Бенбъри предложи да се бори с някой от нас за кана пунш. Аз не можех — ръката ми бе в превръзка, — проклетата ми кобила бе паднала заедно с мене едва преди два дни и ръката ми беше счупена. Е добре, аз не бях в състояние да се занимая с него, обаче Боб свали за миг жакета си, „нареди“ добре човека от Бенбъри в продължение на три минути и лесно го натупа в четири рунда. Ой, божке, как се стовари на земята този момък! И на какво се дължеше всичко това? На благородната кръв, разбира се, единствено само на нея.

— Джеймс, та ти съвсем не пиеш — продължи бившият аташе. — В мое време момчетата от Оксфорд изпразваха чашите по-бързичко от вас, сегашните младежи.

— Хайде, хайде — каза Джеймс, като докосна с ръка носа си и намигна на братовчеда си със замъглени от виното очи, — не ми разправяй такива смешки, момчето ми. Иска ти се да ме изложиш, ама майстора го няма! In vino veritas, момчето ми. Бих желал леля да изпрати малко от това питие на стария; стока и половина!

— Няма да е зле да я помолиш — продължи Макиавели — или пък добре да използуват времето, докато си тук. — И като изрече един латински цитат за възхвала на виното, с вид на оратор от Камарата на общините, този вакханалец изгълта от питието почти колкото съдържанието на цял напръстник, размахвайки широко чашата си.

Когато в пасторския дом отваряха след вечеря бутилката с портвайн, младите девойки получаваха по чаша къпиново вино, а мисис Бют изпиваше чаша порто, Джеймс обикновено си наливаше две чаши, но понеже баща му доста се разсърдваше, ако той продължаваше да протяга ръка към шишето, послушното момче повечето пъти се отказваше да иска още и се обръщаше към къпиновото вино или пък тайничко отиваше в конюшнята и си пийваше джин е вода, на което се наслаждаваше в обществото на кочияша и на лулата си. В Оксфорд количеството на виното бе неограничено, обаче качеството бе ниско; но когато количеството и качеството се събираха на едно място, както това ставаше в лелината му къща, Джеймс показа, че действително може да ги оцени и съвсем не се нуждаеше от насърченията на братовчеда си, за да пресуши втората бутилка, донесена от мистър Баулс.

Когато обаче дойде време за кафето и за връщане при дамите, пред които той изпитваше страхопочитание, симпатичната откровеност на младия джентълмен го напусна и той изпадна в състояние на обичайната си намусена свенливост, като през цялата вечер се задоволи да отговаря с „да“ и „не“, да се мръщи на лейди Джейн и да преобърне една кафена чаша.

Но ако не говореше, той се прозяваше твърде жалостно и присъствието му охлади скромните им забавления, тъй като мис Кроли и лейди Джейн, заети с тяхната игра на карти, а също и увлечената в ръкоделието си мис Бригс усещаха как очите му са вперени в тях и те чувствуваха неудобно под този пиянски поглед.

— Той изглежда много мълчалив, тромав и стеснителен момък — каза мис Кроли на мистър Пит.

— В мъжко общество е по-общителен, отколкото с дами — отговори сухо Макиавели, като може би бе разочарован, че виното не е накарало Джим да приказва повече.

Той прекара ранните часове на следното утро в писане на майка си, като й разправи с най-цветисти изрази за приема, който му бе оказала мис Кроли. Но уви! Той не знаеше какви злини му носеше този ден и колко кратко бе отредено да трае проявеното към него благоволение. Вечерта, преди да пристигне в лелината си къща, в „Странноприемницата на Том Криб“ се бе случило едно обстоятелство, което Джим бе забравил — едно нищожно, но фатално обстоятелство. Работата бе следната: Джим, който винаги се отличаваше с щедростта си и който бе особено гостоприемен, когато си пийнеше, почерпи няколко пъти с джин Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн, а също и приятелите им, така че в сметката на мистър Джеймс Кроли бяха записани не по-малко от осемнадесет чаши от тази течност, като всяка една струваше осем пенса. Но не бяха парите, а количеството на питието, което говореше зле за клетия Джеймс, когато лелиният му лакей, мистър Баулс, отиде по заповед на господарката си да плати сметката на младия джентълмен. Ханджията, който се боеше, че ще откажат да признаят тази сума, се закле тържествено, че младият господин лично е изпил всяка една от осемнадесетте чаши. Баулс заплати сметката и когато се върна вкъщи, показа я на мисис Фъркин. Тя се изуми от страшното количество на изпития джин и занесе разписката на мис Бригс като на главен домашен счетоводител, която пък от своя страна реши, че е неин дълг да съобщи това обстоятелство на своя шеф — мис Кроли.

Ако бе изпил цяла дузина кларет, старата мома би могла да му прости. Мистър Фокс и мистър Шеридан също пиеха кларет. Благородните господа пиеха кларет. Но осемнадесет чаши джин, погълнати в обществото на боксьори в някаква си невзрачна кръчма — това бе ужасно престъпление, което не можеше лесно да бъде простено. Всичко почна да върви наопаки за момъка. Той си тръгна за вкъщи от конюшнята, целият напарфюмиран, след като бе ходил там да направи посещение на кучето си Тауцър и с намерение да заведе приятеля си на разходка. Точно тогава срещна мис Кроли и нейното запъхтяно испанско куче, което Тауцър би изял, ако то не бе побягнало с квичене да търси защита при мис Бригс, докато коравосърдечният господар на булдога наблюдаваше със смях това преследване.

Този ден свенливостта на клетото момче също го напусна. На вечеря той се държеше оживено и шеговито. През време на вечерята каза няколко смешки по адрес на Пит Кроли; изпи толкова вино, колкото и предишния ден, и като отиде в приемната без никакво подозрение, започна да забавлява дамите с цял ред отбрани оксфордски историйки. Той описа различните боксьорски качества на Молиньо и Дъч Сам, игриво предложи на лейди Джейн да се обзаложат за изхода на борбата между Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн и като венец на всичко, заяви, че е готов да се бори с братовчед си Пит Кроли, със или без ръкавици.

— И това е съвсем справедливо предложение, момчето ми — каза той, като се разсмя високо и потупа Пит по рамото, — пък и татко ми поръча да го направя, а и той, ще вземе участие в обзалагането за резултата от борбата, ха, ха! — При тези думи симпатичният момък кимна многозначително на горката мис Бригс и посочи с палец над рамото си към Пит Кроли, вършейки това весело и насмешливо.

Може би Пит не беше много доволен, но, общо взето, все още не се чувствуваше нещастен. Клетият Джим се посмя добре и тръгна, залитайки, през стаята с лелината си свещ, като се опита да й пожелае лека нощ с най-ласкавата си пиянска усмивка. Той се качи горе в стаята си, напълно доволен от себе си, обхванат от приятната увереност, че леля му ще остави нему парите си и ще го предпочете пред баща му и пред останалите членове на семейството.

Качил се веднъж в стаята си, човек би помислил, че няма да е в състояние да развали и по-нататък работата; и все пак това нещастно момче направи тъкмо туй. Луната светеше много приятно над морето и Джим, привлечен към прозореца от романтичния вид на океана и на небето, помисли, че гледката ще му направи още по-голямо удоволствие, ако запуши. Никой не ще го усети, реши той, ако отвори хитро прозореца и извади главата и лулата си навън, на чист въздух. Това и направи; но тъй като се намираше във възбудено състояние, клетият Джим забрави, че вратата му е отворена през всичкото време и духащият навътре ветрец причини чудесно течение, което отнесе надолу облаците тютюнев дим, чийто аромат пристигна с намалена сила при мис Кроли и мис Бригс.

Лулата тютюн довърши цялата работа и семейство Бют Кроли никога не узна колко хиляди лири стерлинги им струваше това. Фъркин се втурна долу при Баулс, който четеше на помощника си „Огънят и тиганът“ с висок гробовен глас. Фъркин му разкри страшната тайна с такъв изплашен поглед, че първия миг мистър Баулс и младият му помощник помислиха, че в къщата има разбойници, чиито нозе тя навярно бе открила под леглото на мис Кроли. Но когато му съобщиха какво се е случило, трябваше му само една минута да изтича горе, вземайки по три стъпала наведнъж, да влезе в стаята на неподозиращия нищо Джеймс и да му извика с разтревожен глас:

— Мистър Джеймс, сър, махнете тази лула. О, мистър Джеймс, какво направихте! — продължи той с дълбоко патетичен тон, като изхвърли лулата от прозореца. — Какво направихте, сър? Господарката не може да ги понася.

— Никой не кара господарката да пуши — каза Джеймс, като се разсмя лудо и съвсем не на място, вземайки цялата работа за чудесна шега. Но на сутринта чувствата му бяха съвсем различни, когато помощникът на мистър Баулс, който се грижеше за обувките на Джеймс и му носеше топла вода, за да бръсне очакваната от него с такова нетърпение брада, му подаде в леглото една бележка, излязла изпод ръката на мис Бригс.

„Уважаеми господине — казваше се в нея, — мис Кроли прекара твърде тревожна нощ поради тютюневия дим, с който къщата бе замърсена. Мис Кроли желае да Ви съобщи, че съжалява, задето не е достатъчно добре, за да Ви види, преди да си тръгнете — и особено, че Ви накара да се преместите от кръчмата, където, тя е уверена, ще се чувствувате много по-удобно през остатъка от престоя Ви в Брайтън.“

Тъй свърши кариерата на добричкия Джеймс като кандидат за лелиното му благоволение. Без сам да съзнава, той действително бе направил това, което заплашваше, че ще стори — бе се сражавал с братовчед си Пит с ръкавици.

 

А къде се намираше в това време този, който по-рано имаше най-много шансове за победа в това състезание за наследство? Както вече видяхме, Беки и Родън се събраха след Ватерло и прекараха зимата на 1815 година в Париж, сред голяма пищност и веселие. Ребека умееше добре да прави сметка и сумата, която клетият Джоз Седли бе платил за двата й коня, беше достатъчна да поддържа малкото им домакинство поне една година. Не стана нужда да превръщат в пари „пищовите ми, същите, с които застрелях капитан Маркър“, нито златния тоалетен несесер, нито подплатената със самурова кожа връхна дреха. Беки даде да й я направят на шуба, с която яздеше в Булонската гора, за голямо възхищение на всички; и трябваше да видите сцената между нея и очарования й съпруг, към когото тя се присъедини, след като армията влезе в Камбре, когато разпра дрехите си и извади оттам всички часовници, дрънкулки, банкноти, чекове и ценности, които бе скрила в подплънките преди възнамеряваното бягство от Брюксел! Тъфто бе възхитен, а Родън се тресеше от смях, като се кълнеше, че това е по-интересно от всякаква пиеса. Тя разправи много хумористично как бе измамила Джоз Седли и това увеличи веселото настроение на съпруга й до най-висша степен. Той вярваше в жена си тъй, както френските войници вярваха в Наполеон.

Успехът й в Париж беше забележителен. Всички френски дами заявяваха, че е очарователна. Тя говореше езика им възхитително и веднага възприе грациозността, живостта и обноските им. То се знае, че съпругът и беше глупав — всички англичани са глупави — и освен това в Париж глупавият съпруг винаги се смята за обстоятелство в полза на съпругата. Той беше наследник на богатата и spirituelle[2] мис Кроли, чиято къща бе отворена за толкова много от представителите на френската аристокрация през време на изгнанието им. Те посрещаха съпругата на полковника в собствените си домове. „Защо нашата скъпа мис не дойде при своите племенник и племенница и при верните си приятели в Париж?“ — писа една дама от благородничеството на мис Кроли, която бе купила дантелите и бижутата й за толкова, колкото й бе поискала самата графиня, и й бе дала не малко вечери в онези оскъдни времена след революцията.

По-нататък в писмото си тя казваше:

„Цял свят raffoles[3], прелестната съпруга на племенника Ви и нейната espiegle[4] красота. Да, ние виждаме в нея привлекателността, чара и духовитостта на нашата скъпа приятелка мис Кроли! Вчера в Тюйлери кралят я забеляза и ние всички завиждаме за вниманието, което той й оказва. Ако бихте могли само да видите злобата на една глупава милейди Берейкърс (чийто нос като човка и шапка с пера се бутат навсякъде), когато графиня Ангулем, височайшата дъщеря и близка приятелка на хора с царско потекло, специално пожела да бъде представена на мисис Кроли като Ваша скъпа дъщеря и protegee[5] й благодари от името на Франция за голямото Ви великодушие към нашите нещастници в изгнанието им! Тя посещава всички приеми, всички забавления, обаче не танцува. Времето, когато ще стане майка, наближава и въпреки туй това създание е тъй интересно и хубаво, отрупвано от вниманието на мъжете! Дори и звярът би се просълзил, когато чуе как тя говори за Вас, нейната покровителка и майка. Как Ви обича тази жена! Как ние всички обичаме нашата чудесна, нашата уважавана мис Кроли!“

Боя се, че това писмо на благородната Парижка дама никак не подобри положението на мисис Беки пред нейната чудесна, нейната уважавана роднина. Тъкмо обратното, яростта на старата мома бе безгранична, когато разбра какво е състоянието на Ребека и как дръзко е използувала тя името на мис Кроли, за да получи достъп до парижкото общество. Твърде разтревожена и с разклатено здраве, тя не беше годна да отговори на френски и затова продиктува на Бригс едно яростно писмо на собствения си език, с което разобличи мисис Родън Кроли във всяко отношение и предупреди обществото да се пази от нея, тъй като е много хитра и опасна личност. Но понеже графиня Х. бе живяла в Англия само двадесет години, тя не разбираше нито една дума от езика на тази страна и затова се задоволи да съобщи на мисис Родън Кроли, когато се срещнаха следния път, че е получила очарователно писмо от онази chere Mees[6] и че то е изпълнено с много мили изрази относно мисис Кроли, която започна сериозно да се надява, че старата мома ще омекне спрямо нея.

Междувременно тя беше най-веселата от всички англичанки и от нея се възхищаваха най-много. Вечерта, когато имаше своя седмичен прием, около нея се събираше малък европейски конгрес. Прусаци и казаци, испанци и англичани — целият свят се намираше в Париж през тази забележителна зима. Лондонските познати на Ребека биха позеленели от яд, ако видеха ордените и униформите, които се тълпяха в скромния й салон. Бележити военни яздеха край екипажа й в Булонската гора или се трупаха в непретенциозната й мъничка ложа в операта. Родън беше в най-добро настроение. В Париж засега нямаше настойчиви кредитори; във Вери или Бовилие всеки ден имаше увеселения; на карти се играеше много и той имаше добър късмет. Тъфто може би не се чувствуваше много добре. Мисис Тъфто се беше поканила сама в Париж и бе пристигнала там и освен тaзи contretemps[7] сега около стола на Беки се въртяха около двадесетина генерали и тя можеше да си избира от цяла дузина букети, когато отиваше на театър. Лейди Берейкърс и другите видни представителки на английското общество, глупави и безупречни в държането си жени, се топяха от мъка, като виждаха успеха на излязлата от низините малка Беки, чиито отровни шеги пареха като рани целомъдрените им гърди. Но всички мъже бяха на нейна страна. Тя се сражаваше с жените с несломима смелост, а те не можеха да клюкарствуват на никакъв друг език, освен на собствения си.

И тъй, зимата на 1815–1816 мина за мисис Родън Кроли в успехи, празненства и удоволствия и тя се приспособи към живота на висшето общество тъй лесно, сякаш прадедите й са били светски хора в продължение на дълги векове. Със своите дарби, духовитост и енергия тя действително заслужаваше да заеме почетно място в Панаира на суетата. Рано през пролетта на 1816 година Galignani’s journal даде следното съобщение на една от страниците си; „На двадесет и шести март съпругата на полковник-лейтенант Кроли, от… кавалерийски полк, е добила отроче от мъжки пол.“

Това събитие бе препечатано в лондонските вестници, от които мис Бригс го прочете на мис Кроли една сутрин на закуска в Брайтън. Известието, макар и да бе очаквано, причини криза в работите на рода Кроли. Гневът на старата мома стигна своя връх и като изпрати да повикат племенника й Пит и лейди Саутдаун от Брънзуик Скуеър, тя поиска от тях веднага да отпразнуват сватбата, която двете семейства очакваха от толкова години насам. И заяви, че имала намерение да отпусне на младата двойка хиляда лири годишно, които ще получават, докато е жива, а след смъртта й цялото й имущество ще остане на племенника й и на милата й племенница лейди Джейн Кроли. Уокси дойде от Лондон да завери вписването в гражданския регистър, лорд Саутдаун предаде официално сестра си на младоженеца и бракосъчетанието бе извършено от епископ, а не от преподобния Бартоломю Айрънс — за голямо разочарование на този сектантски свещеник.

След венчавката Пит желаеше да направи сватбено пътуване с невестата си, както подобаваше на хора от тяхното общество, но привързаността на старата дама към лейди Джейн бе станала толкова силна, че просто й беше невъзможно да се раздели с любимката си. Следователно Пит и съпругата му дойдоха да живеят при мис Кроли. За голямо съжаление на клетия Пит, който се видя в доста окаяно положение (тъй като бе жертва на капризите на леля си, от една страна, и на тъща си — от друга), лейди Саутдаун заемаше съседната къща и господствуваше над цялото семейство — Пит, лейди Джейн, мис Кроли, Бригс, Баулс, Фъркин и всички. Тя безмилостно ги отрупваше със своите трактати и лекарства, изпъди Кримър, доведе на негово място Роджър и в скоро време лиши мис Кроли дори и от формалната й власт. Клетата душица стана тъй плаха, че дори престана да измъчва Бригс и се вкопчи в племенницата си, като всеки ден привързаността й и страхът й се увеличаваха все повече. Почивай в мир, ти, добра и себелюбива, суетна и великодушна стара безбожнице! Ние вече няма да те видим. Нека се надяваме, че лейди Джейн се е държала мило към нея и я е извела с нежна ръка от бушуващата битка на Панаира на суетата.

Бележки

[1] връзка.

[2] духовна.

[3] луд.

[4] пакостлива.

[5] протежето.

[6] очарователна Mees

[7] пречка.