Читателски коментари (за „Панаир на суетата “ от Уилям Текери)

  • 1. Rony (25 май 2011 в 12:29), оценка: 5 от 6

    Книгата е много добра, макар че не мога да я оценя с максимална оценка. Прекалено много ретроспекции, прекалено много отклонения и авторови съждения…Предполагам, че някои биха го сметнали за предимство, но повествованието така се накъсва, че четох с голяма мудност, на места ми се искаше да прескачам или дори направо да се откажа от четенето. Иначе образите са описани и развити блестящо, повечето с голяма доза ирония и сарказъм, някои са смешни и жалки, други те отвращават, трети предизвикват любов, топлота, възхищение. Всичките тези прояви на човешкия характер, всичките недостатъци, низки желания, стремежи към богатство, блясък и фалш, пороци, както и великодушието и добротата, съществуват и до днес, макар и в друг вид и степен.

    Книгата е актуална, а не на последно място — Уилям Текери притежава типичния английски хумор, който те разведрява по време на четенето. Книгата си заслужава!

  • 2. glishev (5 септември 2011 в 00:02), оценка: 6 от 6

    Един от любимите ми романи и една от класическите английски истории. Такъри е страхотен сатирик, чудесен разказвач и безпогрешен водач из „Обществото“. Неговата малка „Книга за снобите“ е чудесна добавка към „Панаир на суетата“. „Панаирът…“ има и чудесни екранизации.

  • 3. Wallküre (6 януари 2013 в 02:44), оценка: 6 от 6

    Подкрепям glishev изцяло:) Книгата е много готина и свежа, наскоро я препрочетох с голям кеф. Текъри има много тънко чувство за хумор и е много добър психолог, освен това. А, що се отнася до „прекалено много ретроспекции, прекалено много отклонения и авторови съждения…“, срещу които Rony има леки възражения, на мен точно те са ми любимите! Според скромното ми мнение, „Панаир на суетата“ е книга, която всеки трябва да познава, най-малко за обща култура, макар че всеки сам си преценява, в крайна сметка…

  • 4. Mars Lumograph (10 октомври 2014 в 16:57)

    Съгласен съм с предишните коментари. Историята сама по себе си и за мен не е гвоздеят на който се крепи творбата, по-скоро служи да онагледи вижданията на автора и да предвижи разсъжденията му. Реалистично по британски е уловена епохата, а вечните дилеми, пред които Такери ни поставя са представени така ненатрапващо и леко, че би била интересна за всеки читател. Друго което ми направи впечатление е успешният анализ на човешките ценности, без да съди и да правораздава, както по това време масово си позволят континенталните му колеги и посяват семената на така вредните идеализми.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.