Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хиперион (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endymion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 59 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)
Източник
sfbg.us

Издание:

Ендимион. Американска, I издание

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД, Линче Шопова

Формат: 20 см.

Страници: 384

Цена: 420.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

16

— Къде съм? — пита де Соя през вълните на болката. Тя е ужасно силна — съсредоточена е в крака му и оттам се разпространява навсякъде.

— На борда на „Свети Томас Акира“, сър.

— Видяхте ли папския диск? — Де Соя вече е проверил дискът все още е на врата му.

— Тъй вярно.

— Под страх от екзекутиране… и още по-лошо… под страх от отлъчване, млъкнете и незабавно пратете тук сержанта, мичман.

Грегориъс е без бойната си броня, но пак е огромен. Отец-капитанът поглежда превръзките по тялото му и разбира, че сержантът е бил тежко ранен още тогава, когато го е спасявал. Отбелязва си да му се отблагодари някога — но не сега.

— Сержант!

Грегориъс застава мирно.

— Незабавно доведете капитана на този кораб. Бързо, преди пак да изпадна в безсъзнание.

 

 

Капитанът на „Свети Томас Акира“ е лусусианец на средна възраст, нисък и як като всички лусусианци. Съвършено плешив, но с добре оформена сива брада.

— Отец-капитан де Соя, аз съм капитан Лемприе. Хирурзите ме уверяват, че се нуждаете от незабавна операция. С какво мога да ви помогна?

— Опишете ми положението, капитане.

— Командир Барнс-Авне е мъртва — докладва капитанът. — Доколкото можем да кажем, около половината от швейцарските гвардейци в Долината на Гробниците на времето също са мъртви. Продължават да се получават съобщения за хиляди други. Пренасяме най-тежко ранените за спешна лекарска помощ. Събираме и закърпваме мъртвите за възкресение след връщането ни на Ренесанс Вектор.

— На Ренесанс Вектор ли?

— Ами, там бяхме базирани, сър. Действащата заповед е след изпълнението на мисията да се върнем там.

Де Соя се засмива и млъква едва, когато се чува. Смехът му не е съвсем нормален.

— Кой казва, че мисията ни е изпълнена, капитане? За каква битка говорите?

Капитан Ламприе поглежда към сержант Грегориъс. Швейцарският гвардеец е застанал мирно.

— Поддържащите и прикриващи машини в орбита също бяха унищожени, сър.

— Унищожени? — Болката поражда у де Соя ярост. — Това означава един на всеки десет, капитане. Да не би да са мъртви десет процента от екипажа на кораба?

— Не, сър — отвръща Ламприе. — По-скоро шейсет процента. Капитан Рамирес от „Свети Бонавентура“ е мъртъв, както и неговият заместник-капитан. Моят също. Половината от екипажа на „Свети Антоний“ е извън строя.

— Повредени ли са корабите? — пита отец-капитан де Соя. Той знае, че му остават само минута-две в съзнание… и навярно живот.

— На „Свети Бонавентура“ имаше експлозия. Поне половината от отделенията в задната част на комуникационния отсек са взривени. Двигателят е непокътнат…

Де Соя затваря очи. Като капитан на фотонен кораб, самият той знае, че пробиването на корпуса е предпоследният по ужас кошмар. Последният е избухването на самото Хокингово ядро.

— А „Свети Антоний“?

— Повреден, но в действие, сър. Капитан Сати е жив и…

— Момичето? — пита де Соя. — Къде е то? — В периферията на зрителното му поле танцуват черни петна и се сливат в общ облак.

— Момичето ли? — повтаря Ламприе. Сержант Грегориъс казва нещо на капитана, но де Соя не чува какво. Ушите му бучат.

— А, да — отвръща Ламприе, — целта на мисията. Очевидно някакъв кораб я е взел от повърхността и сега ускорява до прехвърляне към свръхсветлинна скорост…

— Кораб! — Де Соя се връща в съзнание с истинско усилие на волята. — Откъде, по дяволите, е дошъл кораб?

— От планетата, сър — отговори Грегориъс. — От Хиперион. По време на… по време на касапницата корабът навлезе в атмосферата, спусна се към замъка… към крепостта Хронос, сър… и прибра детето и онзи, който летеше с него…

— Летял ли? — прекъсва го де Соя. Трудно му е да чува през усилващото се бръмчене.

— Някакво едноместно ЕМПС — отвръща сержантът. — Макар че специалистите не знаят как изобщо функционира тук. Така или иначе, този кораб ги взе, промъкна се през космическия патрул и сега се готви за прехвърляне. Ама голяма касапница беше…

— Касапница — глупаво повтаря де Соя. По устата му потича слюнка. — Касапница. Каква беше причината за нея? С кого се бихме?

— Не знаем, сър — отвръща Ламприе. — Беше като едно време… като по времето на хегемонийските въоръжени сили, когато десантните отряди са пристигали с телепортал, сър. Искам да кажа, че в един и същи миг навсякъде се появиха хиляди бронирани… неща… Искам да кажа, че битката продължи само пет минути. Бяха хиляди. И после изчезнаха.

Де Соя се напряга да чуе това през усилващия се мрак и рева в ушите си, но думите му се струват безсмислени.

— Хиляди? Хиляди какво? Къде са изчезнали?

Грегориъс пристъпва напред и поглежда надолу към отец-капитана.

— Не хиляди, сър. Само един. Шрайка.

— Това е легенда! — прекъсва го Ламприе.

— Само Шрайка — продължава огромният сержант, без да му обръща внимание. — Той уби повечето от швейцарските гвардейци и половината от редовните войници на Мира, дислоцирани на Еквус, свали всички изтребители „Скорпион“, извади от строя два фотонни кораба, уби всички на борда на кораба три-К, остави визитната си картичка и изчезна след по-малко от трийсет секунди. Това е. Всички останали щети се дължат на паниката на нашите момчета, които се изпозастреляха помежду си. Шрайка.

— Глупости! — вика Ламприе. Плешивият му череп е почервенял от ярост. — Това са измислици, приказки и ерес при това! Онова, което ни нападна днес, не беше…

— Млъкнете — казва де Соя. Струва му се, че гледа и говори в дълъг тъмен тунел. Трябва да говори бързо. — Слушайте… капитан Ламприе… по моя заповед… по заповед на папата… упълномощявам капитан Сати да приеме оцелелите от „Свети Бонавентура“ на борда на „Свети Антоний“, за да попълни екипажа си. Заповядвам Сати да последва момичето… космическия кораб, на който е момичето… да го последва до прехвърлянето, да определи координатите на направлението му и да тръгне след него… Грегориъс!

— Да, сър.

— Не им позволявайте да ме оперират, сержант. Все още ли е непокътнат куриерският ми кораб?

— „Рафаил“? Да, сър. Беше празен по време на битката и Шрайка не го докосна.

— Хироши… пилотът на спускателния ми кораб…

— Убит е, сър.

— Намерете пилот и совалка, сержант. На него ще бъдем аз, вие и останалите от взвода ви…

— Вече са само двама, сър.

— Слушайте. Откарайте четирима ни на „Рафаил“. Корабът знае какво да прави. Кажете му, че тръгваме да преследваме момичето… кораба… и „Свети Антоний“. Където и да отидат тези кораби, отиваме и ние… Вие и вашите хора сте прераждани, нали?

— Тъй вярно!

— Е, подгответе се да се преродите отново, сержант.

— Но кракът ви… — възразява капитан Ламприе.

— Когато бъда възкресен, кракът ми ще е на мястото си — прошепва де Соя. Иска му се да затвори очи и да се помоли, но не е нужно да затваря очи, за да остане на тъмно — около него се е спуснал пълен мрак. Сред рева и бръмченето, без да знае дали някой може да го чуе и дали наистина говори, той казва: — Бързо, сержант. Веднага!