Елизабет Адлър
Сега или никога (50)

Глава 50

Бяха изминали няколко седмици. Лекият летен дъжд ръмеше по лицето на Хари. Той тъкмо завиваше към ресторантчето на Руби. Скуийз подръпваше каишката, като спираше, за да пошляпа тук-там в някоя локва. Ветеринарят беше обръснал козината на гърдите и белегът се виждаше яркочервен.

— Поиграй си, старче — засмя се Хари.

Скуийз си беше заслужил всичкото време на света. Те бяха много подходяща двойка — той, с белега на главата, а кучето, с белега на гърдите. Сякаш бяха двама закоравели скитници.

— Никой няма да ни хареса, старче — добави той с усмивка.

Когато влязоха, звънчето над вратата „При Руби дрънна“. Той изтърси коженото си яке и се огледа. Всичко беше както обикновено. Прозорците бяха запотени, синкавият дим от цигарите се издигаше към пожълтелия от никотина таван. Обгърна го миризма на печено пиле, бира, кафе и цигари.

Както обикновено, беше претъпкано. Всички маси бяха заети. Той улови погледа на Дорис, която слагаше в големи бели чинии огромни резени шоколадова торта и ванилов сладолед.

— Ще бъда при теб след секунда — погледна го бързешком.

Сервира на клиентите и се приближи, като бършеше ръце в престилката.

— Да? — изрече лаконично.

— Какво за Дорис? — усмихна й се той.

— Какво искаш?

— Искам маса, дявол да го вземе…

— Защо идваш все в най-натовареното време? — промърмори тя. — Ако не беше смелото ти куче, което има нужда от добра храна и почивка, щях да ти кажа да си чакаш реда, детективе. — Потупа Скуийз по главата и той размаха опашка и я загледа с надежда. Тя въздъхна: — Той наистина успява да се възползва от слабостта ми. Също като господаря си.

— Мал Малоун ще дойде също — Хари погледна часовника си, — след около петнайсет минути.

— Е, защо, по дяволите, не го каза! — Тя огледа масите, после отиде до ъгловата маса и изгледа с присвити очи клиентите и полупразните им чаши. — Свършихте ли, момчета? — попита ги с ръце на кръста. — Не виждате ли, че опашката чака.

Хари се усмихна. „При Руби“ не се променяше и, слава Богу, същото важеше и за Дорис. След пет минути тя ги изхвърли оттам. Масата беше почистена и избърсана с мокър парцал. Сложени бяха и поставки за чашите. След малко се появиха прибори и салфетки и една водна чаша с маргаритка.

— Това е всичко, което успях да открия. Смятай се за късметлия — промърмори тя и метна едно меню на масата.

— Благодаря, Дорис. Страхотна си — усмихна се Хари.

Скуийз излая тихо, като все още я гледаше обнадеждено.

Тя го стрелна:

— Мислеше, че съм те забравила, а? — Отиде зад бара и след няколко минути се върна с пържола в една паничка.

— Само най-хубавото за теб, смело момче — добави тя, като гледаше Скуийз как поглъща храната. — Той е най-известното куче в Бостън — подхвърли гордо на Хари.

— Здравей — усмихна се той. — А аз съм най-известният полицай.

— И вече си навирил нос — изсумтя тя. — Искаш ли бира? Или може би ще поръчаш бутилка шампанско за госпожица Малоун?

— Бирата ще ни дойде добре — изрече Хари спокойно.

Той погледна към вратата и се сети за предишния път, когато чакаше Мал в същото сепаре през дъждовна нощ като тази. Не беше чак толкова отдавна. Чудно как човешкият живот можеше да се промени изцяло от една случайна среща. Прокара пръсти през разбърканата си коса. Може би трябваше да се облече по-подходящо, да сложи сако и риза. Никаква вратовръзка, все пак. Това беше достатъчно.

Звънецът над вратата подръпна и тя се появи. Огледа се с леко повдигнати вежди, сякаш се чудеше какво, по дяволите, търси тук. Той тръгна към нея с усмивка. Мал никога нямаше да се промени.

— Здравей — посрещна я и протегна ръка.

— Здравей. — Тя стисна ръката му.

Той я огледа. Беше облечена в синя риза, джинси и черно кожено яке.

— Оппа — възкликна с усмивка.

— Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Така ми се струва.

Очите им се срещнаха и те останаха сами сред задименото заведение.

— Добре ли си? — попита я.

Тя кимна и русата й коса се разлюля, а водните капки заблестяха по нея.

— Насам, мадам.

Той я поведе към ъгловото сепаре, като все още държеше ръката й.

— Нашата маса — промълви тя.

— Дорис ти с донесла цвете.

Той и показа маргаритката и тя се усмихна.

— Дорис е симпатяга.

— Солта на земята — съгласи се той.

— Знам, че имаш слабост към сервитьорките. — Тя се сети за Джили. — И към телевизионни детективи.

Той я наблюдаваше как сяда с леки, елегантни движения, които му напомниха как изглеждаше с онази по-разголена рокля на празненството на майка му.

Скуийз се показа изпод масата. Седна на задните си крака и загледа предано Мал.

— Здравей, Скуийз — каза тя и взе лапата му. — Как е моето момче?

— Обичай ме, обичай кучето ми — въздъхна Хари.

— Ще ти се.

Тя му се усмихна шеговито и той въздъхна отново.

— Знаеш ли, Малоун? Ти въобще не се променяш.

Дорис тръгна към тях. Избърса ръка в престилката си и я протегна.

— Здравей, Мал, как си? — поздрави тя сияеща. — Стипцата ще ти купи ли днес шампанско, или както обикновено?

— Предполагам, че както обикновено — въздъхна Мал. — Как си, Дорис?

— Не мога да се оплача. — Дорис оправи косата си и я погледна искрено. — Искам да ти кажа, че си много смела жена, щом направи това. Да се покажеш и да кажеш всичко това. Ти помогна да заловят бостънския убиец. Ние, жените, трябва да се държим една за друга, както казах и преди.

— Благодаря, Дорис.

Мал се изчерви от похвалата и Хари я изгледа, удивен, че все още е толкова срамежлива и се изчервява.

— Просто трябваше да го направя — призна тя и Дорис я потупа одобрително по рамото.

— Бирите са от мен — извика им през рамо, докато се отдалечаваше. Те се спогледаха.

— Готова ли си за празненството на Ванеса тази вечер? — попита той.

— Разбира се — кимна тя. — Не бих го пропуснала. Защото отново ще танцуваме теб.

Той се усмихна и прокара пръсти през косата си.

— Малко пламенна салса, а?

Тя поклати рамене и се разсмя.

— Нямам търпение.

— Видя ли медала на Скуийз? — попита Дорис, когато се върна с бирите.

Беше толкова горда, сякаш той беше нейно куче.

— Медал? — Мал изгледа изненадано Хари.

— Шефът му даде Кучешки медал на честта. Той не отговаря съвсем на изискванията, защото не е полицейско куче, но всички решиха, че си го е заслужил.

Скуийз отново се измъкна изпод масата. Той вдигна лапа и се загледа обичливо в Дорис.

— Трябва да го научиш на някой нов трик — въздъхна тя. — Този става малко досаден.

Тя забърза към бара. Хари прошепна на Мал:

— Само чакай.

Тя се върна след миг с нова порция пържола. Хари въздъхна престорено и Дорис измърмори отбранително:

— Е, ще стане дебел? И какво от това?

— Заслужил си го е — съгласи се Мал. — Освен това е по-забавно от медала дори. Благодаря, Дорис.

— Искаш ли да поръчам и за теб?

Хари повдигна въпросително тъмните си вежди.

— Разбира се, обичам изненадите.

Тя скръсти ръце, готова за предизвикателството.

— Две пържоли, пържени картофи и всички гарнитури, ако обичаш, Дорис. — Той изгледа Мал усмихнато. — Както каза дамата, щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.

Дорис отиде да изпълни поръчката. Мал отпи от бирата. Загледа се в Хари. Гъстата му тъмна коса вече израстваше върху белега, синьо-черна брада беше набола по лицето му. Беше толкова близо до него, че виждаше мъничките тъмни точици в ясните му сиви очи. Той беше най-хубавото нещо в живота й.

— Е? Сега, когато всичко свърши, ние какво ще правим? — попита той спокойно.

Тя повдигна вежди изненадано.

— Това друг детектив Джордан ли е?

— Старият, но с повече разум в главата.

Тя го изгледа колебливо и той каза:

— Смяташ ли, че ще се караме, Малъри Малоун?

— Бих предпочела да ме наричаш просто Мал — уточни тя.

Той завъртя очи раздразнено.

— Добре, Мал. Вече караме ли се?

— Ти се караш — изгледа го тя.

— Мислех, че си ти.

— Е, ти си, не си ли ти!

Те се изгледаха един друг и той се засмя.

— Само си помисли за сдобряването.

В ъгълчетата на устните й трепна усмивка.

— И какво казваше? За нас?

Той сви рамене.

— Трудно е. С работата на полицай и на телевизионна репортерка. Ти в Ню Йорк, а аз в Бостън.

Мал си пое дълбоко дъх. Сега или никога.

— Дали пък не се нуждаят от момиче за прогнозата на времето в някоя бостънска телевизия? — попита го тя с усмивка.

Скуийз се отпусна на пода, сложи глава върху краката й и въздъхна доволно.

Хари погледна Мал. Очите им се срещнаха.

— Изглежда и двамата загубихме сърцата си — промълви той.

После се наведе и я целуна през масата.