Елизабет Адлър
Сега или никога (45)

Глава 45

Не наруших клетвата си — каза Мал на Хари. — Никога не се върнах в онзи дом. Никога повече не я видях. Първите години бяха най-трудни. Не мога да ти кажа какво означава да загубиш детето си по този начин, да знам, че е жива и толкова близо, че бих могла да я докосна. Но тя е тяхна дъщеря. Те се нуждаеха от нея толкова, колкото и тя от тях. Те й дариха сърцата и обичта си, споделиха живота си с нея. Никой никога не узна истината за баща й. — Тя погледна Хари, сякаш търсеше одобрението му. — Нямах избор. Това беше единственият начин тя да получи свобода.

Очите й бяха потъмнели от страданието. Хари осъзна цялата битка, през която беше преминала, вината и отчаянието, с които е трябвало да се справи, като все се е питала дали е постъпила правилно. Мал беше изживяла всички онези години сама и необичана и беше платила ужасна цена.

Той я придърпа в прегръдките си и я притисна до себе си, като я люлееше леко. Тя се вкопчи в него разтреперана. Не можеше да плаче, сълзите й отдавна бяха изплакани. Усети как пръстите му докосват затворените й клепачи, после устните му леко се плъзнаха по дългите й мигли. Преместиха се на скулите, на меките тръпнещи устни. Очите й все още бяха затворени. Нямаше сили да го погледне, не можеше да понесе съчувствието.

Той разкопча блузата й и я съблече, после полата й. Пръстите му проследиха извивката на врата й, гърдите й под бледото бельо от сатен — леко като бриз. Свали бельото й и плъзна ръка по тялото й.

Наклони глава към нея.

— Красиво — прошепна той в ухото й. — Ти си красива жена, Мал.

Устните му потърсиха нейните и ги покриха с безкрайно нежни целувки.

В спалнята той се съблече бързо и седна на леглото до нея. Взе ръцете й и я придърпа към себе си.

— Отвори очи, Мал — промълви настойчиво. — Искам да ме гледаш. Погледни ме.

Не искаше да го прави, не можеше да понесе онова, което щеше да види там.

— Погледни ме, Мал — нареди той. — Трябва да ме погледнеш.

Той държеше ръцете й. Нямаше начин да избяга. Бавно тя повдигна клепачи. Слабото му, красиво лице се появи пред късогледите й очи — разбърканата му тъмна коса и челюстта му с набола вече брада. Погледът му беше настойчив, разпореждаше се с нея.

— Погледни ме в очите, Мал — каза той и стисна силно ръката й.

Не искаше да я загуби точно сега.

Тя повдигна глава гордо, стисна мрачно устни и се приготви да му каже, че няма нужда от съчувствие. Искаше само справедливост. После погледна в красивите му сиви очи и не можа да отмести погледа си. Те я държаха така здраво, както и ръцете му, докато се любеха.

Тя осъзнаваше силата и красотата на тялото му осъзна ваше, че очите му и казват нещо. Енергията му преливаше в пръстите и, изпълваше усещанията й, но въпреки това той не помръдваше. Не я целуваше, не се опитваше да я люби. Очи те му се разпореждаха с нея, поглъщаха я и крайниците й сякаш се размекваха, докато тя се почувства безтегловна плуваща сред пространство, изпълнено със сребристо сияние. Осъзнаваше и виждаше само очите му и нежността в тях.

Той се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Това е любов, Мал. Докосване на мислите и телата. Аз те приемам в ума и сърцето си и искам и ти да направиш същото.

Тя ахна тихо и пулсът й запрепуска, когато той се наведе отново да я целуне — леко и безкрайно нежно.

— Усещаш ли, Мал? Сега чувстваш ли я?

Той целуна врата й, плъзна устните си по извивката на рамото й, по гърдите и по корема. Напредваше сантиметър по сантиметър, докато тя извика от желание.

Беше готов за нея, бавен и нежен — искаше тя да знае, че той я обича, че сексът трябва да бъде такъв: мъж и жена в пълна хармония един с друг, хармония на мислите и телата им.

Но и след края той не се отдръпна от нея. Галеше изпотеното й тяло и целуваше лицето и врата й.

— Сега усещаш ли? Знаеш ли вече какво е любовта? — прошепна той.

— О, Хари! — Беше останала без дъх от внезапната радост, която я изпълни. — Обичам те, Хари — въздъхна тя.

Лежаха с преплетени тела в някакво собствено сребристо пространство. Тя вече нямаше тайни.

След малко той се отдръпна, отиде в кухнята и й направи чаша от любимия й чай. Донесе й го внимателно и го сложи на нощната масичка. Тя му благодари с усмивка.

— Аз трябва да ти благодаря — каза той скромно.

— Никой не би трябвало да преминава през онова, което ти се е случило. Никой не би трябвало да преживява подобни неща, а след това да ги съживява с думи. Но има един важен въпрос, който искам да ти задам. Сигурна ли си напълно, че това е същият мъж, когото търсим?

— Да — отрони тя тихо. — Името му е Уил Итън. После въздъхна с облекчение. Най-после всичко излезе наяве.

— Ще имаме нужда от помощта ти, Мал, ако искаме да го заловим, преди да е убил отново.

Този път тя не се поколеба. Знаеше, че може да му има доверие.

— Ще помогна — съгласи се и го погледна. Въздъхна тихо, но Хари вече добре осъзнаваше какво точно са й стрували тези думи.