Лоис Макмастър Бюджолд
Императорската гвардия (24)

Глава 24

Заради доклада на Майлс двамата с Грегор закъсняха за приема. Императорът имаше десетки въпроси, на повечето от които Майлс все още не можеше да отговори. Той раздразнено хапеше устни, докато чакаха в сенчестото преддверие към една от по-малките зали на резиденцията. Вътре вече бе пълно с хора. В свързаното със сводест портал съседно помещение настройваше инструментите си малък оркестър.

Полковник лорд Вортала Младши, който тази вечер отговаряше за охраната на резиденцията, лично ги беше придружил. Сега той отдаде чест и се върна в коридора, като в движение отговаряше по микрофона си на запитването на някой свой подчинен.

— Трудно ми е да свикна с отсъствието на Илян — загледан след него, въздъхна Грегор. — Макар че и Вортала се справя добре — побърза да прибави той. После погледна Майлс. — Опитай се да си придадеш малко по-бодър вид. Въпреки че не носиш ревизорската си верига, хората ще са любопитни какво става и после цяла вечер ще трябва да опровергаваме слухове.

Майлс кимна.

— Същото се отнася за теб. — В момента обаче не успя да се сети за нищо смешно. — Мисли за Лайза — посъветва го той.

Лицето на Грегор грейна. Майлс кисело се усмихна и го последва в залата. Завариха доктор Тоскана под крилото на лейди Алис, както обикновено. Графиня Воркосиган също стоеше при тях и приятелски бъбреше.

— А, ето ги — каза графинята. Императорът хвана Лайза за ръка и й се усмихна с блеснали очи. — Алис, след като кавалерът й вече е тук, защо не ми отстъпиш за малко ролята на Баба? Поне веднъж трябва да си починеш и да се забавляваш. — Леко накланяне на глава: Майлс проследи посоката и забеляза Илян, облечен в необичайно добре ушит цивилен костюм. По стар навик той се губеше в навалицата, сякаш светлинните лъчи се разделяха и минаваха покрай него.

— Благодаря ти, Корделия — прошепна й лейди Алис. След като Грегор поздрави бившия шеф на службата си за сигурност и двамата размениха обичайното „как сте, добре, сир, изглеждате много добре“, Алис решително отведе Илян преди да се е опитал да превключи на работен режим.

— Изглежда, че се възстановява — одобрително загледан след тях, отбеляза императорът.

Можеш да благодариш за това на лейди Алис — отвърна графиня Воркосиган.

— Синът ти също има известна заслуга.

— И аз така разбрах.

Майлс леко се поклони, не съвсем иронично.

— Не че познавам съдържанието на гардероба на Илян, но… в облеклото му има нещо различно, кълна се. Адски консервативно, както винаги, но…

Графиня Воркосиган се усмихна.

— Лейди Алис най-после го убеди да приеме препоръката й за шивач. Неговият вкус или по-скоро липсата му от години я кара да си скубе косите.

— Винаги съм смятал, че това е част от личността му като шеф на ИмпСи. Абсолютно невидим.

— Определено.

Грегор и Лайза заговориха за това какво са правили през безкрайните четири часа от последната си среща. Майлс забеляза Иван в отсрещната част на залата и ги остави под благосклонния поглед на майка си. Братовчед му кавалерстваше на Мартя Куделка, аха.

Мартя бе по-млада, по-ниска и по-мургава от Делия, макар и не по-малко поразителна. Тази вечер носеше нещо бледозелено, нюанс, съвършено подхождащ на имперски униформи.

Когато Майлс се приближи до тях, тя сръга партньора си с лакът.

— Престани да зяпаш сестра ми, Иване. Да не си забравил, че покани мен на танци?

— Да, но… първо поканих нея.

— Обаче закъсня. Ще ми се за наказание да те настъпя по ботуша. Тогава няма да е толкова лъскав. — Мартя погледна Майлс и прибави: — Ужасно ще се радвам, когато Делия най-после си избере някого и се изнесе. Писна ми да ми прехвърля мъже, все едно че ми дава да нося старите й рокли.

— Съвсем естествено, милейди. — Майлс целуна ръката й.

Това привлече вниманието на Иван и той отново хвана ръката на Мартя и успокоително я потупа.

— Извинявай. — Но крадешком отново погледна наляво. Майлс също се обърна. Делия Куделка седеше на един от малките дивани до Дъв Галени. Двамата очевидно споделяха чинията с ордьоври на коляното на комареца. Тъмната и русата глава за миг се наклониха една към друга, после Делия се засмя. Дългите зъби на Галени лъснаха в една от мрачните му усмивки. Коляното му докосваше нейното, с неочакван интерес забеляза Майлс.

Недалеч от тях мина сервитьор с поднос с чаши.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита дамата си Иван.

— Да, моля, но не червено. Бяло, ако обичаш. — Иван се отдалечи към прислужника и Мартя сподели с Майлс: — Ако се полея, няма да си личи толкова. Не знам как го прави Делия. Никога не разлива нищо. Понякога си мисля, че имитира лейди Алис.

Галени не му бе споменал, че ще идва — с Делия! — когато разговаряха в щаба на ИмпСи… едва вчера?

— Откога продължава това? — попита я Майлс и кимна към Дъв.

Мартя се подсмихна.

— Делия още преди месец каза на татко, че избраникът й е Дъв. Харесвала стила му. Симпатяга е, за старец като него.

— И аз имам стил — отбеляза той.

— Уникален — откровено се съгласи момичето. Майлс благоразумно реши да не продължава толкова директно.

— Хм… и кога откри старият Дъв?

— Делия работеше по въпроса. Има хора, дето трябва да ги блъснеш с тухла по главата, за да им привлечеш вниманието. А на някои им трябва особено голяма тухла.

Докато Майлс се чудеше към коя категория го отнася Мартя, братовчед му се върна с напитките. Няколко минути по-късно от съседното помещение се разнесоха първите музикални акорди и Иван спаси роклята на дамата си от срещата й с ароматното вино, и я отведе на дансинга. Ако непознатите цивилни на приема бяха делови познати на Лайза от транспортния консорциум, в залата бяха пръснати много други комарци. Нямало да има нищо политическо, ха! Присъствието на Галени, подозираше Майлс, трябваше да се дължи на участието на бъдещата императрица в съставянето на списъка с гости. Нейният най-добър стар приятел, разбира се.

Майлс насочи вниманието си към ордьоврите, великолепни, както винаги, после отиде в съседното помещение, за да послуша музиката и да погледа танцьорите. Скоро установи, че не е единственият, дошъл без дама. Съотношението на жените към мъжете бе поне десет към девет, ако не и десет към осем. Успя да си намери партньорки за един-два танца, партньорки, които го познаваха достатъчно добре, за да не се смущават от ръста му, като съпругата на граф Хенри Ворволк, но всички те бяха потискащо омъжени или сгодени. През останалото време се упражняваше в любимата поза на Илян — подпиране на стената.

Самият Илян танцуваше с Алис Ворпатрил. Иван, който спря при Майлс, за да се подкрепи с чаша горещо подправено вино, удивено зяпна странната двойка.

— Не знаех, че Илян може да танцува — отбеляза той.

— А аз не знаех, че може да танцува толкова добре — съгласи се Майлс. Братовчед му не беше единственият изненадан. Без да откъсва очи от Алис и нейния партньор, графиня Ворволк прошепна нещо в ухото на съпруга си и той вдигна поглед със смутена усмивка. — Никога не съм виждал Саймън да прави такова нещо. Предполагам, че просто винаги е бил на работа. — Винаги. Доктор Руибал бе споменал не само за когнитивни, но и за личностни промени в резултат на изваждането на чипа… по дяволите, можеше да го обясни единствено свалянето на това тридесетгодишно бреме от смазващи отговорности.

Лейди Алис отметна кичур коса от челото си. Майлс си спомни небрежния й вид на закуска и внезапно се почувства така, сякаш са го ударили с особено голяма тухла.

„Мили Боже! Илян спи със собствената ми леля!“

И обратно. Не беше сигурен дали трябва да се възмущава, или да се радва. Ала се възхищаваше на куража му.

— Добре ли си? — попита го Иван.

— О, да. — „По-добре да оставя Иван сам да си направи изводите.“ Той скри усмивката си като отпи от чашата си.

После се върна в другата зала. На бюфета се натъкна на капитан Галени, който избираше ордьоври за очакващата го наблизо Делия. Тя малко разсеяно му махна с ръка.

— Хм… намерил си си нова партньорка за танци, забелязвам — прошепна в ухото му Майлс.

Комарецът се усмихна като доволна лисица с уста, пълна с перушина.

— Да.

— Самият аз исках да я поканя на приема. Тя ми каза, че тази вечер била заета.

— Съжалявам, Майлс.

— Това да не е някакво отмъщение?

Галени повдигна черните си вежди.

— Няма да се преструвам, че съм над тия неща, но аз съм достоен човек. Първо я попитах дали смята, че имаш сериозни намерения към нея. Тя отговори отрицателно.

— О! — Майлс отхапа от парче плодова торта. — А ти имаш ли сериозни намерения към нея?

— Абсолютно сериозни. — Дъв въздъхна и за миг усмивката изчезна от очите му. Майлс едва не потръпна. Галени премигна и продължи по-весело: — С нейния произход и връзки тя е страхотна партия, не мислиш ли? — Той отново се усмихна. — А и интелигентността и красотата й не са за изхвърляне.

— Не е богата — отбеляза Майлс.

Комарецът сви рамене.

— Ако си го поставя за цел, и сам мога да направя нещо по въпроса.

Майлс не се съмняваше.

— Е… — Не вървеше да каже „Този път ти желая успех“. — Искаш ли… хм… да спомена някоя добра дума за теб на баща й комодора?

— Надявам се, че няма да се обидиш, Майлс, но наистина предпочитам да не ми правиш повече услуги.

— О, разбирам.

— Благодаря. Не искам да повтарям предишни грешки. Ще й предложа тази вечер. — Галени решително кимна и остави Майлс, без да каже нищо повече.

Дъв и Делия. Делия и Дъв. Странна двойка. Майлс отклони въпросите на двама свои познати, чули слухове за назначаването му за имперски ревизор, после отиде в музикалната зала, където нямаше опасност да го заговорят. Мислите му неизбежно се върнаха към информацията от предишната нощ. Той се облегна на стената и отправи невиждащи очи към танцьорите. След десетина минути хората започнаха да го зяпат и Майлс отиде да покани Лайза на танц, докато все още имаше възможност. Грегор със сигурност щеше да запази последните няколко за себе си.

Опитваше се да спазва такта в доста бърз огледален танц, без прекалено явно да оглежда добре закръглената фигура на годеницата на своя император, когато зърна Галени през сводестия портал на другата зала. С него разговаряха полковник от ИмпСи и двама войници в обикновени униформи. Комарецът и полковникът очевидно спореха за нещо. Делия стоеше на известно разстояние от тях с разширени очи и притисната към устните ръка. Галени се беше сковал и на лицето му се бе изписало онова типично за него изражение, говорещо за сподавен, но опасен гняв. Какво толкова спешно можеше да се е случило, че да измъкнат своя най-добър комарски аналитик от императорски прием? Разтревожен, Майлс се завъртя така, че Лайза да застане с гръб към портала.

Полковникът настойчиво жестикулираше, после хвана Галени за ръката. Дъв се отдръпна. Един от стражите посегна към зашеметителя си.

Майлс почти подскочи. Задъхана Лайза го последва и застана неподвижно, като разбра, че това не е стъпка от танца.

— Какво има, Майлс?

— Извинете ме, милейди. Трябва да се погрижа за нещо. Моля, върнете се при Грегор. — Той припряно се поклони и се отдалечи. Погледът й неизбежно го проследи към портала.

— Какъв е проблемът, господа? — тихо попита Майлс, когато се приближи до четиримата. Ако не можеше да промени тона на разговора, поне можеше да го понижи. Вече ги гледаха половината от присъстващите.

Полковникът неуверено му кимна — Майлс не носеше ревизорската си верига, ала офицерът трябваше да знае кой е.

— Милорд. Генерал Хароче издаде заповед за арест на този човек.

Майлс скри удивлението си.

— Защо?

— Обвинението не е посочено. Трябва незабавно да го изведа от императорската резиденция.

— По дяволите, какво е това, Воркосиган? — изсъска Галени. — Имаш ли пръст в тая история?

— Не. Не знам. Заповедта не идва от мен… — Дали бе свързано със случая? И в такъв случай как Хароче беше посмял да предприеме нещо без негово знание?

Иван и Мартя също се приближиха. Полковникът ставаше все по-нервен. Очевидно усещаше, че положението се изплъзва от неговия контрол.

— Да имаш неплатени пътни глоби, за които да не зная, Дъв? — опита се да облекчи напрежението Майлс. Вече и двамата стражи бяха с ръце на зашеметителите си.

— Не, по дяволите!

— Къде е в момента генерал Хароче? — попита Майлс полковника. — В щаба ли?

— Не още, милорд. Но скоро ще е там. Да съобщи на Грегор?

— Виж, Дъв… Мисля, че е най-добре спокойно да отидеш с тях. Веднага ще се заема със случая.

Полковникът му отправи признателен поглед. Галени подозрително и ядосано го стрелна с очи. Щеше да е много да иска от него да преглътне публичното унижение, но можеше да стане и по-лошо, ако го зашеметяха поради оказване на съпротива. Това вече щеше да привлече вниманието на всички в залата.

Комарецът измъчено погледна към Делия, после се обърна към Иван.

— Иване, би ли изпратил Делия у тях?

— Разбира се, Дъв.

Самата Делия прехапа устни. Още десет секунди и щеше да се намеси — експлозивно, от собствен опит знаеше Майлс.

Той кимна и стражите изведоха Галени навън. Майлс махна на Иван да остане и ги последва в коридора. Както се опасяваше, в момента, в който завиха зад ъгъла, двамата стражи блъснаха Дъв към стената, за да го претърсят и да му сложат белезници.

Майлс повиши глас миг преди Галени да се обърне и да замахне към тях.

— Това е излишно, господа!

Те спряха. Дъв с видимо усилие отпусна свитите си в юмруци пръсти и се отскубна от ръцете им.

— Ако му позволите, той доброволно ще дойде с вас. — Строгият поглед на Майлс мълчаливо прибави: „Нали, Дъв?“. Галени поправи куртката си и сковано кимна. — Полковник, в какво всъщност е обвинен капитан Галени?

Офицерът се прокашля. Не смееше да откаже да отговори на имперски ревизор, каквато и заповед за дискретност да му беше дал Хароче.

— Държавна измяна, милорд.

— Какво?! — изрева Дъв.

— Глупости! — изсумтя Майлс и предупредително хвана комареца за ръкава. — Дъв, ще дойда да те видя веднага след като разговарям с Хароче.

Ноздрите на Галени се разшириха, но той отговори:

— Добре. — После стисна зъби и закрачи по коридора.

Майлс се втурна обратно към залата. В преддверието го посрещнаха Грегор, Лайза, Делия и майка му.

— Какво става, Майлс? — попита императорът.

— Защо тези мъже отведоха Дъв? — с тревожно разширени очи прибави Лайза.

— Майлс, направи нещо! — нареди Делия. Графиня Воркосиган просто го гледаше с ръка, притисната към устата.

— Не знам. А би трябвало да зная, по дяволите! — изсумтя Майлс. — Галени току-що беше арестуван от ИмпСи по… — той крадешком хвърли поглед към Лайза — … по някакво мъгляво обвинение. Очевидно по заповед на самия Лукас Хароче.

— Трябва да допусна, че е имал основание… — започна Грегор.

— Трябва да допусна, че е сгрешил! — разпалено го прекъсна Делия. — Помогни ми, Корделия!

Графиня Воркосиган погледна над рамото на Майлс.

— Ако искаш неизопачена информация, обърни се към източника. Ето го и него.

Майлс се обърна и видя, че един от императорските гвардейци води Хароче. Изражението му беше толкова тежко, колкото и стъпките. Той се приближи до групата и тържествено кимна на Грегор.

— Сир. — После се обърна към Майлс. — Милорд ревизор. Дойдох колкото можах по-бързо.

— По дяволите, какво става, Лукас? — тихо попита императорът. — ИмпСи току-що арестува мой гост по средата на моя прием. Надявам се, че можеш да обясниш причините. — Дали Хароче познаваше Грегор достатъчно добре, за да усети гнева, криещ се под това малко подчертано „мой“?

— Най-искрени извинения, сир. И на вас, доктор Тоскана. Напълно разбирам неловката ситуация. Но най-важната задача на ИмпСи е да се грижи за вашата — и вашата — леко кимване по посока на Лайза — безопасност. Тази вечер научих нещо, което ми даде основание да се съмнявам в лоялността на капитан Галени. И после за свой ужас открих, че присъства на вашия прием. Мога да допусна много грешки по отношение на предпазливостта, но не смея нито веднъж да си позволя небрежност. Основната ми грижа беше физически да отстраня капитан Галени от приема. Всичко останало, включително обясненията, може да почака. — Той погледна към дамите и многозначително завъртя очи. — На ваше разположение съм, сир.

— О. — Грегор се обърна към графиня Воркосиган и направи малко неясен ядосан жест към Делия и Лайза. — Корделия, би ли…

Тя студено се усмихна.

— Елате, дами. Господата трябва да поговорят.

— Но аз искам да знам какво става! — възрази Лайза.

— По-късно ще научим. Ще ви обясня системата. Адски е глупава, но човек се научава да я използва. Като се замислиш, същото се отнася за ужасно много други ворски обичаи. Междувременно, трябва да продължим представлението — лейди Воркосиган кимна към залата — и донякъде да възстановим щетите, нанесени от това, хм… — тя стрелна с поглед Хароче — злощастно упражнение по предпазливост.

— Как ще възстановим щетите? — попита Лайза.

— Ще излъжем, мила. С Алис ще ви покажем как става… — Графиня Воркосиган ги отведе. Делия погледна през рамо към Майлс и повтори само с устни: „Направи нещо, по дяволите!“

— По-добре да продължим в кабинета ви, сир — измърмори Хароче. — Ще ни трябва комуникационен пулт. Нося ви копия от доклада на моите системни специалисти. — Той докосна джоба на куртката си и мрачно се усмихна на Майлс. — Реших, че ще искате да го видите колкото може по-скоро, милорд ревизор.

— Така е — призна Майлс и последва двамата по коридора и по витото стълбище. Гвардейците ги придружиха и останаха на пост пред кабинета на Грегор. Императорът затвори вратата след себе си.

— Списъкът със заподозрени рязко и неочаквано се съкрати — започна Хароче. — Ако желаете, сир… — Той кимна към комуникационния пулт и Грегор го включи. Генералът пъхна единия инфодиск в слота и подаде другия на Майлс. — Сигурен съм, че по-късно ще искате да го проучите по-подробно, но сега мога накратко да ви изложа заключенията. Като всяка инсценировка, Майлс, тази също беше почти съвършена. Въвеждането на данните за фалшивото ви посещение в склада е било извънредно добре изпълнено. Моите хора едва са успели да открият някакви следи. Вече наистина бях започнал да се чудя. После ми хрумна да ги накарам да проверят сканирането на ретината ви. След вашето криосъживяване тя е почти незабележимо променена, знаехте ли това?

Майлс поклати глава.

— Макар че не съм изненадан. — „След криосъживяването в мен почти незабележимо се промениха много неща.“

— Казват, че всеки престъпник допуска поне една грешка. От собствен опит знам, че това не винаги е вярно, но този път е така. Сканирането на ретината ви в комуникационния пулт в склада е било копирано от миналогодишното ви отиване там и не е същото като сегашното ви. Както можете да видите на този холос. — Хароче сравни двете изображения над видеоплочата. Разликите бяха обозначени с лилаво. — Това окончателно доказва невинността ви, милорд ревизор — разпери ръце генералът.

— Благодаря — изсумтя Майлс. „Никой не ме е обвинявал.“ — Какво общо има това с Дъв Галени?

— Не бързайте. Като съдят по уликите или по-точно по тяхното отсъствие, моите специалисти твърдят, че данните в комуникационния пулт са били променени от вирус, който Галени е пуснал от своя инфослот. Тази машина е била една от изолираните. Не е имало друг начин.

— Галени или някой друг — поправи го Майлс.

Хароче сви рамене.

— Всъщност името на Галени изскочи от другаде. Наредих да проверят данните от портала на ИмпСи. Това даде повече резултати. Информацията не е била променена на място, а чрез инфовръзки с други системи на щаба. Хората ми проявиха изключително търпение и всеотдайност, сир. — Генералът запревключва холоси на системата. — Важните места са обозначени с червено — можете да видите сами. Проследили са промяната до началник-отдел. До това равнище системата има пароли. Следата минава през пулта на моя заместник във вътрешния отдел, Алегре, и стига до равнището на неговите аналитици. До пулта на капитан Галени. — Хароче въздъхна. — Галени очевидно е използвал кодовете си, за да проникне в пулта на началника си и оттам да се прехвърли в системата.

— Или някой е използвал пулта на Галени — отново го поправи Майлс. Стомахът му се свиваше. Подчертаните участъци на видеодисплея приличаха на кървави петна. — Смятате ли, че тези доказателства са убедителни? — „Или са поредната инсценировка?“ Може би една от многото, докато стигнеха до заподозрян, когото Майлс нито познаваше, нито харесваше.

Хароче го погледна мрачно.

— Възможно е да не открием нищо повече. Бих дал ръката си, за да можем да разпитаме Галени под опиат, но когато са го повишили на сегашния му пост, той е бил имунизиран. Така че трябва да продължим по стария начин. Всички веществени доказателства за престъплението отдавна са унищожени. В края на краищата ще се върнем към вашите мотиви, милорд ревизор. Кой в комарския отдел е имал и достъп до информацията за прокариота, и мотив да извърши такова нещо? Той е имал достъп, срещнал се е с баща си Сер Гален на Земята точно преди да бъде осуетен първоначалният комарски заговор.

— Знам — лаконично отвърна Майлс. — Бях там. — „О, Господи, Дъв…“

— Колебая се какво значение да отдам на факта, че брат ви е застрелял бащата на Галени. Освен това вие неотдавна спомогнахте за провала на плановете му за женитба.

— Той го преживя.

— Какви планове? — попита Грегор.

Майлс изскърца със зъби. „Хароче, идиот такъв!“

— Дъв проявяваше интерес към Лайза. Ето защо я доведе на приема ти, когато се запозна с нея. Оттогава той, хм, насочи интереса си към друга дама.

— О, не знаех… че между Лайза и Галени е имало нещо сериозно. — Грегор изглеждаше поразен.

— Чувствата не са били взаимни.

Хароче поклати глава.

— Съжалявам, Майлс. Но той ви е нарекъл, цитирам, „мазен сводник“. — Изражението на генерала стана разсеяно и за миг лицето му толкова заприлича на Иляновото, когато цитираше дословно от чипа си, че дъхът на Майлс секна. — И по-нататък е продължил: „Вор наистина означава «крадец». И вие, проклети бараярски крадци, винаги си помагате, нали? Ти, твоят скапан император и цялата ви отвратителна банда.“ И вие сериозно очаквате да заключа, че просто малко се е подразнил, така ли?

Грегор повдигна вежди.

— Той ми го каза в лицето — изсумтя Майлс. Императорът обаче явно не смяташе, че това е някакво оправдание. — А не зад гърба ми — опита се да обясни той. — Никога зад гърба ми, не и Галени. Просто… не е в неговия стил. — После се обърна към Хароче. — Откъде знаете това, по дяволите? Да не би ИмпСи да подслушва личните комуникационни пултове на всичките си аналитици? Или някой е заподозрял Галени още преди случая с Илян?

Генералът се прокашля.

— Всъщност не пулта на Галени, милорд. Вашия.

— Какво?

— Всички публични канали в замъка Воркосиган се следят от офиса на шефа на ИмпСи от съображения за сигурност. Така е от няколко десетилетия. С изключение на личните пултове на графа и графинята, както и вашия. Родителите ви не може да не са ви го казали.

Бе ги следил Илян, разбира се. Баща му и майка му не биха възразили. И Хароче беше подслушал разговора му с Галени… по комуникационния пулт в дневната, ясно.

— Верността ви към вашия приятел ви прави чест, Майлс — продължи генералът. — Но не съм сигурен, че той наистина ви е приятел.

— Не — отсече Майлс. — Не. Знам какво плати Галени, за да стигне дотук. Не би го провалил заради някаква… лична омраза. Всички тези доказателства са съвсем косвени. А и дори да приемем, че Галени е имал мотив да ме инкриминира, къде остава първото престъпление? Какъв мотив е имал да елиминира Илян?

Хароче сви рамене.

— Политически, навярно. Някои комарци мразят ИмпСи, с други думи Илян. Съгласен съм, че обвинението не е сериозно, но след като имаме улики, навярно ще е по-лесно да продължим.

— Надявах се бракът ми да допринесе за регулирането на отношенията с Комар — измъчено каза Грегор. — Една наистина единна империя…

— Определено ще допринесе — увери го Майлс. — И още повече, ако Галени се ожени за бараярка. — „Ако преди това не се озове в затвора по изфабрикувано обвинение в държавна измяна, разбира се.“ — Знаеш каква е модата — ти поставяш добро начало в междупланетните любовни връзки. Пък и като се има предвид недостигът на бараярски момичета от нашето поколение, и без това ще трябва да си внасяме жени от другаде.

Грегор тъжно се усмихна.

Майлс взе своето копие на доклада.

— Искам да го прегледам.

— Моля — отвърна Хароче. — И ако успеете да откриете нещо, което съм пропуснал, непременно ме уведомете. И на мен не ми е приятно да науча, че един от хората ми е предател, въпреки произхода му.

Генералът се сбогува и Майлс го последва. Ако се върнеше на приема, жените щяха да го обсипят с въпроси, на които в момента не можеше да отговори. Не завиждаше на Грегор, който трябваше да продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило.

* * *

Пътуваше с колата на графа за щаба на ИмпСи, когато зрението му внезапно се изостри. Порутените сгради, които се виждаха през покрива, и ярко осветените небостъргачи зад тях му се сториха нереални, сякаш бяха станали по-плътни, сякаш всеки момент около тях щеше да лумне зелен огън. Имаше време само колкото да си помисли „Мамка му, мамка му, мам…“ и гледката избухна в познатите пъстри фойерверки. После настана мрак.

Дойде в съзнание легнал на задната седалка. Изпадналият в паника Мартин се бе навел над него. Куртката му бе разкопчана. Покривът беше вдигнат и той потръпна от студ.

— Лорд Воркосиган? Милорд, по дяволите, умирате ли? Престанете, престанете!

— Ннн… — успя да се изтръгне от гърлото му. Устата го болеше и той докосна влажните си устни. По пръстите му останаха червено-кафяви петна.

— Всичко е наред, Мартин. Това е, хм, обикновен пристъп.

— Така ли изглеждат? Помислих, че са ви отровили, застреляли или нещо подобно. — Младежът не бе много облекчен.

Майлс се опита да седне и Мартин се поколеба дали да му помогне, или да го накара да остане легнал. Езикът и долната му устна бяха прехапани и кръвта течеше по най-хубавата му униформа.

— Не трябва ли да ви закарам в болница или на лекар, милорд?

— Не.

— Тогава нека поне ви закарам у дома. Може би… — Загриженото лице на шофьора се обнадежди. — Може би госпожа майка ви скоро ще се прибере.

— И да се отървеш от мен ли? — измъчено се засмя Майлс.

Отчаяно му се искаше да продължи за щаба на ИмпСи. Беше обещал на Галени… Но не бе прегледал новите данни. И все още не се чувстваше добре. Виеше му се свят и беше изтощен, както винаги след пристъп.

Военните лекари имаха право. Фактът, че припадъците се предизвикват от стрес, гарантираше, че винаги ще се появяват в най-неподходящия момент. Наистина негоден за служба. За каквато и да било служба. Негоден.

„Мразя всичко това!“

— Към къщи, Мартин — въздъхна той.