Доналд Джеймс
Гадателката (43)

43.

Вече беше съмнало. Двамата с Аби стояхме прави сред окървавените книги във всекидневната, докато в спалнята проблясваха синкави светкавици на фотоапарати.

— И този боклук й е харесвал? — каза Аби, посочвайки книгите с пренебрежителен жест. Илюстрираният том за Сталин и неговите съмишленици, палуващи из залите на Кремъл, лежеше разтворен и подобаващо опръскан с кръв.

— Като колекционер — отвърнах аз сякаш в своя зашита.

— Колко пъти си идвал тук?

— Само веднъж. Но не си прави кой знае какви заключения от това.

— Длъжни сме да ги направим. Тя ти се е обадила по телефона, нали? — Аби разтвори бележника си и започна да чете. — „Постъпила съм наивно. Ти също.“ Продължаваш ли да нямаш представа какво е искала да каже?

— Мъча се да го разгадая, но нищо не се получава.

— Да не сте имали някакво спречкване на любовна основа? Това изглежда правдоподобно. Джей е търсела начин да се сдобрите. И двамата сте сгрешили… Но защо да не се целунете и да забравите?

Поклатих енергично глава.

— За бога, Аби, губиш си времето. И още по-лошо, губиш моето. Джей беше уплашена. Много, много уплашена. Защо или от какво по това време на нощта, не знаем.

Отидох до входната врата, където човек от следствения екип снемаше отпечатъци.

— Първото, което ме учудва — казах аз, — е, че в тази незавършена сграда няма портиер, нито пък надеждна охрана и въпреки това една жена отваря на някого в четири или четири и половина през нощта. Гледай, няма никакви следи от взлом.

— Трябва да си зададеш въпроса на колко мъже е раздала ключове — каза Аби. — Сигурно не си въобразяваш, че си единственият.

От спалнята се появи топчест и брадясал лекар.

— Моментът на смъртта е безспорен. Настъпила е минути преди идването на инспектора. Някъде около четири и двадесет тази нощ. Действителната причина за смъртта е задушаване, а не загуба на кръв, както вероятно си мислите. Няма следи от сперма, но очевидно е упражнено сексуално насилие. Използван е нож без никакви задръжки. — Замълча за миг. — Доста се е мъчило момичето, преди да си отиде.

— Можем ли вече да я изнесем? — попита Пински от вратата.

Аз се отдалечих, а Аби се върна да хвърли още един поглед.

Отидох бавно до входната врата и започнах да оглеждам незамазаните кабели и тръби в коридора. Пински дойде при мен и запали цигара. Погледна ме и ми предложи пакета.

— Да знаеш, шефе — каза той, — че след този случай ще го хванем. Сигурен съм. Веднага щом изтрезнее свидетелят…

— Свидетел ли?

— Извинявай, шефе. Ти имаше работа вътре в апартамента, когато го намерихме. Някакъв пиян. Спеше на пода на долния етаж.

Фъфли, че видял кола. В момента му помагаме да изтрезнее в Манастира.

Отидохме към най-близкия до нас неостъклен прозорец. Долу бяха спрели два микробуса без фирмени знаци. От задните им врати слизаха строителни работници.

— Опитай се да разбереш на какъв принцип се работи тук — казах аз. — Една фирма ли е ангажирана за всички видове дейности и ако е така, кой ги ръководи. Или пък за всичко се наемат независими един от друг изпълнители. Трябва да разберем кой още е бил в сградата около четири след полунощ. И по-конкретно, трябва да научим кой е телевизионният техник, работил тук през нощта.

— Вече говорих с един човек, казва се Дани Марков, който е управител на, „Дола ТВ монтажи“ — каза Пински. — Той твърди, че неговата бригада е завършила работата си малко след двадесет и четири часа, но предишната нощ. Оставянето на гащеризоните било недоглеждане, причинено от веселието заради очакваните премии. Каза, че те са единствената бригада, изпълнила договора си в срок.

— Нима искаш да кажеш, че снощи тук не е имало телевизионен техник? — Вратът ми настръхна и ме полазиха студени тръпки. — Излиза, че човекът, с когото се разминах на стълбите, е убиецът?

Пински извърна очи.

— Така изглежда, шефе. Можеш ли да му направиш някакво описание?

Как можех да обясня какво успокоение почувствах, когато разбрах, че фалшивото подсвиркване е дело на работник с гащеризон и сандъче с инструменти, и изобщо не ми мина през ума да погледна какво има под ушанката му? Поклатих глава.

— В онзи момент — казах непринудено — аз просто се разминах със случаен човек. Нямаше причина да го оглеждам.

Дръпнах един или два пъти от цигарата и я хвърлих през бъдещия прозорец. След това се обърнах точно когато Аби се появи пред вратата на апартамента.

— Струва ми се, че не е зле да дойдеш и да видиш едно нещо — каза тя хладно.

Вече вървях по коридора, когато ми мина през ума, че поведението й беше доста сдържано. С усилие на волята бих казал.

— Какво има, Аби? — попитах, когато стигнах до вратата.

Погледът ми не срещна преграда до спалнята, където тя стоеше права до леглото. Двама души от следствения екип също стояха прави като нея и гледаха надолу. Завивките бяха отметнати.

Първото, което забелязах, беше просмуканата през одеялата кръв, образувала голямо бледорозово петно на чаршафа. И тогава видях, че в средата на леглото имаше детска кукла, от онези, които могат да се купят навсякъде с три-четири комплекта дрешки за преобличане. Тази беше облечена в тъмно яке, пола и лачени обувки.

Стар похват на КГБ беше да се заплаши някоя жена, като скрият в леглото й черна кожена ръкавица. Предназначението на тази кукла беше същото — заплаха. В магазините за играчки такива кукли се намират с три или четири костюма и в три или четири расови разновидности. Тази беше от афроамерикански тип — с искрящи черни очи, светлокафяво лице и едра, красива горна устна.