Робърт Хайнлайн
Имението на Фарнъм (8)

Глава 8

Хю се облегна върху лопатата си.

— Достатъчно, Джо.

— Аз ще почистя малко около вратата.

Стояха до горния край на канавката, където потокът бе преграден с бент заради сухия сезон. От седмици цареше страшна жега; гората беше като попарена, горещината ги смазваше. Когато палеха огън, внимаваха изключително много.

Поне вече не се безпокояха толкова за мечките, както преди. Естествено, никъде не ходеха без оръжие, но Дюк беше убил толкова много месоядни и от мечия, и от котешкия род, че такива вече рядко се мяркаха наоколо.

Над бента едва се процеждаше вода, но тя беше достатъчна за напояване и домакински нужди. Без канавката досега щяха да са изгубили градината си.

Притокът на вода трябваше да се регулира всеки ден. Хю не бе направил воден шлюз. Възпираха го липсата на инструменти, метал и пълното отсъствие на дървесина. Вместо това измисли нещо друго. Мястото, където водата се отичаше от езерцето, беше постлано с кирпич, а преливникът бе облицован с полукръгли плочки. За да засилят притока на вода, те ги махнаха, изкопаха по-дълбок преливник, после отново положиха кирпичените тухли и постлаха с нови плочки. Изглеждаше доста недодялано, но свърши работа.

Дъното на канавката чак до къщата и градината беше покрито с плочки; загубата на вода бе сведена до минимум. Пещта за изпичане на тухли работеше денонощно; повечето от материала идваше от глинения бряг под къщата, но добиването на качествена глина ставаше все по-трудно.

Това не безпокоеше Хю; вече имаха почти всичко, от което се нуждаеха.

Банята им сега не беше обект на подигравки. Водата течеше в тоалетна с две отделения, разделени с параван от еленова кожа; керамичната канализационна тръба, „облицована“ с глина, излизаше през дупката и минаваше през тунела до помийната яма.

Хю се бе сблъскал с големи трудности при изработването на канализационната тръба. След няколко провала той издяла калъп за трите части, които щяха да влизат една в друга. Раздели ги, защото трябваше да напласти глината върху тях, да ги остави да изсъхнат и след това да изтегли калъпа, преди тръбите да се напукат от стягането около него.

Постепенно успя намали брака до двайсет и пет процента при формуването и двайсет и пет процента при изпичането. С голям труд, използвайки чук и длето, успя да разреже повредения воден резервоар по дължина и да направи две вани — една за вътрешната баня и една за отвън. Уплътни спойките с щавени кожи и ваните не пропускаха. Много.

Тухлената пещ се намираше в единия ъгъл на кухнята баня. Тя все още не се използваше; дните бяха дълги и горещи; готвеха навън и се хранеха под навес, покрит с мечи кожи, но пещта беше готова за дъждовния сезон.

Къщата им вече имаше два етажа. Хю правилно бе преценил, че за да издържи нападенията на диви мечки или нашествието на змии, надстройката трябваше да бъде направена от камъни и със солиден покрив. С това можеше да се справи. А прозорците и вратите? Може би някой ден щеше да произвежда стъкло, стига да разреши проблема със содата и варта. Но това нямаше да стане скоро. Можеше да направи здрава врата и плътно прилягащи капаци на прозореца, но вътре щеше да е много задушно.

Затова построиха на покрива нещо като навес със сламен покрив. И сега, при вдигната стълба, мечката щеше да се изправи пред четириметрова стена. Тъй като не беше сигурен, че стената ще успее да възпре всичките им посетители, Хю опъна няколко ремъка по края на покрива. При закачането на всеки от тях щеше да падне кислородна бутилка. Сигнализацията се включи още първата седмица, като изплаши неканения гостенин. Освен това Хю призна, че и него изплашила до смърт.

Изнесоха навън всичко, което нямаше да се повреди, ако стои под открито небе. Превърнаха главната стая в женска спалня и детска стая.

Хю гледаше надолу по ручея, докато Джо привършваше работата си. Оттук се виждаше покривът на надстройката. Доста добре, помисли си той. Всичко беше в отлично състояние, а следващата година щеше да стане още по-добре. Толкова добре, че може би щяха да имат време за изследване на околността. Дори Дюк не се бе отдалечавал на повече от трийсет километра оттук. За пътуване разполагаха единствено с краката си, а и все още бяха твърде заети да се борят за оцеляването си…

Новата година вече се задаваше зад хоризонта.

„Човек не трябва да се задоволява с постигнатото, иначе за какво му е да продължи да живее?“ В началото нямаха нито гърне, нито прозорец. Тази година гърне… Догодина прозорец? Нямаше защо да бързат, нещата вървяха добре. Дори Грейс изглеждаше доволна. Той беше сигурен, че тя ще се успокои и ще стане добра баба. Грейс обичаше бебетата, Грейс се оправяше добре с бебетата… Той си спомняше много добре.

Моментът приближаваше. Карън не знаеше точно кога ще се появи бебето й, но предполагаше, че знаменателният ден ще настъпи след около две седмици и доколкото той можеше да прецени, състоянието й отговаряше на предположението й.

Колкото по-рано, толкова по-добре! Хю беше изчел всичко за бременността и раждането, което бе намерил в библиотеката; беше направил всички приготовления. Пациентките му изглеждаха в прекрасно здраве, и двете имаха задоволителни размери на талиите си, изглежда, че не се страхуваха и се поддържаха една друга с приятелски забележки, за да не наддадат твърде много. Щом Барбара подкрепя Карън, а Карън подкрепя Барбара, щом и двете могат да разчитат на опита на Грейс, Хю не виждаше повод за притеснение.

Щеше да е чудесно да имат бебета в къщата.

В този момент на радостно опиянение Хю Фарнъм разбра, че никога през живота си не е бил толкова щастлив, колкото в този момент.

 

— Мисля, че всичко е наред, Хю. Дай да отнесем останалите плочки у дома.

— Добре. Ти вземи пушката, аз ще нося инструментите.

— Според мен — каза Джо — трябва да…

Думите му бяха прекъснати от изстрел; и двамата застинаха. Последваха още два. Те хукнаха към къщата.

Барбара стоеше на вратата. Тя държеше пушка и им помаха, после влезе вътре. Излезе отново, преди да успеят да стигнат до къщата, като стъпваше внимателно и се движеше бавно; бременността вече си личеше силно. Големият й корем издуваше късите гащи, направени от едни стари дънки на Дюк; носеше мъжка риза, пригодена така, че да поддържа налетите й гърди. Вървеше боса и вече не носеше пушка.

Джо изпревари Хю и я посрещна до къщата.

— Карън? — бързо попита той.

— Да. Раждането започна.

Джо влезе бързо вътре. Хю пристигна на бегом и попита задъхано:

— И какво?

— Изтекоха й водите. После започнаха болките. Точно тогава стрелях.

— Ами защо… Няма значение. Какво още?

— Грейс е при нея. Но тя пита за теб.

— Чакай да си поема дъх. — Хю избърса с ръка потното си лице и се опита да се успокои. Пое си дълбоко дъх, задържа го в дробовете си и бавно го изпусна. После влезе в къщата, следван от Барбара.

Двуетажните легла до вратата бяха разглобени. Близо до входа бе поставен голям креват, но край него можеше спокойно да се минава, благодарение на това, че бяха разчистили рафтовете. Горното легло беше превърнато в детско креватче и се намираше в женската стая. Големият креват бе покрит с тревен матрак и меча кожа; на него лежеше една шарена котка.

Хю мина бързо край нея и усети как друго коте се потърка в глезените му. Той влезе в другата стая. Там от двуетажното легло беше направена голяма спалня, поставена в единия край; на нея лежеше Карън, Грейс седеше до нея и й правеше вятър, а Джо стоеше изправен със загрижено изражение на лицето.

Хю се усмихна на дъщеря си.

— Здрасти, дебеланке! — Той се наведе и я целуна. — Как си? Боли ли?

— Сега не. Но се радвам, че си тук.

— Бързахме с всички сили.

Едно коте скочи на леглото и се настани върху Карън.

— Ах, ти! Марш оттук, Маги!

— Джо — каза Хю, — събери котките и ги вкарай в изолатора.

Входът на тунела беше зазидан с тухли, като бяха оставени отвори за влизане на въздух и бе направена котешка вратичка, която можеше да бъде запушена с голяма тухла. Котките изобщо не одобряваха това, но необходимостта от вратичката възникна, след като Честита Нова година изчезна и те решиха, че е мъртва.

— Татко, искам Маги да е при мен — помоли Карън.

— Джо, махни всичките без Маги. Но когато настъпи важният момент, я хвани и я сложи при другите.

— Ясно, Хю. — Джо излезе и на входа се размина с Барбара. Хю пипна бузите на Карън, провери й пулса. После попита жена си:

— Обръсна ли я?

— Нямаше време.

— Двете с Барбара я избръснете и я измийте. Детенце, кога започнаха контракциите?

— Преди мъничко. Бях в тоалетната, когато усетих първата. Седя си там и си върша работата и изведнъж потекох като Ниагарския водопад!

— Но имаше контракции?

— О, да!

— Една тревога по-малко. — Той се усмихна. — Не че има за какво да се тревожим. Според мен по-голямата част от нощта ще прекараш в игра на бридж. Децата, също като котетата, имат навика да се появяват на бял свят в ранните часове.

— Цяла нощ? Искам да го родя малкото копеле и всичко да свършва.

— И аз искам да свърши, скъпа, но бебетата разсъждават по различен начин. — После добави: — Доста време ще бъдеш заета с това, аз също. Много съм мръсен. — Той тръгна да излиза от стаята.

— Татко, чакай малко. Трябва ли да лежа тук? Много е горещо.

— Не. До вратата е доста по-светло. Особено ако нашият млад Тарзан благоволи да се появи, докато е ден. Барбара, отметни тая меча кожа — ще стане по-прохладно. Пусни този чаршаф на нейното място. Или някой чист, ако има такъв.

— От стерилизираните ли?

— Не. Не пипай изварените чаршафи, докато не започне раждането. — Хю потупа пациентката си по ръката. — Гледай да не те заболи, докато се мия.

— Татко, трябваше да станеш лекар.

— Аз съм лекар. Най-добрият лекар на света.

Той излезе от къщата и се сблъска с Дюк, който беше потънал в пот от дългото бягане.

— Чух три изстрела. Сестра ми?

— Да. Не бързай, контракциите тъкмо започнаха. Отивам да се изкъпя. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Първо искам да поздравя сестра си.

— Побързай, защото ще я къпят. И вземи със себе си Джо, той прибира котките. Сега мъже няма да са им нужни.

— Не трябва ли да преварим вода, татко?

— Ако това ще те успокои, направи го. Дюк, отдавна съм приготвил всичко необходимо, включително шест делви с преварена вода за това и онова. Върви целуни сестра си и гледай да не разбере, че се тревожиш.

— Колко си хладнокръвен, татко.

— Синко, направо умирам от страх. Мога да ти изброя минимум тринайсет възможни усложнения, с които не бих могъл да се справя. Преди всичко я потупвам по ръката и казвам, че всичко е наред… А тя се нуждае точно от това. Преглеждам я с важен вид, а сам не зная какво търся. Правя всичко само за да я успокоя… И ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш.

— Ще помагам, сър. Ще продължа играта ти — каза сериозно Дюк.

— Само не се престаравай. Просто й покажи, че подкрепяш увереността й в стария Док Фарнъм.

— Добре.

— Ако Джо се развълнува твърде много, разкарай го оттам. Той е най-зле. Грейс се справя добре. А сега побързай, защото после няма да те пуснат.

Малко по-късно, изкъпан и успокоен, Хю излезе от потока преди Джо и Дюк и се отправи към къщата, носейки дрехите си в ръце, за да ги изсуши вятърът. На вратата се спря и си обу чисти гащи.

— Чук, чук!

— Не влизай — извика Грейс. — Заети сме.

— Покрийте я с нещо. Искам да се измия.

— Стига глупости, майко. Влизай, татко.

Той влезе, промъкна се край Грейс и Барбара и влезе в банята. Изряза ноктите си колкото се може по-дълбоко, изми си ръцете — първо с течаща вода, след това с преварена, а после повтори процедурата. Размаха ръцете си във въздуха, за да изсъхнат, и се върна в стаята, като се стараеше да не докосва нищо.

Карън лежеше на леглото до вратата, завита наполовина с износен чаршаф. Раменете й бяха покрити със сивата риза, която Хю беше носил в нощта на атаката. Грейс и Барбара седяха на леглото, Дюк стоеше пред вратата, а Джо бе седнал с печална физиономия на пейката зад леглото.

Хю се усмихна на Карън.

— Как е, скъпа? Има ли болки?

— Никакви, проклети да са. Искам да го родя преди обяд.

— Ще го родиш. Иначе няма да видиш никакъв обяд.

— Чудовище. Баща ми е чудовище.

— Моля, моля. Доктор Чудовище. Марш навън, приятели, искам да прегледам моята пациентка. Всички вън, с изключение на Грейс. Барбара, върви си полегни.

— Не съм изморена.

— Може да ти се наложи да стоиш будна цяла нощ. Върви си подремни. Нямам никакво желание да се занимавам с преждевременно раждане.

Той отметна чаршафа, огледа Карън и леко опипа подутия й корем.

— Риташе ли?

— И питаш! Направо го записвам в отбора на Грийн Бей Пекърс. Имам чувството, че носи обувки.

— Няма да се изненадам. Беше ли обута, когато го зачена?

— Какво? Татко, ти си един отвратителен човек. Да.

— Пренатално влияние. Следващия път не забравяй да ги събуеш. — Той се опита да разбере дали бебето е разположено с главата надолу или — недай си Боже — с краката напред. Не успя да разбере. Затова се усмихна на Карън и излъга: — Обувките няма какво да ни притесняват, защото е с главата напред, точно както трябва. Раждането ще бъде лесно.

— Как разбра това, татко?

— Сложи си ръцете тук, където са моите. Това е една малка щръкнала главица, готова да се покаже навън. Усещаш ли я?

— Май да.

— Щеше да я усетиш по-добре, ако беше на моето място. — Опита се да разбере дали влагалището й е започнало да се разширява. Имаше слабо кръвотечение и затова той не се осмели да провери с ръце. Първо, нямаше представа какво трябваше да усети и второ, страхуваше се да не го инфектира. Знаеше, че може да получи някаква информация от обследването на ректума, но не знаеше каква — затова реши, че няма смисъл да подлага Карън на такова унижение.

Той вдигна глава и улови погледа на жена си. Помисли си дали да не попита за нейното мнение, но после се отказа. Въпреки че беше раждала, Грейс едва ли знаеше за това повече от него.

Най-много да разклати увереността на Карън в благополучния изход.

Вместо това извади своя „стетоскоп“ (последните три празни листа от енциклопедията, свити на руло) и се заслуша в сърцебиенето на плода. Напоследък често го беше чувал. Но този път засече само разни шумове, които определи като „куркане на черва“.

— Трака като метроном — обяви той, като остави тръбичката и я зави. — Бебето ти е в добра форма, малката ми, ти също. Грейс, ти заведе ли дневник, когато започнаха първите болки?

— Барбара го започна.

— Ще продължиш ли да водиш записки? Но първо кажи на Дюк да свали ремъците от другото легло и да ги донесе тук.

— Хюбърт, сигурен ли си, че трябва да дърпа въжетата? Никой от моите лекари не ме беше карал да правя нещо подобно.

— Това е нова методика — увери я той. — Вече всички болници я използват. — Хю беше чел някъде, че някои акушерки карат пациентките си да се държат за ремъците по време на раждането. Той бе прегледал книгите си в търсене на потвърждение на това и не беше открил нищо. Но здравият разум му подсказваше, че действително е правилно — така жените щяха да раждат по-лесно.

Грейс го погледна със съмнение, но не каза нищо повече и напусна убежището. Хю се канеше да става, когато Карън го хвана за ръката.

— Не си отивай, татко.

— Боли ли те?

— Не. Трябва да ти кажа нещо. Помолих Джо да се ожени за мен. Миналата седмица. И той прие.

— Радвам се да го чуя, скъпа. Мисля, че ти се е паднало истинско съкровище.

— И аз така мисля. Вярно, че нямам кой знае какъв избор, но аз наистина го обичам. Само че няма да се оженим, докато не се оправя след раждането. Точно сега не бих могла да издържа скандала с майка.

— Няма да й казвам.

— По-добре не казвай и на Дюк. Барбара знае и мисли, че това е страхотно.

Контракциите започнаха тъкмо когато Дюк нагласяше ремъците. Тя извика, после стисна здраво зъби и протегна ръце към краищата на ремъците, които Дюк й подаваше. Хю сложи ръка на корема й и усети как утробата й се втвърди, докато болката се изписваше на лицето й.

— Напъвай, скъпа — каза й той. — И дишай бързо, това помага. Карън започна да диша бързо, но после изпищя.

След няколко безкрайни секунди се отпусна, усмихна се насила и рече:

— Най-после премина. Извинявай за звуковите ефекти, татко.

— Викай колкото ти се иска. Обаче дишането помага повече. А сега си почини колкото можеш. Хайде да се организираме. Джо, на теб ти се пада да бъдеш готвач. Искам Барбара да си почива, а Грейс да се грижи за Карън — така че те моля да сготвиш обяда. Приготви някаква сухоежбина за вечеря. Грейс, записа ли ги?

— Да.

— Засече ли продължителността на контракциите?

— Аз я засякох — каза Барбара. — Четирийсет и четири секунди.

Карън я погледна възмутено.

— Барби, ти си се побъркала! Продължи повече от час!

— Запиши четирийсет и пет секунди — рече Хю. — Искам точния час на всяка контракция и колко време продължава.

Седем минути по-късно започна следващата. Карън започна да диша бързо и изпищя само веднъж. Но след това изобщо не й беше до шеги; тя извърна лице. Контракциите бяха дълги и болезнени. Въпреки че бе разтърсен от агонията на дъщеря си, Хю се почувства ободрен; изглеждаше сигурно, че раждането няма да продължи дълго.

Но се оказа точно обратното. През целия горещ и изморителен ден жената на леглото се опитваше да се отърве от своя товар. Лицето й беше пребледняло, от време на време изпищяваше, при всяка контракция коремът й се втвърдяваше, а жилите на ръцете и шията й се издуваха от напрежение. Когато болката отшумяваше, тя се отпускаше на възглавницата, изморена и трепереща, без да продума и без да се интересува от нищо друго.

Постепенно нещата се влошиха. Контракциите започнаха да се появят на всеки три минути, все по-дълги и все по-болезнени. Хю й каза да зареже въжетата; изглежда изобщо не помагаха. Тя сякаш не го чу и веднага ги поиска. Май се чувстваше малко по-удобно с тях.

В девет вечерта се появи кръвотечението. Грейс обезумя; беше чувала твърде много истории за опасността от кръвоизливите. Хю я увери, че това е нещо нормално и че бебето скоро ще излезе. Самият той вярваше в това, защото кръвта беше малко и скоро спря съвсем. Струваше им се невероятно, че раждането може да продължи още дълго.

Грейс се ядоса и стана; Барбара веднага седна на стола й. Хю се надяваше, че Грейс ще отиде да си почине — двете жени се сменяха периодично.

Но Грейс се върна няколко минути по-късно.

— Хюбърт — каза тя с висок, обиден глас, — ще се обадя на доктора.

— Добре — отвърна той, без да отмества очи от Карън.

— Чуй ме, Хюбърт Фарнъм. Трябва веднага да повикаш лекар. Ти я убиваш, чуваш ли ме? Отивам да се обадя на лекаря и ти няма да ме спреш.

— Добре, Грейс. Телефонът е ей там — той посочи към другото крило. Грейс го погледна объркано, после внезапно се обърна и излезе. — Дюк!

Синът му влезе бързо.

— Да, татко?

— Дюк, майка ти реши да повика лекар по телефона — обясни Хю с усилие. — Върви й помогни. Разбра ли ме?

Очите на Дюк се разшириха.

— Къде са иглите?

— В малкото пакетче на масата. Не пипай големия пакет; там са стерилните игли.

— Ясно. Каква доза?

— Два кубика. Не й позволявай да вижда иглата, защото ще откачи. — Главата на Хю се затресе; той осъзна, че е ужасно уморен. — По-добре три кубика; искам веднага да заспи и да не се събужда до сутринта. Тя може да го понесе.

— Веднага отивам — каза Дюк.

Карън лежеше тихо между контракциите, почти в несвяст. Накрая тя прошепна:

— Горкият татко. Твоите жени ти носят само неприятности.

— Почивай си, скъпа.

— Аз… О, Боже, пак започва!

А после, между пристъпите, тя крещеше:

— Боли! Не мога повече! Ох, татко, искам лекар! Моля те, татенце! Доведи ми доктор!

— Напъвай, миличка, напъвай!

Контракциите продължиха чак до късно през нощта. Не настъпваше облекчение, а ставаше все по-зле. Вече нямаше смисъл да се записва времето на контракциите; те направо се презастъпваха. Карън почти не можеше да говори; сред стоновете се чуваха само несвързани молби за помощ. В промеждутъка между контракциите тя започваше да говори нещо, но не отговаряше на въпросите.

Някъде около разсъмване — на Хю му се струваше, че мъчението продължава от седмици, но часовникът му показваше, че Карън ражда от осемнайсет часа — Барбара каза бързо:

— Хю, тя няма да издържи повече.

— Знам — съгласи се той, като гледаше дъщеря си. Тя отново беше обхваната от болка, лицето й бе посивяло и изкривено, устата й беше стисната в агония, а между зъбите й се процеждаха сподавени стонове.

— Какво да правим?

— Предполагам, че трябва да й направим цезарово сечение, но аз не съм хирург.

— Съмнявам се.

— Но не и аз. Не съм.

— Знаеш повече от първия човек, който го е направил. Знаеш как да стерилизираш нещата. Имаме сулфонамиди, можеш да я натъпчеш с демерол — тя не се боеше, че Карън ще я чуе. Нея вече нищо не я интересуваше.

— Не.

— Хю, трябва да го направиш Тя умира.

— Знам — въздъхна той. — Но вече е твърде късно за цезарово сечение, дори да знаех как да го направя. За да я спаси, имам предвид. Може би ще успеем да спасим бебето й. — Той примигна и се олюля. — Но и това не може да стане. Кой ще го кърми? Ти няма да можеш, още не. А нямаме никакви крави.

Той си пое дълбоко въздух и се опита да се вземе в ръце.

— Остава ни само едно нещо. Да опитаме ескимоския начин.

— Какво е това?

— Да я изправим и да се надяваме, че гравитацията ще си свърши работата. Може и да стане. Извикай момчетата, помощта им ще ни е необходима. Аз трябва пак да си измия ръцете; може да се наложи да правя епизиотомия. О, Боже!

След пет минути и още две контракции те бяха готови. Докато Карън лежеше без сили след втората контракция, Хю се опита да й обясни какво се канят да направят. Не беше лесно да привлече вниманието й. Накрая тя слабо кимна и прошепна:

— Не ме интересува.

Хю отиде до масата, където лежеше разопакованото му оборудване, и взе скалпела в едната си ръка, а лагерния фенер в другата.

— Добре, момчета. Щом контракциите започнат, я вдигнете.

Чакаха само няколко секунди. Хю забеляза, че започват, и кимна на Дюк.

— Сега!

— Давай, Джо! — Те започнаха да я повдигат, като я държаха за гърба и за бедрата.

Карън изпищя и се опита да ги отблъсне.

— Не, не! Не ме докосвайте! Не издържам! Татко, накарай ги да спрат! Татко!

Те спряха. Дюк попита:

— Татко?

— Вдигнете я! Веднага!

Те я вдигнаха в клекнало положение, с разтворени бедра. Барбара застана зад Карън, обгърна я с ръце и притисна надолу изтерзания корем на момичето. Карън изкрещя и се опита да се измъкне; те я хванаха още по-здраво. Хю бързо легна на пода и насочи светлината нагоре.

— Напъвай, Карън, напъвай!

— Ооооооох!

Внезапно той видя темето на бебето, със сиво-синкав цвят. Тъкмо се канеше да остави скалпела, когато главичката отново изчезна.

— Карън, опитай още веднъж!

Той отново насочи нагоре фенера. Зачуди се къде да направи разреза — отпред или отзад. Или и на двете места едновременно. Темето на бебето отново се показа и спря; изведнъж ръката му стана твърда като камък и напълно несъзнателно той се протегна и направи един съвсем малък разрез.

Едва успя да остави скалпела, когато в ръцете му се изсипа мокрото, хлъзгаво, кърваво бебе. Хю знаеше, че трябва да направи още нещо, но единственото, което се сети, беше да го хване за крачетата с лявата си ръка, да го вдигне и да го шляпне по дупето.

Разнесе се сподавен хленч.

— Момчета, сложете я на леглото, много внимателно! Все още са свързани чрез пъпната връв.

Вдигнаха я. Хю седеше на колене, ръцете му бяха заети с едва помръдващия товар. Щом сложиха Карън на леглото, той се опита да сложи бебето в ръцете й, но видя, че тя не е в състояние да го задържи. Изглеждаше в съзнание, очите й бяха широко отворени. Ала всъщност беше в колапс.

Хю също бе на път да се срине. Той се огледа замаяно и даде бебето на Барбара.

— Стой наблизо — посъветва я излишно той.

— Татко? — попита Дюк. — Не трябва ли да срежеш пъпната връв?

— Още не. — Къде беше проклетият скалпел? Хю го намери и го натърка бързо с йоден разтвор, като се надяваше, че това ще е достатъчно, за да го стерилизира. После го сложи до двете изварени памучни ленти и се обърна, за да провери дали връвта пулсира.

— Красив е — каза меко Джо.

— Красива — поправи го Хю. — Момиче е. А сега, Барбара, ако обичаш…

Не успя да довърши изречението. Всичко стана ужасно бързо. Бебето започна да се задавя; Хю го грабна, обърна го по корем, бръкна в устата му и извади слузта, после отново го подаде на Барбара. След това пак започна да проверява пъпната връв. Тогава разбра, че Карън е в беда.

С ужасяващото съзнание, че трябва да е два пъти по-силен, той хвана единия край и го завърза на възел до коремчето на бебето, като се опитваше да не трепери и да не го завърже твърде здраво. После започна да завързва и другия край и тогава забеляза, че няма нужда; Карън внезапно изхвърли плацентата и започна да кърви. Тя простена.

С един замах Хю преряза пъпната връв и заповяда на Барбара:

— Направи й превръзка!

После се обърна, за да се погрижи за майката.

От нея течеше кръв като река; лицето й бе посивяло и тя изглеждаше в безсъзнание. Беше твърде късно да се опитва да зашие разреза, който бе направил, и следващите разкъсвания. Виждаше, че кръвта изтича от вътрешността, не от разкъсания изход. Опита се да я спре, като напъха тампон от последната останала марля, и същевременно викаше на Джо и Дюк да донесат бандаж и компрес за Карън.

След мъчително дълъг период от време компресът и бандажът бяха по местата си, а марлята беше подкрепена от цяла пачка дамски превръзки, и Хю си помисли уморено, че това е една незаменима вещ, от която вече нямаха нужда. Той вдигна очи и погледна лицето на Карън. След това с внезапна паника се опита да открие пулса й.

Карън беше надживяла раждането на дъщеря си с по-малко от седем минути.