Читателски коментари (за „Имението на Фарнъм “ от Робърт Хайнлайн)

Невероятна книга. Кара те да се замислиш, дали би реагирал по този начин, ако наистина попаднеш в такава ситуация. Задължителна за всички фенове на Хайнлайн.

Рядко не харесвам коя и да е книга. Все по-често обаче просто се доказва (естествено всичко това е мое лично мнение, нито съм последна истанция, нито някой върл Анти-хайлановец и т.н.), че както (почти) всичко в днешния свят, така и книгоиздаването, тези прозорци към света, клише достойно за великите обобщения и слагане под общ знаменател на човеците, е бизнес.

Какво пък толкова не ми хареса в тази книга ще кажете?

Типичния американизъм-абсолютно всичко да имма зададена валутна себестойност, непрекъснатия стремеж към това недефинирано нещо свобода, не теглене на чертата и претегляне на позицийте, а и разбира се- Знаме посипано със звезди…

След започване на книгата по типично американски начин (тук може и да се разкрива много от съдържанието, но недоволството ми няма от какво друго да е породено, базирам се на самата книга т.е. разкривам съдържанието за да се аргументирам къде успешно, къде не) бих разделил романа на два етапа.

Първия като абсолютна заемка от Робинзон Крузо, но само като фон. За нещо по-дълбоко, за нещо по-развиващо се, за този катализатор наличието на хора на едно и също място и тяхното не развиване, не замисляне, а просто действане (не харесвам непрекъснатите описания на пейзажи по принцип, но такава картечница от пряка реч угасява абсолютно всичко!) води действието до едно тъпчене на едно и също място само изменяйки фона-поточе, евентуално разцепление. (е, раждането наистина е малко, как да се изразя, нещо като по-силен момент, натоварен и различен)

Втората част е постна и някак си много типична за литературата. Никакъв свеж полъх, едно безкрайно повторение на сюжети, както впрочем и първата символична част не прави изключение. Шаблончето, че пост май беше знаел всичко от началото, необоснованото за Хю желание към свободата, наистина зачетъци за „изкарване наяве на разсъждения“ там за опозицията.. и завършваме отново със Знамето със звездите и магазина.

Бих дал оценка 3, защото наистина съществуваха емоционално тежки моменти в подземието например, но нищо друго аз ЗА СЕБЕ СИ не открих.

Започна често да ми се случва да се разочаровам от големи имена в НФ. Много посредствено написана книга. Липсва логика в поведението на героите, както и психологическа обосновка на образите и конфликтите между тях.

Забравих да добавя, че преводът е приличен. Не че няма какво да се подобри, но поне е коректен и , доколкото проверявах, не са писани измишльотини, както правят някои „преводачи“, когато не разбират нещо от текста.