Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Petite Fadette, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Boman (2009)
Разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Жорж Санд. Индиана

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1981

Френска, II издание

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Никола Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректор: Бети Леви

История

  1. — Добавяне

XXXVIII

— Защо ме обвинявате, че имам лошо сърце? — запита Силвине. — Обиждате ме, понеже виждате, че нямам сили да се защитавам.

— Казвам истината, Силвине, и смятам да добавя още някои неща. Вашата болест никак не ме тревожи, защото аз разбирам от тези неща и знам, че няма нищо сериозно, за вас има само опасност да полудеете, накъдето ви водят лошите чувства и духовната ви слабост.

— Упреквайте ме за духовната ми слабост — каза Силвине, — но мисля, че не бива да ме укорявате в лоши чувства.

— Не се опитвайте да се защитавате — отговори Фадет, — познавам ви малко по-добре, отколкото вие сам се познавате, Силвине, и ви казвам, че слабостта поражда лъжа, тъй че вие сте егоист и неблагодарник.

— Вие мислите тъй лошо за мен, Фаншон Фаде, защото кой знае какво ви е наприказвал брат ми Ландри и е споделил, че не се разбираме; вие ме познавате само по неговите думи.

— Точно това очаквах да кажете, Силвине. Сигурна бях, че не можете да кажете и три приказки, без да се оплачете и без да обвините брат си. Защото обичта, която изпитвате към него, е тъй безумна и объркана, че се превръща по-скоро в омраза и злоба. По това разбирам, че сте по-луд и че никак не сте добър. Е добре, аз ви уверявам, че Ландри ви обича десет хиляди пъти повече от вас, макар никога да не ви упреква, както вие правите постоянно, защото вие го укорявате за всичко, докато той ви отстъпва и се чуди как да ви угоди. Как искате да не виждам разликата между него и вас. Колкото по-хубави неща ми е казвал Ландри за вас, толкова по-лошо съм си мислила аз, защото съм била убедена, че само несправедлив човек може да не признае такъв добър брат.

— Значи, вие ме мразите, Фадет? Не съм се лъгал, че ми отнемате любовта на брат ми, като му говорите лошо за мене.

— Стигнахме ли най-сетне дотук, господин Силвине. Доволна съм, че се нахвърляте върху мене. Е добре, ще ви кажа, че вие сте зло сърце и лъжливец, защото се държите лошо и обиждате човек, който винаги се е отнасял добре към вас и ви е защитавал, макар да е знаел, че сте против него. Човек, който сто пъти се е лишавал от най-главното и единствено удоволствие на света — удоволствието да вижда Ландри и да стои с него, като е изпращал Ландри при вас, за да ви дари щастието, от което сам се лишава. Аз не съм ви дължала никога нищо, вие винаги сте били мой враг и откакто си спомням за вас, мога да кажа, че никога не съм срещала такова грубо и надменно дете, ако съдя по държането ви спрямо мен. Могла съм да ви отмъстя и случаи не са ми липсвали. Ако не съм го направила и съм ви отвърнала на злото с добро, то е, защото винаги съм смятала, че един истински християнин трябва да прощава на ближния си, за да изпълнява божиите повели. Но когато ви споменавам бог, сигурно вие не ме чувате, тъй като сте негов враг и враг на избавлението на душите.

— Оставих ви да ми кажете много неща, Фадет, но вие вече го прекалихте. Обвинявате ме, че съм нечестивец.

— Не ми ли казахте преди малко, че искате да умрете. Смятате ли, че такива мисли подхождат на един християнин.

— Не съм казал това, Фадет. Казах; че…

И Силвине се спря уплашен, като си помисли какво бе казал; думите му започнаха действително да му се струват нечестиви, като слушаше упреците на Фадет. Но тя не го остави на мира и продължи да го мъмри.

— Може би думите ви са по-лоши от мислите ви, защото аз смятам, че едва ли искате толкова смъртта, а само желаете да накарате другите да ви повярват, за да останете господар в семейството си, да измъчвате клетата си майка, която е отчаяна, и брат си, който е достатъчно прост да вярва, че искате да сложите край на живота си. Аз не съм толкова глупава, Силвине. Смятам, че се страхувате от смъртта, като всеки човек, и че си играете със страха, който внушавате на близките си. Удоволствие ви доставя да видите, че най-благоразумните и най-важни решения отстъпват винаги пред заплахата, че ще се самоубиете, и наистина много удобно и много приятно е с една дума да караш всички около теб да се огъват. По този начин вие господствувате над всички. Но тъй като това е против природата и вие го постигате със средства, които господ не приема, той ще ви накаже, като ви направи още по-нещастен, като властвувате, вместо да се подчинявате. И ето че вие се отегчавате от един живот, който всички са направили за вас прекалено сладък. Ще ви кажа какво ви е липсвало, за да бъдете добро и умно момче, Силвине. Трябваше да имате груби родители, да живеете в оскъдица, да не сте яли хляб всеки ден и да са ви били често. Ако бяхте изкарали същото училище като мен и брат ми Жане, вместо да бъдете неблагодарник, щяхте да бъдете признателен и за най-малкото нещо. Хайде, Силвине, не се крийте вечно зад близначеството. Знам, че прекалено много са приказвали пред вас, че обичта между близнаците е природен закон, който може да умори единия, ако му се противопоставяте, и вие сте сметнали, че трябва да се подчините на съдбата, като стигнете до изстъпление в обичта си. Но господ не е толкова несправедлив, че да ни бележи със зла съдба още в майчините утроби. Той не е толкова лош да ни внуши мисли, които не бихме могли да преодолеем, и вие го оскърбявате със суеверието си, като че ли можете да носите в кръвта си повече сила или зла съдба, отколкото съпротива и разум. Никога, освен ако сте луд, не бих повярвала, че е възможно да не съумеете да преодолеете ревността си, стига да желаете. Но вие не искате, защото твърде дълго са галили с перо душевната ви порочност и почитате по-малко дълга си, отколкото прищевките си.

Силвине не отговори нищо и остави Фадет дълго да го хока, без да го пожали. Той чувствуваше, че тя всъщност има право и че не е снизходителна само в едно — като че ли смяташе, че той никога не се е мъчил да преодолее злото и не си е давал сметка за егоизма си. А всъщност беше егоист, без да иска и, без да го знае. Това го огорчаваше и го унижаваше, и той пожела да й даде по-ясна представа за себе си. Тя знаеше, че преувеличава, но го правеше с желанието да разтърси душата му, преди да го утеши нежно. Насилваше се да му говори сурово и гневно, докато сърцето й преливаше от толкова жал и обич към него, че сама се почувствува болна от преструвките си и го напусна много по-разстроена, отколкото беше той.