Жорж Санд
Малката Фадет (20)

XX

Ландри продължаваше да слуша внимателно малката Фадет и не намираше думи да й възрази. Накрая, когато тя му заговори за малкото си братче Скакалеца, така се развълнува, че тя му стана мила и му се прииска да застане на нейна страна срещу целия свят.

— Да ти кажа ли, Фадет, всеки, който смята, че нямаш право, всъщност сам няма право, защото това, което ми каза, беше добре казано и никой не би могъл да се съмнява в доброто ти сърце и здравия ти разум. Защо не се покажеш такава, каквато си? Тогава няма да приказват лошо за тебе и ще ти отдадат справедливото.

— Казах ти, Ландри — възрази му тя, — не желая да се харесвам на хора, които не ми харесват.

— Щом го казваш на мене, значи ти…

Ландри се спря изненадан от това, което щеше да каже. После продължи:

— Значи, ти ме почиташ повече от другите. А аз си мислех, че ме мразиш, защото никога не съм бил добър към теб.

— Може би съм те мразила малко — отговори Фадет, — но дори и да е било така, от днес вече не те мразя и ще ти кажа защо, Ландри. Мислех, че си горд и ти наистина си горд, но си готов да надмогнеш чувствата си заради дълга и затова заслугата ти е още по-голяма. Мислех, че си неблагодарен и макар гордостта, в която са те възпитали, да те подтиква да бъдеш неблагодарен, ти държиш толкова на думата си, че винаги си готов да изпълниш обещаното. Най-сетне мислех, че си страхлив, и затова бях склонна да те презирам, но сега разбирам, че си само суеверен и съвсем не ти липсва смелост, когато трябва да се бориш с истинската опасност. Ти танцува с мен днес, макар че ти беше унизително. Дойде дори да ме потърсиш след вечерната молитва в черквата, когато ти бях простила в сърцето си, след като се бях помолила, и нямах намерение да те измъчвам повече. Защити ме срещу лошите деца и предизвика големите момчета, които без теб щяха да ме пребият. И най-сетне тази вечер, като чу, че плача, дойде да ми помогнеш и да ме утешиш. Помни, Ландри, че никога няма да забравя тези неща. Цял живот ще пазя спомена за това и ти можеш да искаш от мен всичко, когато имаш нужда. Зная, че днес ти причиних голяма мъка. Да, Ландри, аз съм достатъчно ловка магьосница, за да отгатна, макар че до тази сутрин не подозирах нищо; но моля те да ми вярваш, че постъпих тъй повече от проклетия, отколкото от злоба и ако знаех, че си влюбен в Мадлон, нямаше да те скарам с нея, като те принудя да танцуваш с мен. Признавам си, забавно ми беше, че танцуваш с грозница като мене, а изоставяш хубавицата, но си мислех, че нанасям драскотина само на честолюбието ти. Когато разбрах, че е истинска рана на сърцето ти, че без да искаш, все поглеждаш към Мадлон и едва не се разплака, че тя ти се разсърди, аз самата заплаках, така е, заплаках, когато пожела да се биеш с поклонниците й, а ти си помисли, че плача от разкаяние. Затова плачех тъй горчиво и когато ме завари тук, но вместо да плача, ще поправя злото, което причиних на такова добро и храбро момче, каквото си ти, признавам го.

— Да допуснем, клета Фаншон — каза Ландри, дълбоко развълнуван от сълзите, които тя отново започна да лее, — че наистина си ме скарала с девойката, в която съм влюбен, както ти разправяш, какво би могла да направиш, за да ни сдобриш?

— Довери ми се, Ландри — отговори малката Фадет, — не съм толкова глупава, та да не знам как да се оправя. Мадлон ще узнае, че аз съм виновна за всичко. Ще й призная и ще те изкарам по-бял от снега. Ако тя още утре не бъде твоя приятелка, то значи, че никога не те е обичала и…

— И аз не трябва да съжалявам за нея, Фаншон. И тъй като тя всъщност никога не ме е обичала, напразно ще си създаваш излишни грижи. Не прави нищо и се утеши, защото не си ми причинила кой знае каква скръб. Вече се излекувах от нея.

— Такива мъки не се лекуват толкова бързо — отговори малката Фадет, а после се поправи. — Поне така разправят. Говориш тъй от яд, Ландри. Като се наспиш и настъпи денят, пак ще се натъжиш, че не си се помирил с хубавата девойка.

— Може и така да е — каза Ландри, — но те уверявам, че сега изобщо не мисля за нея. Ти сякаш искаш да ми внушиш, че много я обичам, а аз си мисля, че дори не съм изпитвал нещо към нея, то ще е било толкова дребна работа, че вече почти не си го спомням.

— Чудно — въздъхна малката Фадет, — значи, така обичате вие, момчетата?

— Боже мой, да не би пък вие, момичетата, да обичате по-хубаво, щом се оскърбявате тъй бързо и се утешавате с първия срещнат. Но ние говорим за неща, които още не разбираме, малка Фадет. Нали ти вечно се подиграваш на влюбените? Струва ми се, че и сега се шегуваш с мен, като искаш да уредиш работите ми с Мадлон. Не прави нищо, казвам ти, защото тя ще си помисли, че аз съм те изпратил, а това няма да е вярно. И може би ще се разсърди, като си помисли, че й се представям за много влюбен, след като истината е, че никога не съм й казал нито една любовна дума и дори да ми е доставяло удоволствие да бъда с нея и да танцуваме, тя никога не ме е насърчавала да й го кажа. Така че зарежи тази работа. Тя сама ще дойде, ако иска, а ако не дойде, едва ли ще умра от това.

— Зная по-добре от теб какво мислиш, Ландри — възрази малката Фадет. — Вярвам ти, като ми казваш, че още не си говорил на Мадлон за любовта си, но тя трябва да е много проста, ако не е разбрала по очите ти, че я обичаш, особено днес. Тъй като аз станах причина за сръднята ви, мисля, че аз трябва да стана причина и за сдобряването ви. И тъкмо се представя добър случай Мадлон да разбере, че я обичаш. Това е моя работа и аз ще го направя тъй изтънко и толкова на място, че тя няма да може да те обвини, че си я пренебрегнал заради мен. Довери ми се, Ландри, довери се на малката Фадет, на клетото грозно Щурче, чиято душа не е тъй грозна, както външността му, и му прости, че те е измъчило, защото сега ще ти направи голямо добро. Ще разбереш, че е приятно да те обича хубавица, но е полезно да имаш приятелка грозница, защото грозниците са безкористни, те не проявяват нито яд, нито злопаметство.

— Все едно дали си хубава или грозна, Фаншон — каза Ландри, като я улови за ръка, — мисля, че разбрах колко прекрасно е твоето приятелство, толкова прекрасно, че в сравнение с него може би дори любовта нищо не струва. Ти си много добра, сега вече го знам, защото аз те оскърбих, а ти не ми се разсърди днес и макар да разправяш, че съм се държал добре с тебе, всъщност аз постъпих грозно.

— Как тъй, Ландри, не разбирам какво…

— Та аз не те целунах нито веднъж по време на танца, Фаншон, а това беше мой дълг и мое право, такъв е обичаят. Отнесох се към теб като към малко десетгодишно момиченце, което не целуват, а ти си почти моя връстница. Имаме разлика само една година. Тъй че аз те обидих, но ти си толкова добра, че не го забеляза.

— Не съм си и помислила за това — каза малката Фадет, но стана, защото почувствува, че лъже, и се изплаши да не се издаде. — Слушай — каза тя престорено весело, — слушай как свирят щурците в стърнищата, те ме викат по име, а кукумявката ми съобщава оттам часовете, които звездите отбелязват по небесния часовник.

— И аз я чувам, трябва вече да се връщам в Приш. Но преди да се сбогуваме, Фадет, не искаш ли да ми простиш?

— Та аз не ти се сърдя, Ландри, и няма за какво да ти прощавам.

— Не, не — каза Ландри, който, без сам да знае защо, се вълнуваше, след като тя му беше говорила за любов и приятелство с глас, по-сладък от гласа на синигерчетата, които чуруликат, преди да притихнат в храстите. — Не, не, ти трябва да ми простиш! Сама да ми поискаш да те целуна, за да поправя грешката си от деня.

Малката Фадет потрепери, но после изведнъж си възвърна доброто настроение.

— Значи, искаш, Ландри, да изкупиш грешката си с наказание. Прощавам ти, мило момче! Ти и без това направи твърде много, като танцува с грозницата, ще станеш прекалено добродетелен, ако се решиш да я целунеш.

— Недей, не говори така! — възкликна Ландри, като я улови за лакътя. — Мисля, че няма да е никакво наказание, ако те целуна… стига това да не ти е неприятно, понеже аз ще го сторя…

И като каза това, той тъй силно пожела да целуне малката Фадет, че се разтрепери от страх да не би тя да му откаже.

— Слушай, Ландри — каза му тя с нежния си ласкав глас, — ако бях красива, щях да ти кажа, че не му е нито мястото, нито времето да се целуваме на тъмно. Ако бях кокетка, щях да си помисля, че е тъкмо време и място, защото нощта скрива грозотата ми и тук няма никого, пред когото да се засрамиш от прищявката си. Но тъй като не съм нито кокетка, нито красавица, ето какво ще ти кажа: стисни ми ръката в знак на искрено приятелство и аз ще бъда доволна да ми бъдеш приятел, защото никога не съм имала приятел и никога няма да пожелая друг.

— Да — каза Ландри, — стискам ръката ти от все сърце, разбираш ли, Фадет, но чистото приятелство, което изпитвам към теб, съвсем не пречи да се целунем. Ако ми откажеш това доказателство, ще помисля, че още имаш нещо против мен.

И той се опита да я целуне неочаквано, но Фадет не му разреши и понеже той упорствуваше, тя се разплака.

— Остави ме, Ландри, измъчваш ме!

Ландри се отдръпна изненадан и натъжен от сълзите й; после се ядоса и каза:

— Виждам, че не казваш истината, като ми разправяш, че искаш единствено моето приятелство. Сигурно си имаш по-голям приятел, щом не искаш да ме целунеш.

— Не, Ландри — зарида тя, — но се страхувам, че като ме целунеш на тъмно, без да ме виждаш, ще ме намразиш утре на светло, като ме видиш.

— Да не би да не съм те виждал досега — възрази нетърпеливо Ландри, — да не би да не те виждам и в този момент? Ела тук на лунната светлина, виждам те добре и не знам дали си грозна, но обичам лицето ти, защото те обичам, това е то!

И той я целуна отначало разтреперан, а после я целуна повторно с такова желание, че Фадет се уплаши и го отблъсна.

— Стига, Ландри, стига! Ще рече човек, че ме целуваш от яд или че мислиш за Мадлон. Успокой се, аз ще й говоря утре и ти ще я целунеш с такава радост, каквато аз не мога да ти дам.

И тя бързо се измъкна от каменоломната и се отдалечи с леката си стъпка.

Ландри остана като обезумял, искаше му се да изтича след нея. На три пъти едва не го стори, но най-сетне се спусна към реката. Струваше му се, че сам дяволът, тича след него, затова и той се затича и се спря чак в Приш. На другия ден рано сутринта отиде при воловете; докато ги хранеше и милваше, си мислеше как надълго и нашироко си бяха говорили с малката Фадет в каменоломната и му се струваше, че е било само за миг. Главата му още тежеше от съня и от душевните вълнения през деня, който беше протекъл тъй различно от всичко преживяно досега. И той се развълнува и почти се уплаши от чувството си към тази девойка, която се явяваше грозна и зле облечена както винаги. От време на време му се струваше, че е било сън желанието да я целуне и насладата, която бе изпитал, притискайки я до сърцето си, сякаш беше влюбен в нея, сякаш тя бе по-хубава и по-мила от всички девойки на земята.

„Тя сигурно наистина е чародейка, както всички разправят, макар че не си признава — помисли си той, — защото снощи явно ме омагьоса. Никога в живота си не съм чувствувал нито към баща си, нито към майка си, нито към сестра, към брат, към хубавата Мадлон и дори към скъпия ми Силвине такъв порив на обич, какъвто ме заля като вълна за две-три минути, докато това малко дяволче ми приказваше! Ако моят клет Силвине можеше да надникне в сърцето ми, веднага щеше да се изяде от ревност. Защото чувството, което изпитвах към Мадлон, не отнемаше нищо на брат ми, но само след един ден на такова безумие и плам с Фадет, бих полудял и не бих признавал никого другиго на света освен нея.“

И Ландри се задушаваше от срам, умора и нетърпение. Той седна на яслата и изпита страх, че чародейката му е отнела храбростта, разума и здравето.

Когато съмна и орачите от Приш станаха, те започнаха да го задяват за танца му с грозното Щурче и подигравките им я превръщаха в такава грозотия, тъй зле възпитана и лошо облечена, че той се чудеше къде да се скрие, толкова го беше срам не само от онова, което хората бяха видели, но и от онова, което сам се пазеше грижливо да не отгатнат.

Той не им се разсърди обаче, защото хората от Приш му бяха приятели и не влагаха лошо чувство в закачките си. Реши се дори да каже, че малката Фадет не е такава, каквато я мислят, че струва много повече от някои други и е способна на много по-големи услуги. Пак се посипаха подигравки.

— За майка й не казваме нищо — говореха те. — Но тя е дете, което нищо не знае, и ако имаш болно говедо, не те съветваме да го лекуваш с нейните церове, защото е голяма бъбрица, но няма понятие как да лекува. Явно е обаче, че умее да замайва момчетата, защото ти не я напусна нито за миг на празника, и ще направиш добре да се пазиш, Ландри, защото скоро ще започнат да те наричат Щуреца на Щурчето и блуждаещото огънче на феята. Дяволът ще тръгне по петите ти и таласъмът ще дърпа нощем чаршафите ти и ще връзва гривата на кобилата ти. Тогава ще трябва да ти прогонваме злите духове.

— Мисля — каза малката Соланж, — че Ландри е обул вчера сутрин наопаки чорапите си. Това привлича магьосниците и малката Фадет сигурно го е забелязала.