Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Petite Fadette, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Boman (2009)
Разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Жорж Санд. Индиана

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1981

Френска, II издание

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Никола Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректор: Бети Леви

История

  1. — Добавяне

XXXIII

Никой не узна, че Ландри е идвал. Ако бяха казали на Силвине, той пак щеше да се разболее и никога нямаше да прости на брат си, че е дошъл да види Фадет, а не него.

Два дни след това малката Фадет се облече грижливо; вече не й липсваха пари и черната й рокля беше от тънък плат. Прекоси Кос; както беше пораснала, хората не я познаваха. Беше се разхубавила много в града. Понеже се хранеше добре и живееше по друг начин, бе добила хубав цвят, вече никой не можеше да я вземе за преоблечено момче, тъй кръшна и прелестна беше. Любовта и щастието озаряваха лицето й, от цялата й личност лъхаше нещо, което може трудно да се обясни. Дори да не беше най-хубавата девойка на света, както си мислеше Ландри, тя беше приятна, добре сложена, свежа и може би най-желаната в този край.

Носеше голяма кошница и влезе в Близначницата, като поиска да говори с татко Барбо. Пръв я видя Силвине и се извърна от нея, толкова му беше неприятна. Но тя го запита къде е баща му, и то така любезно, че ще не ще, той й отговори и я заведе до плевнята, където татко Барбо цепеше дърва. Малката Фадет го помоли да си поговорят насаме. Той затвори вратата и й каза, че е готов да я изслуша.

Фадет не се смути от студеното му посрещане. Тя седна на сламата, той също; едва тогава заговори:

— Татко Барбо, макар че покойната ми баба не ви обичаше и вие не я обичахте, аз ви смятам за най-справедливия и най-честния човек в нашия край. Трябва да ви кажа, че и баба ми дори, макар да ви смяташе за прекалено горд, беше на същото мнение. Освен това, както знаете аз бях дълго време приятелка на сина ви Ландри. Той много пъти ми е говорил за вас и от него повече от когото и да било друг зная какъв сте вие и колко струвате. Ето защо идвам да ви помоля за една услуга и да ви се доверя.

— Говорете, Фадет — отговори татко Барбо. — Никога не съм отказвал да направя услуга на когото и да било и ако желанията ви не противоречат на съвестта ми, можете да ми се доверите.

— Ето за какво се отнася — каза малката Фадет, като повдигна кошницата и я постави в краката на татко Барбо. — Покойната ми баба печелеше, докато беше жива, като даваше съвети и продаваше лекарства; натрупала е много повече пари, отколкото някой може да си представи. Тъй като не харчеше почти нищо и не е давала парите си в банки, никой не би могъл да знае какво е криела в дупката на зимника, който често ми показваше с думите: „Когато вече няма да ме има, там ще намериш онова, което съм ти оставила. Всичко е твое и на брат ти. Може сега да ви лишавам малко, но един ден ще имате много. Не оставяй обаче хората на закона да се занимават с наследството, че ще ти изядат парите с разноски. Запази го, скрий го и да ти остане за старини, та да не бъдеш в нужда.“

Когато погребахме горката ми баба, изпълних желанието й, взех ключа от зимника и разместих тухлите в стената, точно на мястото, което ми беше показвала. Там намерих това, което е в тази кошница, татко Барбо, моля ви да го подредите, както смятате за добре, след като изпълня задълженията си пред закона, от който нямам понятие, и да ме предпазите от големи разноски, от които се страхувам.

— Много съм ви задължен за доверието, Фадет — каза татко Барбо, без да отваря кошницата, макар да умираше от любопитство, — но нямам право да задържа парите ви, нито да се грижа за работите ви. Не съм ваш настойник. Баба ви сигурно е оставила завещание.

— Няма завещание и по закон моя настойница е майка ми. Както знаете, отдавна нямам новини от нея, не зная дори дали е жива или мъртва, горкичката! Освен нея нямам други роднини с изключение на кръстницата ми Фаншет, която е добра и честна жена, но е неспособна да оправи работите ми и да запази парите ми, без да се разприказва. Тя няма да се въздържи, всички ще узнаят и страхувам се да не настани лошо парите или да ги разпилее от незнание. Защото клетата мила кръстница няма понятие от сметки.

— Значи, не е каква да е пара̀ — каза татко Барбо, чиито очи неволно все се извръщаха към капака на кошницата и той я улови за дръжката, за да провери колко е тежка. Щеше да му откъсне ръцете, затова каза изненадано: — Ако е железария, тежи колкото конски товар.

Малката Фадет беше много дяволита; тя се забавляваше, като гледаше колко му се иска да надникне в кошницата. Понечи да я отвори, но татко Барбо сметна, че това е под достойнството му, и я спря.

— Това не ме интересува — каза той, — след като не мога да я взема на съхранение, няма защо да знам съдържанието.

— И все пак, татко Барбо — възрази Фадет, — моля ви да ми направите тая малка услуга. Аз не съм учена, нито пък кръстницата ми и едва можем да броим до сто. Освен това не зная стойността на тези стари и нови монети и само на вас мога да се доверя, за да разбера богата ли съм или бедна и да си дам точна сметка какво имам и какво нямам.

— Добре тогава — каза татко Барбо, който не можа да се сдържи. — Туй не е кой знае каква услуга, не мога да ви откажа.

Тогава Фадет пъргаво вдигна капака на кошницата и измъкна две големи торби, пълни с монети.

— Ха, чудесно! — каза татко Барбо. — Ето една зестра, която ще събере много женихи.

— Това не е всичко — каза Фадет. — На дъното на кошницата има и друго, което нищо не ми подсказва.

И тя извади една кожена кесия и я изсипа в шапката на татко Барбо. В нея имаше сто златни луидора; като ги видя, добрият човек се ококори. Когато той ги изброи и ги върна в кожената кесия, тя извади втора със същото съдържание, после трета, после четвърта и накрая злато и сребро и дребни монети. В кошницата имаше горе-долу четиридесет хиляди франка. Това беше повече от третината от цялото имущество на татко Барбо в постройки, и тъй като селяните нямат звонкови монети, той никога не беше виждал толкова пари на едно място.

Колкото и честен и безкористен да е един селянин, той не може да гледа равнодушно парите. Татко Барбо се изпоти, докато преброи всичко, и каза:

— За да имаш четиридесет пъти по хиляда франка, ти липсват двадесет и две екю, така че ти наследяваш хиляда звонкови пистоли, което ще рече, че си най-добрата партия в нашия край, Фадет, а брат ти Скакалеца може да е хилав и куц цял живот, но ще ходи да наглежда имотите си с кола. Бъди щастлива, ти си богата и можеш да си вземеш какъвто искаш жених.

— Нямам бърза работа — каза малката Фадет — и дори ви моля да запазите в тайна това богатство, татко Барбо. Както съм грозна, иска ми се някой да ме вземе не заради парите ми, а заради доброто ми сърце и заради доброто ми име. Нали се ползувах с лошо име в нашия край, отидох да прекарам известно време другаде, за да заслужа да говорят добро за мен.

— Колкото за вашата грозота, Фадет — каза татко Барбо, като вдигна очи от кошницата, в която се беше вторачил, — мога да ви кажа с чиста съвест, че вие дяволски сте се изменили и че в града сте станали съвсем друга; сега можете да минете за много хубава девойка. А колкото до лошото ви име, което, смятам, не сте заслужили, одобрявам мисълта ви да почакате и да скриете богатството си, защото наистина ще има хора, които, заслепени от него, ще ви предложат женитба, без да ви засвидетелствуват уважението, което мъжът е длъжен да отдаде на жена си. Да оставите обаче на съхранение у мен парите си, е противозаконно, това може по-късно да ме изложи на подозрения и обвинения, защото зли езици не липсват и дори да имате право да дадете в нечии ръце това, което е ваше, не можете да постъпите така с парите на малолетния ви брат. Тъй че най-добре ще бъде да се посъветвам с някого за вас, без да ви назовавам. Тогава ще разберем как точно да поставим на сигурно място парите ви, наследството на вашата майка и вашето, без да минават през ръцете на заядливи хора, на които не може да се разчита. Отнесете всичко това и го скрийте, докато ви дам отговор. Готов съм при случай да свидетелствувам пред съда и пред вашия сънаследник за цифрата на сумата, която изброихме, ще я запиша в едно ъгълче на плевнята, да не я забравим.

Всъщност малката Фадет искаше точно това, а татко Барбо щеше да се оправя по-нататък. Тя беше горда пред него, че е богата само защото не искаше да я обвинят, че е искала да използува Ландри.