Жорж Санд
Малката Фадет (34)

XXXIV

Като видя колко предпазлива и умна е Фадет, татко Барбо побърза не толкова да подреди богатството, колкото да узнае с какво име се ползува тя в Шато-Мейан, където беше прекарала годината. Защото хубавата зестра го изкушаваше и той беше готов да забрави лошото роднинство, но не беше същото с честта на девойката, която би могла да му стане снаха. Затова отиде лично в Шато-Мейан и най-добросъвестно събра сведения. Казаха му, че малката Фадет не само че не е била бременна и не е имало никакво дете, но се държала толкова добре, че никой не можел да я упрекне в нищо. Живеела при една стара религиозна благородна дама, на която била по-скоро като компаньонка, отколкото като прислужница, толкова тя я харесвала заради доброто й държане, обноски и интелигентност. Старата дама много съжаляваше за Фадет и казваше, че била истинска християнка, смела, пестелива, чиста, грижлива и с толкова приятен характер, какъвто рядко се среща. Понеже тя беше богата и правеше благодеяния, малката Фадет умело й помагала — грижела се за болните, приготвяла лекарства и научила много хубави неща, които господарката й знаела от манастира още преди революцията.

Татко Барбо се върна много доволен в Кос; той реши да изясни нещата докрай. Събра семейството си и поръча на по-възрастните деца, на братята и всички роднини да се осведомят внимателно как се е държала малката Фадет, откак е пораснала, за да преценят дали всичките приказки, казани по-рано за нея, не бяха предизвикани чисто и просто от детинщините й. Ако някои продължаваха да говорят лошо за нея, той смяташе, че трябва да я защитят, както беше направил Ландри. Те провериха предпазливо всичко, както той им нареди, без да споменава за зестрата, защото не беше казал нищо за нея дори на жена си.

През това време малката Фадет живееше в къщичката си, където не пожела да промени нищо, само поддържаше блестяща чистота. Тя обличаше чисто малкия Скакалец и приготвяше хубава храна, която много скоро оказа чудесно въздействие върху детето. То укрепна и много скоро заякна съвсем. Щастието се отрази и на темперамента и характера му; понеже баба му я нямаше да го заплашва и да го дразни, а всички само го галеха и му говореха нежно, той стана много приятно момченце, изпълнено с хитри и весели хрумвания, тъй че се нравеше на всички, въпреки че малко накуцваше и имаше чипо носле.

От друга страна, такава голяма промяна се беше извършила в навиците на Фаншон Фаде, че злите приказки бяха забравени и мнозина младежи, като я виждаха как пристъпва леко и грациозно, мечтаеха жалейката й да свърши, за да я ухажват и да я канят на танц.

Само Силвине Барбо не можеше да я приеме. Той схващаше, че в семейството му гласят нещо около нея, защото баща му не можеше да се въздържи да не я споменава, а когато получеше доказателство, че приказките за Фаншон са били лъжа, той казваше, че никак не е било справедливо да обвиняват сина му Ландри за чувствата му към това невинно младо момиче.

Говореха също за близкото завръщане на Ландри и татко Барбо сякаш искаше това да излезе от татко Кайо. Най-сетне Силвине долавяше, че са благосклонни към любовта на Ландри, и отново изпадна в отчаяние. Общественото мнение, което се мени в зависимост от вятъра, сега беше на страната на Фадет. Никой не знаеше, че е богата, но всички я харесваха и поради това тя беше още по-противна на Силвине, който виждаше в нейно лице съперница в любовта си към Ландри.

От време на време татко Барбо изпускаше пред него думата сватба и казваше, че неговите близнаци сигурно ще трябва да помислят скоро за това. Възможността Ландри да се ожени винаги беше отчайвала Силвине, сякаш това щеше да означава окончателната им раздяла. Той пак изпадна в треска и майка му тръгна по лекари.

Един ден срещна кръстницата Фаншет, която, като чу тревогите й, я запита защо ходи да се съветва толкова далеч и да харчи толкова пари, след като под ръка има такава умела знахарка, най-опитната в техния край, която лекувала не за пари като баба си, а само от любов към бога и към ближния. И й назова малката Фадет.

Стрина Барбо каза това на мъжа си, той не възрази. Обясни й, че в Шато-Мейан Фадет се ползувала с име на „учена“ и отвсякъде се стичал народ да се съветва с нея, както и с господарката й.

Тогава стрина Барбо помоли Фадет да отиде да види Силвине, който лежеше, и да му помогне.

Фаншон неведнъж беше търсила случай да му говори, както беше обещала на Ландри, но се чудеше как да го направи. Тя не се остави дълго да я убеждават и отиде да види клетия близнак. Обзет от треска, той спеше; Фадет помоли да я оставят насаме с него. Тъй като всички знахарки действуваха тъй, никой не й възрази; оставиха я в стаята.

Фадет постави ръката си върху ръката на Силвине, но го стори тъй тихо, че той не усети и макар да спеше леко като заек, не се събуди. Ръката на Силвине гореше като огън и се затопли още повече в ръката на малката Фадет. Той се раздвижи, но не се опита да си изтегли ръката. Тогава Фадет постави другата ръка на челото му също тъй тихо, както беше уловила ръката му, и Силвине се умири. Малко по малко той се успокои и тя почувствува, че ръката и главата му охладняват и сънят му става спокоен като съня на малко дете. Остана тъй до него, докато видя, че е на път да се събуди. Тогава излезе от стаята и на тръгване каза на стрина Барбо:

— Идете при сина си и му дайте нещо да хапне, защото той вече няма треска. Ако Искате да му помогна да оздравее, не му говорете за мене. Ще се върна тази вечер в часа, когато казвате, че му е най-зле, и пак ще се опитам да премахна лошата треска.