Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Petite Fadette, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Boman (2009)
Разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Жорж Санд. Индиана

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1981

Френска, II издание

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Никола Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректор: Бети Леви

История

  1. — Добавяне

XIX

Кой знае защо Ландри се развълнува от начина, по който малката Фадет говореше смирено и спокойно за грозотата си и като си припомни лицето й, което не виждаше в тъмнината на каменоломната, той й каза, без да се замисля:

— Знаеш ли, Фадет, ти съвсем не си толкова грозна, колкото си мислиш и колкото сама искаш да се изкараш. Има много по-грозни от тебе, а никой не се занимава с тях.

— Все едно колко съм грозна, Ландри, защото не можеш да кажеш, че съм хубава, нали? Така че не ме утешавай, на мен не ми е мъчно.

— Дявол да го вземе, кой знае как ще изглеждаш, ако се облечеш и се забрадиш като другите. Всички казват, че ако не беше тъй чипоноса, ако устата ти не беше тъй голяма и кожата ти тъй черна, нямаше да си толкова грозна; разправят също, че в целия наш край няма очи като твоите и ако не гледаше тъй дръзко и подигравателно, всеки щеше да пожелае да го стрелнеш с тия очи.

Ландри говореше така, без сам да си дава сметка за думите си. Припомняше си недостатъците и качествата на малката Фадет и за първи път се занимаваше с нея, само преди миг дори през ум не би му минало да го стори. Това я накара да стане предпазлива, но тя не се издаде, защото беше достатъчно умна да не приеме всичко за чиста монета.

— Гледам с добри очи на всичко, което е добро — каза тя, — и жаля дори ония, които не го заслужават. Затова се утешавам лесно, че не се нравя на онези, които не ми харесват, и не разбирам защо всичките тези хубави момичета, които имат толкова поклонници, се занасят с всички, като че ли всички им харесват. Ако аз бях хубава, щях да показвам красотата си и да бъда любезна само с онзи, който ми е мил.

Ландри помисли за Мадлон, но малката Фадет не го остави да задълбава въпроса; тя продължи:

— Моята вина, Ландри, към другите е, че не искам тяхната милост, нито снизхождението им, задето съм грозна, а се показвам пред тях, без да се труфя, за да се прикривам. Това ги дразни и ги кара да забравят, че често съм им правила добрини и никога злини. От друга страна, дори да се бях грижила за външността си, откъде да взема средства да се гиздя. Просила ли съм някога, макар да съм нямала пукната пара? Баба ми дава само храна и подслон и ако не умея да използувам дрипите, които ми е оставила клетата ми майка, моя грешка ли е, след като никой не ме е научил нищо и от десетата си година съм изоставена без обич и без състрадание от когото и да било. Знам добре в какво ме укоряват, ти не ми го каза от жал — говорят, че съм шестнадесетгодишна и мога да отида на чуждо място, тогава ще имам средства и възможности да се обличам, но любовта към мързела и скиторенето ме задържали при баба, която не ме обичала и имала достатъчно средства, за да си вземе прислужница.

— Добре де, Фадет, това не е ли вярно? — запита Ландри. — Укоряват те, че не обичаш да работиш, и самата ти баба разправя наляво и надясно, че щяло да й бъде много по-изгодно да си вземе слугиня на твое място.

— Баба ми говори така, защото обича да мърмори и да се оплаква, но щом спомена да я напусна, тя ме задържа, защото знае, че съм й по-полезна, отколкото признава. Нито очите, нито краката й са вече младежки, за да търси тревите, с които приготвя настойките и праховете си, а има такива билки, за които трябва да се ходи далеч в непроходими места. Освен това, както ти казах, аз самата откривам особени свойства на някои билки, които тя не знае и в които се уверява, когато приготви лекарствата и те окажат добро въздействие. А колкото за добитъка ни, той е толкова добре гледан, че всички се чудят, като видят нашето стадо, което пасе само на общинското пасище. Е добре, баба ми знае отлично на кого дължи овцете с хубава вълна и козите с хубаво мляко. Така е, тя няма никакво желание да я напусна, защото й струвам много по-малко, отколкото й давам. Пък аз обичам баба, макар тя да ми се кара и да ме лишава от много неща. Но имам и друга причина, поради която не искам да я напусна, да ти я кажа ли, Ландри!

— Кажи я — отговори Ландри, който не се уморяваше да слуша Фадет.

— Причината е — каза тя, — че майка ми остави, когато нямах дори и десет години, още едно грозно дете, грозно като мене, и още по-онеправдано, защото куца от рождение, хилаво, болнаво, изкривено, вечно тъжно и озлобено, защото все не му е добре на клетото дете. И всички го задяват, блъскат го, унижават го, горкото ми Скакалче! Баба ми го хока грубо и го бие и ще го бие, ако аз не го защитавам, като уж му се карам. Но винаги внимавам да не го ударя истински и той го знае. Така че, щом направи някоя беля, тича да се крие в полите ми и ми казва: „Набий ме, преди баба да е започнала!“ И аз го бия на шега, а хитрецът се прави, че вика. Освен това аз се грижа за него, не мога да го изкърпя хубаво, горкото дете, но щом ми падне някоя дрипа, преправям я, за да го облека; лекувам го, когато е болен, а баба ще го остави да умре, защото не умее да се грижи за деца. Запазвам живота на милото зверче, което без мене ще бъде съвсем нещастно и скоро ще отиде, ако не съм аз, в земята при нашия клет баща, на когото не можах да попреча да умре. Не зная дали му правя услуга, като му помагам да живее изкривено и неприятно, каквото е, но това е по-силно от мене, Ландри, и като си помисля, че бих могла да отида някъде на работа за пари и да се измъкна от немотията, сърцето ми се топи от жалост и започвам да се укорявам, като че ли съм майка на Скакалеца и го виждам как загива по моя вина. Ето това са моите недостатъци и моите грехове, Ландри. А сега нека добрият бог ме съди. Аз прощавам на тези, които не ме зачитат.