Жорж Санд
Малката Фадет (26)

XXVI

Докато си приказваха тъй, разхождайки се, той научи свойствата на билките и всички рецепти за лекуване на хора и животни. Опита скоро действието им на една от кравите на татко Кайо, която се беше подула от прекалено много паша. И тъй като ветеринарният я беше отписал, казвайки, че няма да живее и един час, той й даде да пие лекарство, което малката Фадет го беше научила да приготвя. Даде й го тайно и сутринта, когато орачите, разтревожени от загубата на такава хубава крава, дойдоха да я вдигнат, за да я хвърлят в трапа, завариха я на крака, душеща храната, с прояснен поглед и с почти спаднал корем. Друг път змия ухапа един жребец и Ландри, вслушвайки се в съветите на малката Фадет, умело го спаси. После опита лек против бяс на едно куче, което оздравя и престана да хапе. Понеже Ландри криеше връзките си с малката Фадет и не се похвали с умението си, приписаха оздравяването на животните на големите му грижи към тях. Но татко Кайо, който също разбираше от тази работа и като всеки добър стопанин и чифликчия умееше да лекува животни, каза:

— Татко Барбо не притежава такъв дар да гледа добитък, а мога да кажа, че няма и щастие, защото миналата година загуби много животни, и то не за пръв път. Но Ландри има лека ръка, а човек си идва така надарен на света. Или имаш дарба, или нямаш. И дори тези, които отиват да учат в училище като артистите, нищо не научават, ако не са си надарени от рождение. И аз ви казвам, че Ландри е надарен и че всичко му идва отръки. Голяма природна дарба е получил той и тя струва повече от всички пари, необходими за стопанисването на един чифлик.

Това, което казваше татко Кайо, не бяха думи на лековерен и неразумен човек, само че той се лъжеше, като приписваше природна дарба на Ландри — единствената дарба на Ландри беше, че е грижлив стопанин и умее да използува рецептите, които е научил. Но природният дар не е празни приказки, тъй като малката Фадет го притежаваше наистина и с малкото уроци, които баба й беше дала, откриваше и отгатваше качествата, които добрият бог е вложил в някои билки в зависимост от начина, по който ги употребяват. Тя не беше магьосница, притежаваше разум да се защити, но умееше да наблюдава, да сравнява, да забелязва, да опитва, а това вече е природна дарба, никой не може да го отрече. Татко Кайо отиваше малко далеч, той си мислеше, че този и този воловар или онзи и онзи орач или има, или няма лека ръка и че само с присъствието си в обора прави добро или зло на добитъка. И тъй като винаги се съдържа малко истина дори в най-лъжливите вярвания, трябва да се съгласим, че добрите грижи, добросъвестната работа водят до по-добри резултати, които не биха могли да бъдат постигнати с небрежност и глупост.

Тъй като Ландри винаги беше мислил и обичал работата, обичта му към Фадет се увеличи още повече от признателността, която й дължеше, че го е изучила тъй добре, и от уважението към дарбата на девойката. Той й беше признателен, че се старае да го разсейва в любовта му по време на разходките и разговорите им и съзна също така, че тя милее повече за знанията и уменията на своя любим, отколкото да се отдава на удоволствието той да я ухажва и ласкае непрекъснато, както правеше отначало.

Ландри много скоро се влюби лудо и забрави всякакъв срам, че изпитва любов към едно малко момиче, известно с грозотата, лошотията и невъзпитанието си. Проявяваше предпазливост само заради брат си, чиято ревност познаваше и който вече веднъж беше направил голямо усилие да приеме без злоба увлечението на Ландри към Мадлон, съвсем незначително увлечение впрочем и много по-спокойно, ако трябва да се сравни с чувството му към Фаншон Фаде.

Ландри беше готов да се развихри в любовта си, но малката Фадет, която намираше нещо привлекателно в загадките и не желаеше да изложи Ландри на хорските закачки, малката Фадет, която наистина го обичаше прекалено много, за да си помисли да му създаде тревоги в семейството, поиска от него да пази в тайна срещите им, тъй че измина около една година, без никой нищо да разбере. Ландри привикна Силвине да не следи всичките му стъпки и прояви и тоя край, който не е много населен и е цял осеян с долчинки и обрасъл с дървета, беше истинско убежище за тайна любов.

Като виждаше, че Ландри не се занимава вече с Мадлон, Силвине, макар отначало да беше приел тази подялба на обичта като необходимо зло, немного голямо поради стеснителността на Ландри и благоразумието на девойката, много се зарадва; той повярва, че Ландри не бърза да му отнеме сърцето си, за да го дари на жена, и понеже не се измъчваше от ревност, остави го свободен да прави каквото иска в празнични дни и по време на почивка. Ландри винаги имаше предлози да отива и да се връща; в неделни дни често напускаше рано Близначницата, а се връщаше в Приш в полунощ. Беше му много удобно, защото си бе нагласил легло в помещението до обора. Трябва да обясня, че в това помещение слагаха яреми, сбруя, подпръги и всякакви видове такъми за добитъка, както и работни инструменти. По този начин Ландри можеше да се прибира в какъвто иска час, без да събужда никого и разполагаше винаги с неделния си ден чак до понеделник сутрин, тъй като татко Кайо и големият му син, и двамата разумни хора, никога не ходеха по кръчми и поемаха цялата работа и грижата за чифлика в празнични и сватбени дни, защото, казваха те, младежта от къщата, която здраво се труди през седмицата, трябва да се забавлява и да се развлича на свобода, както е наредил добрият бог. През зимата, когато нощите са студени, тъй че мъчно може да се говори за любов посред полето, Ландри и малката Фадет намериха убежище в кулата Жако, стар гълъбарник, изоставен от гълъбите преди много години, но добре покрита и затворена; тя се намираше в чифлика на татко Кайо. Използуваха я даже, за да складират там излишъците от храна, и тъй като Ландри имаше ключ от нея, а тя беше на границата със земите на Приш, недалеч от брода Рулет, посред една люцернова нива, дори и най-големият хитрец не би могъл да се досети за срещите на двамата влюбени. Когато времето беше топло, те се разхождаха из сечищата от млади дървета, с които е осеян този край. Те са добри убежища за крадци или влюбени и тъй като в нашия край няма крадци, влюбените двойки се възползуват от уединението без страх.