Жорж Санд
Малката Фадет (30)

XXX

Ландри се подчини и се върна при гроздоберачите изненадан, че не се чувствува нещастен, както сам беше очаквал, толкова сладко е да знаеш, че те обичат и толкова силно е доверието, когато обичаш истински. Беше тъй доволен и тъй удивен, че не можа да се въздържи и заговори за чувствата си с младия Кайо, който също се удиви и възхити от малката Фадет — тя наистина беше устояла храбро срещу всяка слабост, макар да обичаше Ландри и той да я обичаше.

— Много ми е приятно — каза малкият Кайо, — че тази девойка притежава толкова много качества, защото мога да кажа, че никога не съм съдил лошо за нея и ако беше ми обърнала внимание, може би също бих я харесал. Тя има такива очи, че винаги ми се е струвала по-скоро хубава, отколкото грозна, а от известно време, ако беше поискала да я харесват, всички щяха да я погледнат с други очи. Но тя обичаше единствено теб, Ландри, останалите не я интересуваха. Само твоето мнение я интересуваше и казвам ти, жена с такъв характер много ми допада. Впрочем дори когато беше още малко дете, винаги съм забелязвал, че е с широко сърце и ако отидем да запитаме, всеки би казал, стига да пожелае да говори по съвест истината, че не може да каже нищо лошо за нея. Но светът е устроен тъй, че когато двама-трима души викнат подир някого, всички се намесват, замерват го с камъни и му създават лошо име, без сами да знаят защо, и като че ли дори изпитват удоволствие да премазват онзи, който не може да се защитава.

Разсъжденията на малкия Кайо бяха много приятни на Ландри и от този ден нататък той започна да дружи с него; грижите му понамаляха, като ги сподели. Той дори му каза един ден:

— Не мисли вече за тая Мадлон, която не заслужава нищо и ни причини мъка и на двамата, драги мой Кайо. Ти си на моята възраст и няма защо да бързаш да се жениш. Аз имам сестричка, Нанет, която е хубава като цвете, възпитана, нежна, сладка и сега започва шестнадесет години. Идвай по-често у дома на гости. Баща ми много те уважава и когато опознаеш добре нашата Нанет, ще видиш, че страшно ще ти се прииска да ми станещ зет.

— Боже мой, не казвам не — отговори малкият Кайо — и ако сестра ти не е дала дума другаде, ще идвам у вас всяка неделя.

Вечерта, когато Фаншон замина, Ландри реши да отиде у дома си, за да разкаже на баща си колко добре се е държала девойката, която той тъй зле е осъдил и в същото време да му заяви, че като се подчинява сега, си запазва правата за в бъдеще. Много му беше мъчно, когато мина покрай къщата на баба Фаде, но се въоръжи със смелост, като си каза, че ако Фаншон не беше заминала, кой знае още колко време не би узнал, че тя го обича. Видя баба Фаншет, роднина и кръстница на Фаншон; тя беше дошла да се грижи за старицата и за внучето. Седеше пред вратата със Скакалеца на колене. Горкият Жане плачеше и не искаше да си легне, защото неговата Фаншон не се била прибрала, а той само с нея си казвал молитвата, преди да заспи. Баба Фаншет го успокояваше, както може; Ландри се зарадва, като чу, че бабата говори нежно и приятелски с детето; Скакалеца, щом го видя, се изскубна из ръцете на Фаншет като стрела, хвърли се в краката му, като започна да го целува и да го разпитва, заклинайки го да му доведе неговата Фаншон. Ландри го взе на ръце и се помъчи да го утеши. Подаде му чепка хубаво грозде, което носеше в малка кошничка, дар от стрина Кайо за стрина Барбо, но Жане, който обикновено беше много лаком, отказа и помоли Ландри да му обещае, че ще отиде да търси Фаншон; Ландри му обеща, въздишайки, защото детето иначе нямаше да се подчини на Фаншет.

Татко Барбо не очакваше такова пълно примирение от малката Фадет; той беше доволен, но се поразтревожи, защото беше справедлив и добър човек.

— Не ми е приятно, Ландри — каза той, — че ти не намери смелост да се откажеш да я посещаваш. Ако беше действувал, както ти повелява дългът, нямаше да станеш причина за заминаването й. Дано бог бди това дете да не страда на новото място и отсъствието й да не причини голяма мъка на баба й и на братлето й, защото, както мнозина говорят лошо за нея, така има и хора, които я защитават и ме увериха, че е много добра и грижлива към семейството си. Ако приказките, че е бременна, са лъжа, ние ще го узнаем и ще я защитим както трябва. Ако пък, за нещастие, това е вярно и ти си виновен, Ландри, ще я подкрепим и няма да я оставим да изпадне в мизерия. Само че, моля ти се, Ландри не се жени за нея!

— Татко — каза Ландри, — ние гледаме на тия неща по съвсем различен начин. Ако бях виновен в това, което мислите, щях да ви поискам разрешение да се оженя за нея. Но тъй като малката Фадет е тъй невинна, както и сестра ми Нанет, не ви искам нищо друго, освен да ми простите мъката, която ви причиних. Ще поговорим за нея по-късно, както вие ми обещахте.

Татко Барбо трябваше да се съгласи с това условие. Той беше много предпазлив, за да насилва събитията, и се задоволи с това, което беше постигнал.

От този момент в Близначницата престанаха да говорят за малката Фадет. Избягваха дори да споменават името й, защото Ландри се изчервяваше и веднага след това пребледняваше, а с това показваше, че я помни тъй, както и първия ден.