Жорж Санд
Малката Фадет (28)

XXVIII

Мадлон разкри тайната. Може би не го направи от кой знае каква злоба, но предизвика големи неприятности. Тя се беше утешила от загубата на Ландри и тъй като не беше загубила много време да го обича, не й трябваше и много време да го забрави. Все пак в сърцето й остана малко злобица, която само чакаше случай да се прояви, защото известно е, че гневът на жените не трае по-дълго от съжаленията им. Ето как стана всичко. Хубавата Мадлон, която беше известна с благоразумието си и гордото си държане сред момците, всъщност беше доста шавлива и съвсем не толкова разумна, нито толкова вярна в чувствата си, както клетото Щурче, за което бяха наговорили толкова лоши неща и на което предричаха, че ще свърши зле. И тъй, Мадлон се беше влюбила вече два пъти, без да броим Ландри, и сега се беше увлякла по трети, неин братовчед, малкия син на татко Кайо от Приш. Тя се беше влюбила тъй силно, че наблюдавана от последния си поклонник на когото беше дала преди това големи надежди, и страхувайки се той да не избухне, като се чудеше къде да се скрие, за да си поговори на свобода с новия, остави той да я убеди да отидат да си побъбрят в гълъбарника, където Ландри правеше невинните си срещи с Фадет.

Малкият Кайо напразно търси ключа от гълъбарника, не го намери, защото той беше винаги в джоба на Ландри, а не се и осмели да запита никого за него, защото нямаше уважителна причина, с която да обясни желанието си. С изключение на Ландри никой не се интересуваше от тоя ключ. Малкият Кайо, мислейки, че са го загубили или че баща му го държи във връзката с ключовете, без да му мисли много, издъни вратата. Точно в този момент обаче Ландри и Фадет бяха вътре и двете двойки се озоваха в глупаво положение, като се видяха. Това ги накара да си замълчат и да не разгласяват нищо.

Но Мадлон, сякаш обзета отново от ревност и гняв, като видя, че Ландри, който беше станал един от най-хубавите и най-тачените младежи в техния край, продължава след празненството на Сент-Андош да бъде верен на малката Фадет, реши да си отмъсти. Затова без да се довери на малкия Кайо, който беше честен човек и не би й се поддал, тя повика две-три свои приятелки; те бяха също малко засегнати от пренебрежението на Ландри, който вече не ги канеше на танц, затова се заеха да извардят малката Фадет; не им трябваше много време, за да се уверят в любовта й с Ландри. Щом ги проследиха и ги видяха два-три пъти заедно, те вдигнаха голям шум, като разправяха на всеки, който имаше желание да слуша, а бог сам знае колко бързо се разнася мълвата, че Ландри има нечиста връзка с малката Фадет. Тогава цялата женска половина от младежта се намеси, защото когато хубав и имотен младеж се занимава с една личност, това е обида за всички останали, и ако могат да намерят начин да ухапят тази личност, никой не пропуска случая. Може да се каже освен това, че когато клеветата се разнася от жени, тя добива крила и отива много надалеч.

Тъй че две седмици след приключението в кулата Жако, без да става дума за кулата или за Мадлон, която се беше погрижила да не излиза наяве и дори се преструваше, че едва сега научава новината, макар първа да я беше разпространила скришом, всичко живо, малки и големи, стари и млади научиха за любовта на Ландри близнака с Фаншон Щурчето.

Мълвата стигна и до ушите на стрина Барбо, която много се огорчи, но не се реши да заговори на мъжа си. Татко Барбо обаче от своя страна също го научи и Силвине, който деликатно беше запазил тайната на брат си, много се натъжи, като видя, че всички я знаят.

Една вечер, когато Ландри понечи да напусне Близначницата рано както беше добил навик, баща му му каза в присъствието на майка му, на голямата сестра и на брат му:

— Не бързай да си отиваш, Ландри, защото имам да ти говоря. Чакам и кръстника ти да дойде, защото искам да ми дадеш едно обяснение пред всички членове на семейството, които милеят за твоята съдба.

Когато кръстникът, чичо Ландриш дойде, татко Барбо каза следното:

— Думите ми ще те засрамят, Ландри. И аз малко се стеснявам, а и много ми е мъчно, че съм задължен да говоря такива неща пред близките ти. Но надявам се, че този срам ще бъде благотворен и ще те излекува от една прищявка, която би могла много да ти навреди. Изглежда, че си направил някакво запознанство на последното празненство на Сент-Андош преди година. Казаха ми това още първия ден, защото то наистина е нещо, дето да не си го помислиш — че си танцувал целия ден с най-грозната и най-нечистата девойка, ползуваща се с най-лошо име в нашия край. Не пожелах да обърна внимание на тези слухове, помислих си, че си се забавлявал, пък и не задълбах особено въпроса, защото дори да не посещаваме хората, които не приемаме в нашата среда, не бива да увеличаваме унижението и нещастието им, като им показваме, че са неприятни на всички. Не ти заговорих по този въпрос, тъй като си помислих, че на другия ден сам ще се събудиш огорчен от постъпката си, ще се укориш и няма да повториш подобно нещо. Но ето че от около седмица слушам съвсем други приказки и при това от хора, на които мога да имам вяра. Аз обаче няма да им повярвам, ако все пак ти не го потвърдиш. Ако съм сбъркал, като те подозирам, знай, че е било в твой интерес и поради задължението, което имам да бдя над поведението ти. Защото, ако това е лъжа, ще ми доставиш голямо удоволствие, като ми дадеш дума и ме убедиш, че невярно са те огорчили пред мен.

— Татко — каза Ландри, — няма ли да ми кажете в какво ме обвинявате? И аз ще ви отговоря истината с цялото уважение, което ви дължа.

— Обвиняват те, Ландри, смятам че е стигнало до твоите уши, че поддържаш нечиста връзка с внучката на баба Фаде, която е лоша жена, без да смятаме, че собствената майка на тази девойка по най-грозен начин напусна мъжа си, децата си и своя роден край, за да последва войниците. Обвиняват те, че се разхождаш навред с малката Фадет, а това ме кара да се страхувам, че си се обвързал с не хубава любов, за която цял живот ще трябва да се разкайваш. Разбираш ли какво ти казвам?

— Разбирам много добре, татко — отговори Ландри, — но позволете ми да ви задам още един въпрос, преди да ви отговоря. Заради семейството или заради самата нея смятате, че Фаншон Фаде не е добро познанство за мене?

— И заради едното, и заради другото — отговори татко Барбо, вече малко по-строго, а не както в началото, защото беше очаквал, че Ландри ще се смути и не му беше приятно, че той е спокоен и като че ли решен на всичко. — Първо на първо — продължи той, — лошото роднинство е лошо петно, така че никога почитано и тачено семейство като нашето не би пожелало да се свърже със семейство Фаде. Освен това малката Фаде също не вдъхва уважение и доверие на никого. Видяхме я как се възпитава и всички знаем колко струва. Чух, вярно е, пък и сам я зърнах два-три пъти, че от една година се държи по-добре, не тича с момчетиите и не говори лоши приказки на никого. Сам виждаш, че съм справедлив, но това не е достатъчно, за да повярвам, че дете, което е толкова лошо възпитано, може някога да стане почтена жена; а познавайки баба й добре, имам причини да се страхувам, че са те заплели в интрига, за да ти изтръгнат обещания и да ти докарат на главата срам и грижи. Казаха ми дори, че малката била бременна, което не искам да приема лековерно, но ме огорчава много, защото могат да ти припишат и да те упрекнат за това и всичко да свърши със скандално дело.

Ландри, още от първите думи на баща си си беше обещал да бъде предпазлив и да се обяснява кротко, загуби търпение, пламна като огън, стана и каза:

— Татко, тези, които са ви казали това, най-безсрамно са ви излъгали. Казали са такава обида за Фаншон Фаде, че ако ги знам кои са, трябва да се откажат от думите си или да се бият с мене, докато единият падне. Кажете им, че са подлеци и нечестивци и да дойдат да ми го заявят в лицето, а не така зад гърба, тогава ще видим!

— Не се гневи така, Ландри — каза Силвине, покрусен от мъка, — баща ми не те обвинява, че си прегрешил с тази девойка, но се страхува тя да не се е заплела с други, а като се разхожда денонощно с тебе, да те накара ти да отговаряш!