Мери Джо Пътни
Неприлично предложение (32)

31

Вторачен в пистолета, Никълъс стана и се отдалечи от Клер.

— Е, да се върнем на разговора ни — оживено изрече той. — Не успя да ми кажеш защо искаш да ме убиеш.

Майкъл се приближи. Слънцето вече грееше зад гърба му и Никълъс успя да види дивото отчаяние в ледените му искрящи очи. Каквото и да беше подлудило Майкъл, каквото и да го тласкаше към престъпление, то заплашваше да погуби всички.

С пребледняло лице Клер се изправи и се облегна на каменната стена.

— Ако убиеш Никълъс, ще трябва да убиеш и мен, лорд Майкъл — ожесточено процеди тя. — Нима мислиш, че ще мълча за смъртта на съпруга си?

— Разбира се, че няма. Ще ме видиш окачен на бесилото и справедливостта ще възтържествува. — Той стъпи върху камшика. Без да сваля поглед от лицето на Никълъс се наведе и го метна надалеч. — Може би ще спестя проблемите на палача, защото не мога да си представя, че ще живея след това.

— Тогава не го прави! — извика тя. — Какво толкова е направил Никълъс, че да те кара да желаеш смъртта му?

— Обещах да бъда справедлив, но никога не съм мислел, че ще трябва да изпълня клетвата си — мрачно изрече Майкъл. — Когато настана моментът, аз се уплаших. Прекарах четири години в армията, надявайки се куршум да ме избави от това. И все пак съдбата ме съхрани и ме доведе тук. — Болка изкриви лицето му. — Не мога повече да се боря срещу съдбата си.

— На кой си дал тази клетва? — тихо попита Никълъс. — На дядо ми ли? Той ме мразеше и вероятно е дал най-доброто от себе си, за да прехвърли омразата си върху най-добрите ми приятели, но никога не съм си помислял, че ще иска да ме убие.

— Не на дядо ти. На Каролайн.

За момент настъпи тишина. После ярост закипя в Никълъс.

— Господи, значи ти си бил един от нейните любовници! Трябваше да се досетя. Имаше толкова много доказателства, но отказвах да повярвам. Не можех да повярвам, не и за теб.

— Влюбихме се от пръв поглед — на твоята сватба, когато вече беше твърде късно — отвърна Майкъл с лице, сковано от вина. — И тъй като ти беше мой приятел, аз се борех против чувствата си, също и тя. Но… но ние не успяхме да останем разделени.

— Значи и ти си станал жертва на измамите на Каролайн — изрече Никълъс с отвращение.

— Не говори така за нея! — Пръстите на Майкъл побеляха, когато още по-силно се вкопчиха в пистолета. — Никога нямаше да ти бъде невярна, ако не се отнасяше така долно с нея. — Думите се изливаха трудно, сякаш бяха гноясали в душата му. — Разказа ми всичко за теб — за жестокостта ти, за гнусните неща, които си я насилвал да прави. В началото не й повярвах. Но откъде един мъж може да знае как приятелите му се отнасят към жените?

— И откъде един мъж може да знае как жените се отнасят към мъжете? — язвително отвърна Никълъс.

Преди да успее да продължи, Майкъл го прекъсна:

— След като виждах синините върху тялото й и тя плачеше в прегръдките ми, не можех да не й повярвам. Каролайн се страхуваше от теб. Каза ми, че ако умре мистериозно, ти ще си виновен и аз трябва да отмъстя. Дадох й моята дума, но никога не съм си и помислял, че ще трябва да я изпълня. И макар да си се отнасял толкова чудовищно с нея, не можех да повярвам, че си способен на убийство.

— Ако Каролайн е имала синини, това е, защото обичаше груб секс — като неин любовник трябва да си го забелязал — изсъска Никълъс. — И тя умря при нещастен случай с каретата, защото е принудила кочияша да кара по-бързо. Нямам нищо общо с това.

— Вероятно ти си причинил нещастния случай с каретата, а може би не. Няма значение. Ако не се е страхувала от теб, нямаше да бяга в паника от Абърдар, когато са те разкрили в леглото със съпругата на дядо ти! Отговорен си толкова, колкото, ако беше я застрелял в сърцето. — Майкъл изтри потта от челото си с трепереща ръка. — Знаеше ли, че беше бременна, когато умря? Тя носеше моето дете и бе побягнала към мен. Молех я да те напусне по-рано, но отказваше заради някакво зле разбрано чувство за чест.

— Каролайн не знаеше значението на думата чест. — Устните на Никълъс се извиха. — Но вероятно ти си бил бащата на детето й. Със сигурност не съм аз — не бях я докосвал с месеци. Обаче ти не беше единственият, който тя удостои с такава чест.

— Не клевети жена, която не може да се защити!

Истеричната нотка в гласа на Майкъл принуди Никълъс да изпусне нервите си. Макар че той не вярваше, че старият му приятел иска да го убие, това, че Каролайн бе намесена, променяше всичко. Майкъл държеше оръжие и ако го разгневи, щеше да е мъртъв.

Трябваше да разкрие цялата грозна истина — нямаше друг избор. Не успял да прикрие горчивината си, той изрече:

— Каролайн беше любовница на дядо ми.

Настъпи абсолютна тишина, чуваше се само задъханото дишане на Клер. После Майкъл изкрещя:

— Ти си лъжец!

Когато пръстът на Майкъл се сви върху спусъка, Клер отчаяно извика:

— Не! Моля те, не го прави.

Настойчивостта в молбата на Клер го разколеба, а върху лицето му се изписа силната ярост, закипяла в душата му. Никълъс тихо каза.

— По дяволите, Майкъл, познаваме се от двадесет години и през повечето време бяхме близки като братя. Длъжен си да ме изслушаш.

Гневът му леко се успокои, но не свали пистолета.

— Давай, но не очаквай да променя решението си.

Никълъс дълбоко си пое дъх — знаеше, че трябва да бъде спокоен и убедителен.

— Както знаеш, дядо ми уреди този брак, за да постигне целта си. Веднъж след като срещнах Каролайн, с желание се съгласих на тази връзка. Но от самото начало всичко в този брак беше лъжа. Когато й направих предложение, тя със сълзи в очите си призна, че не е девствена — някакъв по-възрастен мъж, приятел на семейството, я прелъстил, когато била петнадесетгодишна. Плака много и беше толкова убедителна, че поисках да извикам другия мъж на дуел. Тогава тя ми каза, че той вече е мъртъв. Разбрах какво става чак след сватбата ни. Започнах да се чудя дали ми беше казала истината — беше забележително умела за момиче, което твърди, че е почти девица. Най-малкото бе имала сериозна връзка. Не ми хареса идеята, че може да ме лъже, но жените никога не са имали свободата да извършват грях, както мъжете. Допусках, че Каролайн е решила да скрие истината, за да успее да се обвърже с подходящ съпруг. — Лицето му се напрегна, когато се замисли за лековерието си. — Исках да я оправдая. Твърдеше, че ме обича, нали разбираш, и го правеше толкова трогателно, че беше лесно да й повярвам. И аз… не знаех дали я обичам, но исках да е така. — Никълъс се опита да каже още нещо, но не довърши — предпочиташе да бъде застрелян, отколкото да се разкрие повече. После продължи: — Мислех си, че бракът ни е добър, докато една нощ не отидох в леглото й и не открих любовни белези върху гърдите й. Не направи опит да отрече изневярата си. Вместо това се засмя и ми каза, че не е очаквала вярност от мен и аз не трябвало да очаквам това от нея. Искаше да разбере какво ще направя, за да не зачене и ми даде дума, че няма да носи друго дете освен моето. — Никълъс отново изпита отвращение — такова, каквото беше почувствал, щом осъзна, че бракът му е бил само една пародия. — Спокойно отказах да приема условията й. Но тъй като тя си мислеше, че може да промени решението ми, се опита да ме прелъсти. Когато я отблъснах, се разгневи и закрещя, че досега нито един мъж не й е отказвал и се закле, че ще ме накара да съжалявам. И го направи. Господи, наистина го направи. — Той се вторачи в очите на Майкъл. — Тази малка сцена се разигра през април 1809 година. Можеш ли честно да си признаеш, че в любовта си й към теб е надмогнала моралните си разбирания за прелюбодеянието само няколко седмици след онази нощ?

Мрачният вид на Майкъл бе достатъчен отговор.

Никълъс направи стъпка към Майкъл, преди да продължи:

— Изпратих я в Абърдар и останах в Лондон. Спомням си, че бях учуден колко покорно се съгласи да замине, но бях твърде объркан, за да мисля трезво. След като известно време се опитвах да открия смисъла на живота в бутилките и будоарите, реших, че е време да се върна в Абърдар и да говоря с Каролайн. Помислих си, че може да е променила решението си и ще опитаме отново. Вместо това се разигра класическият театрален фарс — глупавият съпруг се връща ненадейно вкъщи и намира своята съпруга в леглото с друг мъж. И другият мъж беше моят дядо.

Това беше предателство, по-страшно и от най-лошите му кошмари и дори сега стомахът му се сви от ужасния спомен.

— И двамата се смееха, докато старият граф надменно и детински зарадван се хвалеше как ме е изиграл. Точно като Мадок. От самото начало дядо ми е презирал циганската ми кръв и е търсел начин да ме отстрани. Бе затруднен от продължителната болест на първата си съпруга, но веднага след като тя почина, той отново се ожени. Но Емили не зачена въпреки всичките си старания.

— Ти си лъжец — напрегнато изрече Майкъл. — Защо дядо ти ще полага такива усилия да има друг син, когато все пак е имал наследник?

— Подценяваш изобретателността му — мрачно отвърна Никълъс. — Беше подготвил фалшиви документи — за брака на моите родители и свидетелство за раждането ми. Ако имаше друг син, щеше да унищожи истинските документи и да занесе фалшивите в съда, да признае разкаяно, че желанието да има наследник го е подтикнало към тази незаконна постъпка, но вече не може да продължава да мами. Щяха да ме лишат от наследство и да бъда захвърлен като огризка в боклука, винаги ме е смятал за такъв.

Клер тихо възкликна.

— Значи документите, които открих в семейната библия, са били фалшификати — онези, които изгори.

Той извърна поглед към нея.

— Сега разбираш защо толкова се разгневих. — Обръщайки се отново към Майкъл, той продължи: — Но Емили не успяваше да зачене, затова той трябваше да открие друг начин да ме изгони. Винаги е бил похотлив стар козел, но беше дискретен за любовните си афери — не искаше да рискува репутацията си заради благочестието. И понеже Каролайн вече беше негова любовница, стигнал до идеята да я омъжи за мен. Вероятно се е съгласила, защото е била привлечена от истинското предизвикателство на тази връзка. По дяволите, може самата тя да го е предложила. Причината, за да ми разкаже всичко това с такова желание, беше заради току-що направеното признание на Каролайн, че е бременна. Той триумфираше и беше абсолютно сигурен, че детето е негово и ще бъде момче, така че циганската ми кръв щеше да изчезне от рода Дейвис. И макар да не можеше да направи така, че да не получа наследство, когато умра, щях да бъда наследен от сина на моя дядо. Очарователен план, нали? — Гласът на Никълъс стана язвителен. — Той продължаваше да ми говори колко умна била Каролайн и как взимала предпазни мерки, за да не забременее от мен. Предполагам, че след като се провали с Емили, детето без съмнение е било твое. Ако бях способен да убия, щях да го направя онази нощ. Но не докоснах никого. Отговорих им, че ще отведа Емили в Лондон. После двамата щяхме да уредим двата най-сензационни развода в британската история, така че дядо ми и Каролайн да разкрият престъпленията, които бяха сторили. Имах пари, част от наследството на баба ми, така че нямаше да имам финансови проблеми.

Пръстите му се свиха в юмрук:

— Може и да имам вина за смъртта на дядо си. Прелюбодеянието, предателството и кръвосмешението не го притесняваха, но очевидно заплахата да го разоблича е причинила сърдечния му пристъп — почти веднага след като напуснах стаята и отидох при Емили. Той умря в собствената си спалня. Мисля, че Каролайн е улеснила смъртта му, за да скрие съпружеската си изневяра Взела накитите си, избягала от любовника си и тръгнала да развихри нова буря при теб, тъй като явно ти си бил единственият най-добър избор, който й е бил останал. Дори след смъртта късметът й помогна. Когато икономът на дядо ми влезе, за да уведоми Емили, че съпругът й умира, той ни завари заедно, Емили бе по нощница. И така върху нас двамата се стовари обвинението за прелюбодеяние и Каролайн умря с репутацията на светица и като оскърбена съпруга.

— Ти си лъжец — отново прошепна Майкъл. — Измислил си това, за да скриеш собствените си престъпления.

Клер заговори с мек глас:

— Лорд Майкъл, сега аз съм съпруга на Никълъс. Нашето сближаване беше доста трудно. Не отричам, че много мъже са били водени от желание за престъпление. Но не и Никълъс. Аз, която го познавам по-добре от всеки друг, се заклевам, че никога няма да нарани жена така, както Каролайн е твърдяла.

Когато Майкъл се олюля, Никълъс тръгна към него бавно.

— През всичките тези години, през които се познаваме, някога да съм те лъгал? — Той рязко спря и затаи дъх, когато безумието отново запламтя в зелените очи на приятеля му.

— Не и за нещо, което аз знам — гърлено отвърна Майкъл. — Но съм видял да лъжеш другите. Разказваше невероятни истории за индийски принцове, турски воини и Бог знае какво друго. После всички се смеехме на това колко си убедителен. Беше толкова добър, че една от най-алчните куртизанки в Лондон те вкара в леглото си, без да й платиш, защото си помисли, че си член на кралското семейство. Защо да ти вярвам сега?

— Това бяха невинни игри. Никога не съм лъгал приятелите си. Господи, ако бях лъжец, мислиш ли, че мога да съчиня толкова унизителна за мен история? Собственият ми дядо ми слага рога! Не само е немислима идеята, но ме кара да изглеждам като слаб глупак. Предпочитам да ме смятат за чудовище, което злонамерено е унищожило собственото си семейство.

Последната стъпка го изправи лице срещу лице с другия мъж.

— Когато напуснах Британия, въобще не мислех да се връщам. Но бягството ми надалеч не намали болката точно както завръщането ти в армията не изличи твоята. Убийството също няма да помогне. — Той вдигна ръка. — Дай ми пистолета си.

Майкъл отстъпи една крачка и отпусна ръка. Лицето му бе смъртно бледо и трепереше, сякаш нещо го разкъсваше отвътре.

Никълъс мълчаливо и без съпротива взе оръжието от ръката на приятеля си. След като го изпразни, го хвърли надалеч.

Майкъл рухна, строполи се на земята и закри лице в дланите си.

— Знаех, че това, което правя е напълно грешно — изплака той измъчено. — И въпреки това нямах сили да се отделя от нея, макар всичко, в което вярвах, да бе приятелството.

Клер прегази високата трева и коленичи до него.

— Да обича и да бъде обичан, е най-силното желание у човека — каза тя с искрено съчувствие. — Трагичен е фактът, че Каролайн не е заслужавала твоята любов, а не опита ти да извършиш престъпление. — Тя нежно постави ръце върху неговите. — Ужасно е да заставаш между две верни души, но сега всичко свърши. Не се измъчвай повече.

— Това, което направих, е непростимо — унило изрече той.

— Нищо не е непростимо, ако има искрено разкаяние.

Тя говореше с убедителност и душевна сила, която напомни на Никълъс за баща й. Нейната нежност и състрадание утешаваха душата и той усети как собствената му горест започва да намалява. Това, което е станало, вече не може да се върне — не трябваше да позволи гнева да отрови живота му с Клер.

За Майкъл беше по-трудно. Той вдигна глава, измъчени сълзи покриваха лицето му.

— В Лондон те нарекох блудница и за малко не убих съпруга ти. Можеш ли да ми простиш? Аз не мога да си простя.

— Но ти не извърши убийство. — Клер го погали по косата, сякаш беше един от нейните ученици. — Делата са по-важни от помислите. Без значение колко упорито се опитваше, ти не можа да извършиш това крайно предателство към приятеля си. — Тя вдигна поглед към Никълъс, мълчаливо го молеше да помогне.

Никълъс сви юмруци. Заболяло го бе много силно, когато разбра, че един от най-близките му приятели е бил любовник на Каролайн. Беше по-лесно да приеме лудостта, отколкото предателството. И въпреки това, щом се вгледа в измъченото лице на Майкъл, неочаквано изпита състрадание. И макар Каролайн да беше повлякла Никълъс към ада, той никога не бе изпитвал такъв упрек срещу себе си, какъвто разкъсваше Майкъл.

Никълъс въздъхна и коленичи до другия мъж.

— Каролайн беше най-изкусната лъжкиня, която някога съм срещал, и всички ни направи на глупаци. Никога не съм я обичал, както ти, и въпреки това тя почти успя да ме съкруши. Тя даде най-доброто от себе си, за да се опита да развали приятелството ни, защото знаеше колко много означава то за мен. Ще я оставиш ли да успее в оня живот? — Клер продължаваше да държи ръката на Майкъл, затова Никълъс постави своята върху ръцете на двамата. — Липсваше ми, Майкъл. На всички ни липсваше. Време е да се приберем вкъщи.

Майкъл издаде сподавен смях. После издърпа ръката си, отчаяно и със всичка сила сграбчи ръката на Никълъс.

Дълго време тримата седяха така. Никълъс успя първи да се отърси от ужасните мисли за жестокостта и предателството, заменяйки ги със спомени от дългото приятелство с Майкъл. Като ученик, приличащ на чужденец, който не пасваше на самодоволния свят на Итън, Никълъс отчаяно се нуждаеше от приятел. Майкъл беше спасението — силен, напълно верен и абсолютно благонадежден. Когато здрачът ги обгърна, топлотата на тези спомени успокои гнева на Никълъс — надяваше се, че тази топлота от щастливо споделеното им минало ще достигне до другия мъж. Накрая Майкъл си пое дълбоко дъх и вдигна глава.

— Никълъс, можеш ли да ми простиш? — попита той, застинал в болезнено смирение. — Ако бях на твое място и ти беше се обвързал с моята съпруга, не знам дали щях да успея.

— Ние сме много различни — затова сме приятели. Освен това, макар да се опита да ме убиеш, ти не само не го направи, но спаси мен и живота на Клер. Именно затова мога да ти простя всичко. — Никълъс издърпа ръката си. — Да се сдобрим?

След миг на колебание Майкъл я пое, сграбчи я толкова силно, сякаш, ако я изпуснеше, щеше да пропадне в ада.

— Да се сдобрим. И… ти благодаря, Никълъс. Ти си по-добрият от двамата.

— Съмнявам се, но знам, че е по-лесно да прощаваш, когато сърцето ти е пълно с любов. — Погледът му обгърна с обич Клер.

След дълго мълчание Майкъл се изправи на крака. С трогателен опит да се пошегува, той изрече:

— Какво може да върши в този живот един върховен глупак?

Никълъс стана и помогна на Клер да се изправи.

— Всеки се приспособява към този живот. Покажи ми някой, който не е постъпвал като глупак, и аз ще ти докажа, че е напълно скучен.

— В такъв случай трябва да съм най-интересният мъж в цяла Британия — унило промърмори Майкъл.

И тъй като беше започнало да се захлажда, Никълъс съблече наметалото си и го метна на раменете на Клер. Тя го прие благодарно, макар да потрепери, когато тежката материя докосна раната й. Като извърна поглед към Майкъл, тя предложи:

— Ела в Абърдар тази вечер, така няма да останеш сам.

За момент Майкъл се поколеба, после поклати глава.

— Благодаря ти, лейди Абърдар, но мисля, че сега се нуждая от усамотение.

— Моля те, наричай ме Клер — трябва да изоставим официалностите. — Със свъсени вежди тя оглеждаше лицето му. — Ще вечеряш ли с нас утре? Бих искала да се срещаме при по-нормални обстоятелства, а не само в страховити мелодрами.

Когато забеляза, че Майкъл се колебае, Никълъс каза:

— Моля те, ела. Сега това е един щастлив дом. — Той нежно постави ръка върху рамото на Клер.

— Щом си сигурен. — Майкъл енергично разтри слепоочията си. — А сега вие двамата се прибирайте у дома. Аз ще съобщя на властите да се погрижат за телата, пък и имам по-голям опит в разчистването на бойното поле. — Гласът му стана малко по-уверен при възможността да извърши полезно дело. — Предполагам, че магистратите ще искат да разговарят с вас, но това ще стане утре.

— Ще се погрижиш ли за коня на Клер? Ще я взема при мен — помоли Никълъс.

Майкъл кимна.

— Разбира се. Ще го доведа утре.

Никълъс помогна на Клер да се качи на неговия жребец, после се метна зад нея и подкара към къщи. Тя предполагаше, че щеше да й е по-лесно да язди сама, но изпитваше силна нужда да е по-близо до него, а вероятно той изпитваше същото. Топлината, устойчивата опора на тялото й му помогна да отблъсне ужаса, който го бе връхлетял при уплахата, че я е загубил.

Почти бяха стигнали до къщата, когато той заговори:

— Сега вече знаеш цялата жалка история.

Тя кимна, после нежно отпусна глава на рамото му.

— Каква ирония. Гордостта на дядо ти и желанието му да въз величае своя род, са те превърнали в по-мъдрия, по-възпитания, по-щедрия. Колко жалко, че не е могъл да забележи какъв изключителен мъж си.

— Не знам дали съм изключителен, но е вярно, че той не ме е разбирал. Бях неизбежно зло, усложнение от лошата простъпка на моя баща и на недопустимата ми за такъв брак майка циганка. Както казах преди, един наследник е по-добре, отколкото никакъв.

— Как оцеля при такава омраза?

Никълъс сви рамене.

— След като разбрах, че презрението му не може да ми направи нищо, си позволих да се нося свободен като вятъра. Повечето време успявах да бъда щастлив въпреки опитите му да ми попречи.

Тя силно стисна ръката му.

— По-лесно мога да разбера Майкъл — трябва да е вярвал на Каролайн. Да предадеш приятел, е презряна постъпка — но фактът, че го правиш заради жена, която напълно не го е заслужавала, е непоносим.

— Въпреки че той би се присмял на думите ми, нуждаеше се от любов, и това го направи уязвим към хитрините на Каролайн — изрече Никълъс. — Горкият мъж. Учудващо е как е оцелял с нея.

— Той е силен човек — отвърна Клер. — Някой ден отново ще бъде щастлив. Но въобще не мога да разбера Каролайн. — Ръцете й нежно го погалиха. — Как може една жена да търси други любовници, когато има теб!

Никълъс тихо се засмя.

— Страхотна утеха си. — Той сведе поглед към главата, опряна на рамото му. — Променила си се през последните две седмици. Изглеждаш по-спокойна. Искам да си мисля, че е резултат от неудържимия ми чар, но предполагам, че има още какво да се направи.

— Има. — Тя се колебаеше. — Трудно е да ти го обясня, но когато си признах, че те обичам, това разреши душевните ми тревоги. Най-накрая чувствам вътрешното успокоение, за което толкова копнях, и ключът е любовта ми.

Никълъс обви тялото й с ръце.

— Толкова съм щастлив — тихо изрече той. — Някой ден искам да ми разкажеш повече за това.

Но не сега, защото стигнаха до Абърдар. Като оставиха коня на грижите на слугата, Никълъс въведе Клер в къщата и направо я поведе към спалнята им. Тя се възпротиви:

— Не съм ранена толкова лошо.

— Не искам да рискувам. — След като я положи върху леглото, той почисти раната й с бренди, после положи билкова лапа. — Цигански лек — обясни Никълъс, докато бинтоваше ръката й. — Държа най-различни в къщата. Това ще предпази раната от инфекция, също така ще намали болката. Утре ще извикам лекар.

— Знаеш много полезни неща. — Тя замълча, за да запомни този лек. — Вече не съм ранена.

— Сега трябва да почиваш.

— Не още. И понеже днес е ден за разкриване на стари тайни, има още една. — Тя се надигна и улови ръката му, после разказа историята на Марта и защо беше изоставила сина си.

Когато спря да говори, отиде до скрина и извади кожената кесия, която Кеджа й беше дала. После се върна и му я подаде.

— Дядо ти и Каролайн те предадоха, но не и Марта — прошепна Клер. — Според Кеджа Марта е искала да обясни това на мен, защото една жена би разбрала по-добре, че една майка ще направи най-доброто за детето си. Марта те е обичала и ти е оставила всичко ценно, което е притежавала. — Тя отвори кесията и изсипа съдържанието на покривката.

Сред гвинеите имаше украсен златен пръстен, който преди това Клер не беше забелязала. Никълъс вдигна пръстена и го постави на ръката си.

— Годежният пръстен на майка ми. — Той разпери пръсти. — Признавам си пред Господ, не съм знаел, че е болна.

— Щеше ли да я оставиш да си тръгне, ако го знаеше?

Той се замисли, после поклати глава.

— Не, бяхме много близки, ето защо толкова тежко го преживявах, когато реших, че ме е продала. Но ако тя е умирала, моето място е било при нея.

— Може би се е страхувала, че ще се заразиш от болестта й. А освен това, ако си бил при нея, когато е умряла, другите цигани щяха ли да те отведат при семейството на баща ти?

Този път не се долови колебание в отговора му.

— Никога. Щяха да сметнат, че е неуместно да дават ромско дете на един бял мъж, дори кръвта му да не е само циганска.

— За да изпълни клетвеното обещание пред баща ти, тя не е имала друг избор, освен да постъпи така.

Никълъс се опита да се усмихне.

— Майка ми е била права, като е казала, че друга жена ще я разбере по-добре. Или по-точно, че ще я разбере и ще ми обясни. — Той затвори очи и вените върху врата му запулсираха.

Клер го придърпа в прегръдките си и той отпусна глава върху гърдите й, докато премисляше случките, които в миналото бяха променили изцяло живота му. Накрая измърмори:

— Странно е — когато си мислех за майка си, ме болеше. Все още боли, но напълно по различен начин.

— По-добре или по-лошо?

Той въздъхна.

— Предполагам, че е по-добре. И макар да скърбя за смъртта й, не скърбя за детството си.

Тя разроши косата му.

— Съжаляваш ли, че не си останал при циганите? Той дълго мълча, преди да изрече бавно:

— Може би щях да бъда по-щастлив. Разбира се, животът ми щеше да е по-прост. И въпреки това е като при Адам, който след като изял ябълката — изведнъж узнал за по-широкия свят — било невъзможно да си представи, че ще се върне обратно. — Той вдигна глава и погледите им се срещнаха. — И ако бях останал при циганите, никога нямаше да те срещна.

Тя неочаквано се изчерви, но изрече:

— Спомняш ли си какво ми каза, преди да ме целунеш? Или това беше само опит да отклониш вниманието на Мадок.

Лицето му просветна.

— Разбира се. — Той я придърпа, така че тя седна на леглото до него. — Учудващо е как пред прага на смъртта се променя съзнанието. Почти веднага, когато дойде в Абърдар, бях твърдо решен да не те пускам да си тръгнеш. Ето защо те заплашвах, че ще се оттегля от споразумението ни, когато ми казваше, че ще си отидеш — това беше единственият начин да те принудя да останеш. Но желанието ми да осуетя волята на моя дядо за наследството беше толкова силно, че не ми минаваше и през ум да те задържа.

— Имаш предвид да се венчаеш за мен?

Той свали фибите от косата й и вплете пръсти в разпуснатите й коси.

— Точно така. Забеляза ли колко бързо настоях да се венчаем, след като станахме любовници? Не исках да чакам, защото ако бях уверен, че носиш моето дете, нямаше да имам извинение да не се оженя за теб. Очевидно лъжливото ми съзнание вече беше покорено от теб, но понеже знаех, че никога няма да станеш само любовница за мен, се нуждаех от извинение, да се отрека от клетвата си да не се женя.

Когато тялото й запламтя от удоволствие, тя започна да се смее.

— Прие идеята за женитба с учудваща лекота.

— Не идеята за женитба — идеята да те имам. — Той повдигна лицето й, очите му бяха тъмни, меки и нежни като кадифе. — Винаги съм знаел, че ако спечеля верността ти, никога няма да ме предадеш. И бях прав, нали? Днес рискува живота си заради мен. — Устните му се извиха. — Предполагам, че съм търсел такава вярност през целия си живот. Но никога няма да позволя да направиш това отново. Ако куршумът на Уилкинс беше попаднал няколко сантиметра по-долу… — Той потрепери.

— Но не попадна. — Тя докосна бузата му. — Всъщност днес имаше доста добър ден. И двамата сме живи, най-сетне сподели и се отърси от проклетите спомени за дядо си и за Каролайн и отново възвърна вярата в майка си и в Майкъл.

Той я погледна уплашено.

— Като го представяш по този начин, май е бил величествен ден.

— Мисля, че мога да измисля начин да го направя още по-добър. — Тя го погледна замислено. — Ръката изобщо не ме боли.

Никълъс започна да се смее.

— Нима си мислиш същото като мен, безсрамна кокетке?

— Да — отвърна тя, без да се разкайва.

— Бих искал да те усетя в мен, любов моя. След като бяхме толкова близо до смъртта, искам да отпразнуваме този ден.

Той наведе глава и я целуна, устните му бяха топли и нежни.

— Обичам те, скъпа моя учителко. Всъщност бих изпитал удоволствие да науча нов урок за любовта. Сега. Сигурна ли си, че не те боли ръката?

Смеейки се, тя легна на леглото, като го издърпа към себе си.

— Ако ме целунеш отново, няма да забележа въобще.

Той я люби толкова нежно, сякаш беше най-скъпоценното нещо на този свят. Като неин любовник той бе успявал да плени чувствата й. Този път той плени душата й, защото нищо скрито не го възпираше. Нито пък нея. Дух до дух, плът до плът, те намериха близостта, за която тя мечтаеше, и реалността надмина надеждите й, както слънцето превъзхожда свещта. Падналият ангел се беше върнал вкъщи.