Мери Джо Пътни
Неприлично предложение (26)

25

Отпуснати след сладостния завършек, те безмълвно лежаха в обятията си пред огъня. Бурята беше преминала и само един тътен на далечен гръм се чу в долината. Клер погали отпуснатата върху гърдата й глава на Никълъс. Никога, през целия си живот не беше се чувствала по-щастлива и по-съвършена.

Странно как порочният живот излекува духовната й слабост. Или може би изобщо не беше странно. Изпитвайки чувството, че не е обичана от земния си баща, опустошената й душа не можеше да понесе божествената любов към небесния отец — душата й беше празна.

Признатата й любов пред Никълъс беше отворила дверите на сърцето й. Непрестанно бе усещала в съзнанието си, че баща й я обича много, но не знае как да го покаже. И непрекъснато я измъчваше чувството, че това, от което се нуждаеше, беше много по-различно от това, което той успя да й даде. Сега накрая можеше да приеме баща си такъв, какъвто беше и да го обича, без да негодува.

Чувстваше се като преродена, жива, както никога през своя живот. Опитвайки се да преобрази болката на Никълъс, бе преобразила и себе си. Искаше й се да се засмее на глас от радост.

Чудеше се без тревога какво ще се случи нататък, фактът, че го обича не означаваше, че той някога ще отвърне на любовта й. Милващата й ръка се успокои. Щеше да й липсва ужасно, когато странната им връзка приключи. Но щеше да оцелее, защото накрая сърцето й беше цяло.

Огънят почти беше изгаснал и студен вятър нахлуваше през отворения прозорец. Дори Никълъс не успя да я стопли и тя започна да трепери. След като тихо издиша, той се надигна, седна и сведе поглед към нея. Макар лицето му да беше тъжно и замислено, дивата ярост беше преминала.

Тя отвори уста, за да проговори, но той докосна с пръст устните й. След като издърпа и оправи полите й, той се изправи и нагласи своите дрехи.

С бързи тихи движения затвори прозореца, издърпа завесата, изгаси единствената запалена свещ и вдигна измачканата си риза. После коленичи, вдигна я на ръце и излезе от библиотеката, без да оставя следи от това, което се беше случило между тях.

Отпуснала сънливо глава върху рамото му, Клер беше доволна, че я занесе в нейната спалня. След като я положи върху леглото, той съблече дрехите й и я мушна под завивките. И макар да беше нелепо да изпитва свян след това, което току-що се беше случило между тях, тя се радваше, че бяха в пълна тъмнина.

Очакваше той да си тръгне, но за нейна изненада чу превъртане на ключ и събличане на дрехи. И след малко той легна до нея и я придърпа в обятията си. Изведнъж Клер осъзна, че ако изпитваше срам, докато той я гледаше, съвсем не се срамуваше да прилепи голото си тяло до неговото.

Тя заспа с чиста съвест и спокойна душа.

 

 

Клер се събуди от шума, когато някой се опитваше да отвори вратата. Беше рано сутринта, по това време Поли й поднасяше чая и за момент не можа да осъзнае защо вратата беше заключена. После спомените от нощта нахлуха в съзнанието й.

Поли се отказа и си тръгна. Благодари на Бога, че не бе местно момиче. Беше умна, а също и дискретна — дори да предполагаше, че Клер не е сама, никога нямаше да развърже езика си.

Клер протегна ръка и откри, че е сама в леглото. Но ако Никълъс си беше тръгнал, защо вратата все още е заключена? Надигна се и се огледа.

Той стоеше до прозореца със скръстени ръце пред гърдите и втренчено се взираше в долината. Бе съвсем гол, кожата му блестеше като златистокафяв бронз на бледата светлина на зората.

Като чу движението, той извърна глава и погледите им се срещнаха. Лицето му имаше изражение, което никога преди не беше виждала — нямаше я дълбоката скръб от предната нощ, нито дивата ярост, когато избухна. Разбира се, липсваше и радостта от обичта му към нея. Вместо да изглежда решителен или смирен, той почти приличаше на странник, който бе леко уплашен.

Тя колебливо го попита:

— Как се чувстваш тази сутрин?

Никълъс сви рамене.

— По-малко виновен и по-спокоен. Ще оцелея. — Погледът му се плъзна върху тялото й. — Изглеждаш удивително спокойна за прелъстена дъщеря на проповедник.

Осъзнавайки, че освен прикриващата я дълга коса беше също толкова гола, колкото и той, Клер бързо издърпа чаршафа над гърдите си.

— Малко е късно да се срамувам.

Тя предизвикателно издърпа чаршафа до кръста си, и отново метна коса върху раменете.

Спокойствието му изведнъж се наруши и започна да диша учестено. С видими усилия той пак вдигна очи върху лицето й.

— Очевидно ще трябва да се оженим и колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес ще изпратя молба до Лондон, за да получим официално разрешение за брак.

Спокойствието й изчезна, а устата й остана отворена.

— Да се оженим? За Бога, какво говориш?

— Помислих си, че е наложително — отвърна той. — Законен брак. Съпруг и съпруга. Докато смъртта ни раздели.

И макар духът й да беше прероден, съзнанието й все още бе напълно объркано.

— К… какво? — заекна тя. — Заклеваше се, че никога няма да имаш нова съпруга. Защо, за Бога, искаш да се ожениш за мен?

— Поради много проста причина — може да носиш мое дете.

Тя се изненада от внезапния изблик на радост, която й причини тази мисъл.

— Веднъж ми каза, че има много начини да се предпазим от това.

— Има, но миналата нощ не мислех за тях — унило изрече.

— Възможно е да съм заченала — призна си тя, — но по-големи са шансовете да не съм. Разбира се, ще бъде по-разумно да изчакаме и да видим дали е така, отколкото да правим нещо прибързано, за което след време може да съжаляваме.

— Може да минат седмици, преди да разбереш със сигурност. — Той изви вежди. — Искаш да имаш „седем месечно бебе“ и всеки в Пенрийт да знае, че се налага да се омъжиш? Като девственица съвестта ти беше чиста, даваше ти сила да се изправиш срещу порицанията на онези, които вярват в най-лошото. И тъй като вече не е така — направих те уязвима — има само един начин да поправиш това.

Клер остана смълчана. И макар да не се срамуваше, че го утеши с тялото си, тя се погнуси при мисълта, че злословия можеха да осъдят любовта й, да я обрисуват като непристойна и порочна.

— Защо беше толкова против брака? — попита накрая тя.

Устните му се присвиха и той се извърна към прозореца, така че Клер можеше да вижда само тъмния му профил.

— Голямата страст в живота на стария граф беше наследяването на Абърдар. Отказът ми да го направя дядо на законен наследник беше единственият начин да го уязвя. И след като не го беше грижа дали аз ще бъда шестият граф на Абърдар, само този детски начин на отмъщение беше по силите ми.

Той отново се извърна към нея. И тъй като утринното слънце огряваше лицето му, тя не можа да види добре лицето му.

— Отговорността ми към теб трябва да е променила безсмисленото отмъщение към дядо ми. И макар моята съвест да не е обезпокоена от възможността да унищожа репутацията ти и да отнема девствеността ти, случайната бременност ще те направи нежелана. И това, което следва, е женитба.

Нямаше нищо друго на тази земя, което искаше повече от това, да бъде съпруга на Никълъс, но до тази сутрин идеята беше немислима. Чудеше се дали решението му да се ожени за нея беше начин да изкупи вината си за смъртта на Оуен.

— Дори след като сключихме нашето споразумение, даде най-доброто от себе си да ме прелъстиш — каза тя. — Не мога да разбера как успехът толкова неочаквано може да промени сърцето ти.

Погледът му беше саркастичен.

— Не съм те прелъстил — напротив, обратното.

Лицето й почервеня.

— Не съм се опитвала да те принудя да се ожениш за мен.

— Знам това, Клер — тихо изрече той. — Ти ми направи този страхотен дар с най-добри подбуди. Но въпреки че разбирам това, случилото се ме прави задължен, а аз винаги съм държал на своите задължения.

Тя потисна неволното си трепване.

— Дързък предлог за брак.

— О, той не е единственият. — Позната искра проблесна в очите му и разтопи ледената безпристрастност в тях. — Например сега, когато накрая съм успял да те направя порочна, искам да го правим отново. Често.

Когато тя се поколеба, той каза:

— Виждам, че се нуждаеш от убеждаване.

С две широки крачки той стигна до леглото. Преди да има време да затаи дъх, той я целуна, а Клер се излегна по гръб, докато едната му ръка се вплиташе в косата й, а другата галеше гърдата й.

Дрезгавият й дъх издаде нейното съгласие, затова той вдигна глава и измърмори:

— Имаш ли някакви специални желания за бракосъчетанието? Мисля, че ако го направим скромно, ще бъде най-добре, но събитието ще бъде изпълнено, както изисква традицията.

Тя се бореше да възвърне здравия си разум, но не беше лесно, когато Никълъс правеше такива чудесни неща с тялото й.

— Аз… аз не съм казала, че ще се омъжа за теб.

Лицето му беше на милиметри от нейното и тя видя как очите му станаха още по-черни.

— Защо? — запита той с остър глас. — Както забелязах, харесваш да се любиш с мен. Разбира се, има жени, които биха легнали с мъже, с които никога не биха се сближили.

— Не ставай смешен — хапливо изрече тя. — Не можеш да го направиш. Графовете никога не се женят за селски учителки.

— Както и синът на граф не се жени за циганка. Твоят баща беше викарий, образован син на дребно земевладелска фамилия, и майка ти е от почтен земевладелски род. Много хора биха казали, че това е по-добро потекло от моето. — Лицето му просветна. — Наистина трябва да се омъжиш за мен, Клер. Дължиш го на нашето неродено дете, трябва да му дадеш име.

Задъха се от нервен смях.

— Не съм убедена в съществуването на нероденото дете.

— Ще станеш. — Той нежно плъзна длан върху корема й, после започна да си играе с меките къдрици над бедрата й. — А вече сме на път да удвоим шансовете на зачеването.

— Спри! — Тя отблъсна ръката му. — Не мога да мисля, когато правиш така.

Той премести покорно ръка.

— Не трябва много да се мисли, за да кажеш да.

Клер сграбчи пръстите му и ги стисна. Напълно сериозна, изрече:

— Не мога да приема факта, че ще се ожениш за мен без любов, повече ме плаши мисълта, че можеш да ме намразиш, защото съм те принудила да го направиш без желание.

— Никога не мога да те намразя, Клер — каза той, също толкова сериозен. — Впускам се в този брак с отворени очи — как мога да те наказвам за положението ти, което е мое дело.

Тя се поколеба — мразеше неотложността на следващия си въпрос.

— Има нещо друго.

Той насърчително вдигна вежди. Погледът й се извърна от него.

— Не спомена ли, че не си бил искрен с първата си съпруга? Вярно ли е?

Никълъс стана сериозен.

— Така е.

— Разбрах, че аристократите гледат различно на тези неща, но аз не съм аристократка — с усилие изрече тя. — Аз… няма да го понеса, ако имаш други жени.

Настъпи тишина. Лицето му беше непроницаемо, а когато накрая заговори, гласът му прозвуча равнодушно.

— Ще ти предложа ново споразумение. Ще бъда честен с теб до мига, в който ти си честна с мен. Ако някога споделиш леглото на друг мъж, обещавам ти, че и аз ще се огледам наоколо.

Тя изведнъж изпита облекчение.

— Ако се съглася на това споразумение, ти се обричаш на дълъг скучен живот, милорд, защото никога няма да погледна друг мъж.

— Скучен? С теб? Не мисля така. — Той се успокои. — Означава ли това, че приемаш предложението ми?

Клер затвори очи, опитвайки се да проясни съзнанието си, така че да може да се вслуша във вътрешния си глас. Прилив на решителност и вяра започна да се надига в душата й, както предната нощ. Беше правилно това, което възнамеряваше да извърши. И след като не мислеше, че той ще приветства искреното й признание за любов, тя отвори очи и остана доволна от думите си.

— Да, Никълъс. С цялата си душа и сърце.

Той стана от леглото, отиде до бюрото и затършува в шкафчето. Когато се върна, тя видя, че държи малко ножче. Докато го наблюдаваше удивено, той вдигна ръка и рязна китката си с острието. Тъмночервена капка се образува върху тъмната му кожа, бързо последвана от други. После вдигна нейната ръка.

Досещаше се какво ще последва и се насили да не се отдръпне, докато направи такъв разрез на ръката й. След като притисна своята китка до нейната, така че кръвта им да се смеси, той каза:

— Кръв за кръв. Вече си моя съпруга.

Тя се вторачи в кръстосаните им китки, изпитвайки дълбоко първично чувство на сливане. Кръв за кръв, докато смъртта ги раздели.

— Това ромски ритуал ли е?

— Един от многото. Ромите имат различни обичаи. — Той се усмихна. — Но обичайно за брачната им церемония е лъжливият отказ. Смята се, че не е на добро, ако булката разкрива силното си желание да напусне семейството си. И след като си принудена да дойдеш в Абърдар, можем да приемем това за твоя отказ. — Той вдигна китката си до устата си и облиза кръвта, а езикът му облекчи парещата болка. — Ще започнем ли с отказа ти?

Тя вдигна ръце, изгаряща от желание, а дългата й до кръста коса се разпиля предизвикателно над тялото й като наметало.

— С огромно желание, съпруже.

Като я целуна, за миг той си помисли колко неочаквано се беше променил животът му. Преди три дни мината работеше нормално, Оуен Морис беше жив и бракът беше изключен. Сега всичко се беше променило и никога не си бе представял, че е възможно да се прокара толкова дълбока граница между миналото и бъдещето. За добро или лошо, той се врече във вечна вярност на жената в прегръдките свободният му волен живот щеше да се замени с обикновено съществуване в семейството и дома. И тъй като езикът му бе проникнал дълбоко в устата на Клер, беше много трудно да съжалява за новия си избор.

Този път нямаше да бърза и да бъде непредпазлив както предната нощ. Изпитвайки отчаяна нужда за топлина и разбиране, той я притисна с пламенна настойчивост. Благодари на Господ, че вече не беше девствена и нямаше да я нарани лошо. Тя щеше да приеме болката с разбиране, но той щеше да се ненавижда за невъзможността да въздържи безразсъдния си копнеж по нея. Този път щеше да използва всичките си умения, за да й покаже какво може страстта.

Клер беше омайващо прекрасна — не със страстта, на която той много често прекомерно се отдаваше, а заради стройната й закръглена фигура, която намираше за неустоима. Когато отново я положи по гръб върху възглавниците, той прошепна:

— Легни по гръб и се забавлявай, Кларисима. Миналата нощ изживяването беше кратко. Сега е време да изпиташ всичко.

Тя се отпусна покорно, а дългата й коса се разпиля над възглавницата в омайни струи. Никълъс зацелува всяка извивка и гънка на тялото й, докато тя простена от удоволствие. Когато се навлажни и беше готова, той се надвеси над нея, а пулсиращият му твърд фалос се прилепи над пламналия й цвят, средището на женската и чувственост.

Когато засмука зърната на гърдите й, нагорещената му плът се плъзна в трептящата й пъпка. Чувственото триене я принуди рязко да отвори очи, изумени, дълбоки и сини.

— С… сега? — изрече с разтреперан глас.

— Не още. — Докато продължаваше да я милва с ръце, устни и език, той започна да извива ханш, напълно отдаден на омайното желание. Жар се изтръгна от гърлото й, стенещи звуци, които заглъхваха и се извисяваха с ритъма на движенията му. И после тя неволно завъртя ханш, за да застане под точен ъгъл. Той се задъха, а горещият му дъх галеше набъбналите й зърна.

Надигайки се на ръце, той започна да се плъзга по-дълбоко, сякаш я галеше отново, и отново с пулсиращия си фалос от трептящата й цепка до гърба. Клер вкопчи пръсти в раменете му, ноктите й се впиха в кожата му и отвори широко уста, за да си поеме дъх. Тя полетя към висините на оргазма, а той я задържа там, докато тялото й се покри с пот и обезумяло замята глава напред-назад.

Възнамеряваше да се успокои за миг, но жарките вълни на удоволствието отново го накараха да проникне толкова дълбоко, че трябваше да смени позата. Силно се притисна към изгарящата от желание, тръпнеща плът. Остана неподвижен, мускулите му трепереха, опитваше се да се оттегли, но тя изви таз нагоре и той се предаде. Когато се плъзна в изгарящата й вагина, тя се обви около него като гореща влажна коприна.

В началото се движеше бавно, докато се увери колко дълбоко може да го приеме тялото й. И после започна да се тласка със силно, обезумяло темпо, отдръпваше се болезнено навън, преди да се върне по-навътре, разтърсван от неописуемо удоволствие.

Когато див вик се изтръгна от гърдите й, той мигновено я обгърна и зарови лице в извивката на рамото й. Ръцете й се впиха в бедрата му и тялото й се сгърчи от омайващата отмала на удоволствието, а той изстена, доведен до върховен екстаз. Трептящият отвор на влагалището й беше най-прекрасното място, което някога е познавал.

Няколко минути останаха да лежат с преплетени крайници и тръпнещи тела, обливани от горещи вълни. Когато възстановиха дишането си, тя промълви:

— Мисля, че разбирам защо религията не одобрява сладострастното усещане на задоволяване. То може да накара някой да забрави Господ, защото е трудно да си представиш, че небесата могат да предложат нещо повече.

Той тихо се засмя.

— Звучи ми като богохулство.

— Така е. — Пръстите й се впиха в тила му. — Започвам да разбирам защо толкова искаше да ме прелъстиш. Страстта е чудесна, нали?

— Да — макар невинаги да е така. — Ръцете му се отпуснаха нежно върху издутината на корема й и той се зачуди дали бе за почнал нов живот в нея. — Когато за първи път дойде в Абърдар, знаех, че ще станеш извънредно талантлива в леглото.

Беше неин ред да се засмее.

— Мислех си, че повече се интересуваш как да ме изгониш.

— И това — съгласи се той.

Тя вдигна ръката му и целуна малката рана от ножчето.

— И макар според закона все още да не сме венчани, чувствам се като омъжена жена.

— Добре, защото отсега нататък имам намерение да идвам всяка вечер в леглото ти. — Спомнил си за проблемите на действителността, той се изправи с въздишка. — Но заради доброто на жалките останки от репутацията ти ще идвам и ще си отивам тайно. Все още е доста рано, така че вероятно няма да ни е забелязал никой друг освен моя слуга и домашната ти прислужница, а дискретността е едно от техните задължения.

Тя печално се усмихна.

— Благодаря ти. Без съмнение не трябва да ме интересува какво мислят другите, но е така.

— И след като ще живеем в долината през останалата част от живота си, трябва да бъдем дискретни. — Той се наведе и я целуна, после се изправи, опитвайки се да потисне порива си да се качи отново в леглото. — Тази сутрин ще изпратя бележка на Люсиен и ще го помоля да отиде до църковните отци, за да поиска официалното разрешение. Доста е добър в уреждането на подобни неща. Ще можем да се венчаем след около седмица.

Тя кимна, погледът й не изпускаше Никълъс, докато той облече дрехите си и се измъкна от стаята. Всичко се беше случило толкова неочаквано, че все още не можеше да повярва. И макар да й бе предложил неохотно брак, не изглеждаше нещастен. Закле се да направи всичко за него, за да не съжалява за женитбата си.

И след като земният й живот процъфтяваше, Клер реши, че е време да обърне внимание на духовния. Измъкна се от леглото, облече халата си, после коленичи върху килима на ярката ивица слънчева светлина, проникваща през прозореца. Отпусна вплетени ръце в скута и се опита да възвиси съзнанието си.

Като пламък от силен огън вярата изпълни сърцето й — божественото озарение, което баща й изпитваше всекидневно и посвещаваше живота си. Когато осенението я обхвана, за кратко тя усети присъствието на баща си. Учудено разбра, че той е знаел за слабостта й и се е молил за нейното спасение. Сега беше дошъл да сподели радостта си от прераждането й.

След няколко минути образът на баща й избледня. Леко се усмихна. Дори сега, в другия живот, той бе зает да помага на страдащите и нещастните, но Клер вече не негодуваше срещу това.

Сълзи на благоговение и смирение изплуваха в очите й и тя започна благодарствена молитва. Сега, когато светлината на вярата озаряваше душата й, знаеше, че тя никога няма да изгасне. И любовта беше тази, която показа пътя й.