Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Паднали ангели (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thunder and Roses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 204 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Неприлично предложение

ИК „Ирис“, 2000

Редактор: Елена Панова

Коректор: Румяна Маринова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

29

И макар Клер да беше само на шест мили от дома, пътуването с циганите беше за нея като посещение в чужда страна. Много от обичаите бяха британски и всички говореха или английски, или уелски — освен циганския език. И все пак по някакъв начин те й изглеждаха чужденци. Като съпруга на Никълъс тя успя да долови това, което нито един бял човек не бе успял, защото я приеха с непринуденост, и радост, като че ли беше малко изгубено котенце. Все пак тя нито одобряваше някои от техните обичаи, нито можеше да остане равнодушна към топлотата им и невероятната им жизненост.

Като видя отблизо живота на ромите, Клер вече можеше по-добре да разбере Никълъс. Способността им да живеят за мига, сякаш нямаше минало или бъдеще; оптимистичният им фатализъм; непринуденото им желание да пътуват — всички тези особени черти бяха наследството от циганите върху съпруга й.

И въпреки че лесно можеше да бъде сбъркан с тях и беше много обичан и уважаван в средата им, тя установи с благодарност, че не беше истински член на обществото им — част от съзнанието и духа му бяха съвсем различни от тесния свят на ромите. Чудеше се дали щеше да е по-щастлив, ако беше останал при тях. Може би някой ден ще го попита, но не и сега. Когато стигнеха Абърдар, трябваше да се справят с Майкъл.

Последната вечер обещаното пиршество се състоя с изобилие от храна, пиене и смях. В средата на трапезата се намираше малко прасенце, напълнено с ябълки и опечено на открит огън. Когато Клер приключи с порцията си, а вкусната огризка от печеното месо все още беше в ръката й, тя отбеляза:

— Надявам се, че това прасенце е придобито честно, но се страхувам да попитам.

Никълъс се захили. Тази вечер той прикриваше загрижеността си и се забавляваше с удоволствие.

— Придобито е. За късмет открих една гвинея в джоба на бричовете си, с които избягах. Дадох я на Коре — като компенсация за разноските им. Лично я видях да плаща за малкото прасенце.

Ани доближи дънера, на който седяха.

— И тъй като това е пиршество в чест на вашата женитба, ще организираме малък ритуал, а? Нито отвличане, нито оплакване, а нещо, което да символизира свързването ви.

Клер каза със съмнение:

— Не познавам вашите обичаи.

— Много е просто — бързо изрече Ани. Няма да има проблеми. Ще помоля Милош да извади цигулката. По-късно, Ники, ще ни посвириш на арфата.

Когато Ани се отдалечи, Клер изумено попита:

— Оплакване ли?

— Обикновено булката пее песен на майка си, оплаква се от това, че е била продадена и би желала да умре от мъка — обясни Никълъс.

Клер се взираше в него.

— Не е много уместно за празненство.

— Счита се като ново начало. Това и ритуалът на отвличането представят символично преданията за циганския произход.

Тя облиза останалата мазнина по пръстите си.

— Откъде произхождат циганите?

Преди да отговори, Никълъс отпи огромна глътка вино от делвата, пиеше по цигански обичай със съд, преметнат над рамото, и пръст, промушен през дръжката на съда. Ефектът беше поразителен.

— Тъй като циганите нямат писменост, никой не може да каже истината. Един езиковед в Оксфорд, който изучаваше езика им, ми каза, че според неговите предположения ромите са започнали да пътуват от Азия. Най-вероятно от северна Индия.

Докато премисляше какво беше чела за Индия, тя оглеждаше тъмнокожите хора наоколо и реши, че теорията на езиковеда звучи правдоподобно.

— Има ли устни предания за циганския произход?

— Много, повечето от които си противоречат едно на друго. — Той се ухили. — Има една стара поговорка: задай един и същ въпрос на двадесет цигани и ще получиш двадесет различни отговора. Или казано по друг начин, ако зададеш този въпрос на един циганин двадесет пъти, пак ще получиш двадесет различни отговора.

Клер се засмя.

— Искаш да ми кажеш, че постоянството не се счита за добродетел сред циганите.

— И всички, от най-младите до най-възрастните, могат да лъжат умело и гладко, когато е необходимо. — Той отпи нова голяма глътка вино от делвата, после я подаде на мъжа до него. — Лъжите им са плод на въображението или го правят за забавление. Възхищават се на всеки хитър човек, точно както почтеният мъж е на почит сред уелсците.

В далечния край на огъня Милош засвири на цигулката, а друг мъж започна да му акомпанира на дайре. Разговорите стихнаха и всички запляскаха с ръце в такт с музиката. Когато чувственото й тяло затрептя в ритъма на музиката, Ани се приближи и подаде на Клер тъмночервен шал.

— С Никълъс ще танцувате, като държите краищата на шала — обясни тя. — Така ще покажете, че вече сте свързани.

Макар танцувалните дарби на Клер да бяха минимални, тя желаеше да опита. Когато се изправи на крака, Никълъс предложи:

— Спусни си косата.

Клер покорно свали шала от главата си и прокара пръсти през гъстата си коса, а къдриците й я обвиха като тъмно блестящо наметало. После тя и Никълъс хванаха противоположните краища на шала и се преместиха в центъра на кръга.

— Дръж се като флиртуваща девойка — каза той с дяволска усмивка. — Бъди дразнеща кокетка, знам на какво си способна.

С рязък силен пасаж цигулката спря и единствените звуци в настъпилата пълна тишина бяха биенето на сърцата им. Никълъс издърпа Клер в прегръдките си и тя преви гръб над ръката му.

За миг изпита паника, когато се наведе назад. Но уплахата се стопи така бързо, както се беше появила, защото усещаше с всяка частица от тялото си, че Никълъс няма да я изпусне. Косата й се разстла върху тревата и той я целуна в потвърждение, че вече е негова. Циганите извикаха одобрително и затропаха с крака.

Той нежно я издърпа обратно и я помилва с поглед.

— Последен ритуал, Кларисима. Трябва да скочим над дръжката на метлата, която Ани току-що постави.

Уловени за ръце, те се втурнаха през поляната и скочиха над метлата. Сред шума на последвалите ги одобрителни възгласи, тя прошепна:

— Прескачането на дръжка на метла е стара уелска традиция, която се изпълнява от друидите.

Той се засмя.

— Циганите са много еклектични. Възприемат всеки обичай, който им хареса.

Цигулката отново засвири и този път всички се впуснаха в танци. По-късно след като изтощените деца бяха сложени в леглата, Коре измъкна малка уелска арфа и я подаде на Никълъс. Той дрънна нежно няколко акорда на инструмента, докато настрои струните и избере мелодията. Поде дълга циганска балада, в която се преплитаха радост и скръб. Клер седна зад него със затворени очи и поглъщаше жадно очарованието на дълбокия му плътен глас. Накрая повтори последния стих на английски език заради нея.

Всеки земен имот е най-тежък хомот —

волен вятър бъди — за любов, за живот.

Любовта ти затвориш ли — тя ще умре.

Открити палатки, открито небе, открито в моето сърце.

Вей, ветре волен.

Нежността в гласа му сякаш прониза сърцето й. И макар да се съмняваше, че думите бяха отправени към нея, почувства, че Никълъс се държи така, както никога преди това. „Любовта ти затвориш ли — тя ще умре…“

После се оттеглиха в постелята, копнееха за усамотение. Стопляни единствено от топлината на телата си и покрити само от свода на звездите, той я люби пламенно и алчно. И понеже не желаеше да се отрече от думите на любовта, Клер остави да говори тялото й. По-късно, когато Никълъс заспа с глава, отпусната върху гърдите й, тя помилва гъстата му черна коса, чудейки се какъв точно е мъжът, за когото се беше омъжила. Циганин, уелсец, благородник, певец — беше всичко това, и много повече. И знаеше, че ще го обича до смъртта си.

 

 

На следващата сутрин Клер не се чувстваше толкова сигурна в добродетелността. Предната вечер беше прекалила: яде твърде много, пи много вино, танцува доста дълго и пламенно се люби със съпруга си. Джон Уесли вероятно нямаше да го одобри. Но Клер вече се ръководеше от вътрешното си чувство, което бе обсъдила направо с Бога, и заключи, че той не я укорява, тъй като страстта й бе водена от чиста любов.

Преди да потегли катуна, старата Кеджа се приближи до Клер и заяви:

— Трябва да говоря с теб. Тази сутрин ще се возиш в моята каруца.

Клер прие с радост. И макар да беше разменила само няколко думи с Кеджа, често усещаше върху себе си втренчения поглед на старата жена. Бяха в отделна каруца, тъй като Кеджа бе използвала влиянието си и си бе издействала да бъдат сами.

Дълго време старицата се взира в Клер, като изпускаше кълба дим от лулата си. Изведнъж рязко каза:

— Братовчедка съм на бащата на Марта, майката на Ники.

Това привлече вниманието на Клер. Ако е така, Кеджа беше една от най-близките роднини на Никълъс. И понеже искаше да се възползва от тази възможност, тя попита:

— Защо Марта продаде сина си? Този факт силно наранява Никълъс.

— Марта умря от възпаление на дробовете — отвърна Кеджа със същата откровеност. — Щеше да остави Ники при нас, но беше дала клетва пред съпруга си, че синът им ще живее като благородник. — Старата жена направи гримаса на неодобрение. — И тъй като искаше да изпълни желанието на Кенрик, а знаеше, че скоро няма да може сама да се грижи за Ники, Марта го заведе при дядо му, който беше най-близкият му роднина.

— Но затова, че го е продала за сто златни гвинеи, трудно мога да повярвам, че не е действала безкористно — заяви Клер с уверен глас. — Как може една майка да продаде сина си?

— Старият граф сам й предложил парите — изрече Кеджа с отвращение. — Марта би се изплюла в лицето му, но бе циганка — щом белият човек е искал да бъде глупак, защо да не му позволи.

Обмисляйки това, което беше научила за циганите, Клер колебливо каза:

— С други думи двете споразумения са били отделно — тя е завела Никълъс при дядо му, за да изпълни клетвата си пред Кенрик и според нея парите нямат нищо общо с Ники.

Кеджа се усмихна с беззъбата си усмивка и високо вирна брадичка.

— За бяла жена имаш остър ум. Ще ти покажа доказателството, че Марта не е разменила сина си за златото. — Тя мушна ръка в пазвата си и измъкна тежка кожена кесия. Подаде я на Клер и рече: — Заръча да я дам на Ники, като му дойде времето.

Клер отвори кесията, после притаи дъх от блясъка на златните монети. Кеджа обясни:

— Всичките са тук, липсват само една или две, с които Марта е купила храна по време на обратния си път. Нашият табор беше най-близо, затова остана при нас.

— Какво се случи с Марта?

Кеджа изпусна кълбо дим, който се изви около главата й.

— Марта умря през зимата в ръцете ми. През всичките тези години пазех златото за Ники.

Объркана, Клер попита:

— Защо ти не си му казала, че майка му го е оставила при дядото, защото скоро е щяла да умре? Може би този факт би променил всичко. И защо по-рано не си му дала златните монети? През тези години доста често си го виждала.

— Марта ме накара да се закълна, че ще разкажа това само на съпругата на Никълъс — една жена най-добре може да разбере какво е направила майката за детето си — тихо отвърна Кеджа.

— Но преди мен Никълъс е имал друга съпруга.

Кеджа я изгледа, сякаш щеше да я заплюе, ако бе на открито.

— Ах, той я вкара в леглото си, но тя не му беше истинска съпруга. Ти си тази, за която е пророкувала Марта. Имаше магически дарби да вижда в бъдещето и каза, че ще се появи жена, която ще излекува сърцето на Никълъс.

Клер се взираше в златните монети, сълзи изпълниха очите й. Наистина ли Марта беше предсказала точно за нея? Била е много млада, когато е умряла, може би по-млада, отколкото сега е тя.

Щеше ли Марта да остави Никълъс при дядо му, ако е знаела колко коравосърдечен и жесток мъж е той? Може би е предполагала, че майката на Кенрик ще се грижи за него? Но първата съпруга на стария граф вече е била повалена от смъртоносна болест, която помрачила разума й през последните години от живота й и я направила неспособна да обича внука си.

— Бедната Марта — изрече Клер. — Трябва да й е било много трудно да избере между нейните хора и клетвата пред съпруга си. И още по-трудно да даде сина си на непознат. Надявам се да почива в мир.

— И е така — сухо отвърна Кеджа. — С Кенрик е на небето. А сега, когато ти ще се грижиш за Ники, душата й няма повече да се тревожи за него.

Клер усети как настръхна косата върху тила й. Като християнка тя вярваше в безсмъртието на духа. А също знаеше, че много рядко, но все пак съществуват личности, които са надарени със свръхестествени дарби — способност чрез видения да предсказват нещата от бъдещето. Говореше се, че майката и сестрите на Джон Уесли са имали такива дарби. И тя изгаряше от желание да сподели с някой, който обясняваше тези свръхестествени качества с такова спокойствие и вяра.

— Обичам Никълъс и винаги ще се стремя да направя най-доброто за него — прошепна тя. Спомняйки си думите от циганската клетва, тя добави: — Може ли да запалиш свещички, ако се проваля.

„Bater“ — Така да бъде — отвърна сериозно Кеджа. Каруцата спря и Никълъс извика:

— Клер, вече сме у дома.

Тя затвори кожената кесия и я прибра във вътрешния си джоб. Понеже в момента Никълъс имаше по-тежки грижи, щеше да изчака, преди да му разкаже историята за Марта. Но нямаше да чака дълго; и макар това да би могло да му причини болка и да отвори старите му рани, надяваше се, че в края на краищата истината щеше да прогони горчилката, че майка му го е предала.

Тя целуна набръчканата буза на събеседничката си.

— Благодаря, че ми се довери, Кеджа. — После скочи от каруцата.

Таборът се намираше пред имението Абърдар. Уилямс излезе на стълбите. Очевидно искаше да прогони циганите, после се смути, когато видя своя господар да слиза от каруцата.

Последваха прощални думи. Клер с обич прегърна Ани.

— Ще се върнете, нали?

Другата жена се засмя.

— О, да. Както вятъра, ние идваме и си отиваме.

След като махнаха за довиждане, Клер и Никълъс изкачиха стълбите пред къщата, ръката му обвиваше кръста й. Изражението му бе така ласкаво, както и това на иконома, който държеше вратата им отворена. Клер се чувстваше много разголена с тази блуза и вехта пола. Но тя вирна брадичка високо и мина покрай иконома толкова спокойно, сякаш беше подходящо облечена.

С мълчаливо съгласие те влязоха направо в спалнята им. Клер издърпа ботушите си и размърда пръстите на краката си с удоволствие.

— Ще позвъня за банята. И макар наистина да се забавлявах с приятелите ти, тъжно си мечтаех за гореща вода.

Той се усмихна, но имаше разсеяност в очите му. Престанала с шегите, Клер попита делово:

— Никълъс, какво ще правиш с лорд Майкъл?

Той въздъхна.

— Ще предам доказателството пред магистратите. Предполагам, че веднага ще арестуват Майкъл. Ако той не може да предостави някакво проклето добро обяснение, ще го сполетят сериозни неприятности.

— Той е богат и властен мъж. Това няма ли да му помогне да се измъкне?

Никълъс присви очи.

— Аз съм граф Абърдар и моето богатство и сила надминават неговите. Ако той стои зад опита да отнеме живота ни, няма да се измъкне от правосъдието.

За първи път тя забеляза прилика с неотстъпчивостта в характера на дядо му. Успокоена, че Никълъс иска да използва влиянието си, за да се защити, Клер каза:

— Радвам се, че ще оставиш това в ръцете на закона, а няма да омърсиш собствените си ръце.

— Не вярвам в дуелите. Те са варварска останка от средновековието. — Той свали шареното елече и шала. — Срещата на методистката ти група е тази вечер. Ще ходиш ли?

Беше забравила.

— Да, освен ако не искаш да остана с теб тази вечер.

— Не, върви. Искам да започна работа по песента за трагедията в мината. От няколко дена имам идеи. Но щом ще прекараме вечерта разделени, мисля да използвам приятно времето си през останалата част на следобеда. — Той й отправи поглед с откровено сексуално желание. — Нареди за банята. Много интересни неща могат да се направят в коритото.

Изчервявайки се, тя напрани това, което и помоли, и той се оттегли в стаята. Но вместо да се съблече, мина покрай другата врата, приближи се до бюрото в библиотеката и разсеяно надраска някаква бележка. Сложи печата си и позвъни на слугата.

Когато Уилямс се появи, Никълъс му подаде официалното съобщение.

— Ще го занесете на лорд Майкъл Кениън. По това време трябва да е в мината. Ако го няма, наредете на пратеника да го открие и да изчака отговора. И не казвайте на никого — особено на лейди Абърдар.

— Добре, милорд.

След като приключи с това, Никълъс се върна в стаята за преобличане. Нищо повече не можеше да бъде направено през тези няколко часа.