Тами Хоуг
Див и опасен (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

— Хайде, сладур, ела да идем някъде, където ще сме си сами!

Лъки погледна блондинката, увесена на лявото му рамо, с едва прикривана досада. Тази жена явно нямаше инстинкт за самосъхранение! Закачи са за него щом седна в ъгъла у „Мътънс“ и, изглежда, бе твърде смела или твърде глупава, за да не забележи как всички останали веднага се бяха изнизали на безопасно разстояние от Лъки. Колкото и пищна да беше, не можеше да се каже, че е особено надарена умствено. Не се притесняваше и от най-грубия намек. Лъки на няколко пъти й изшътка да мълчи, няколко пъти направо я сряза, но усилията му се разбиваха о глупостта й като в стена.

Досадна история. Не бе дошъл тук, за да си търси нещо за в кревата. Търсеше свада. Надяваше се да се намери някой глупак, съгласен да се сбие с него. Просто имаше нужда да удря в нещо. Така бе сторил предишната нощ, така ще прекарва и следващите нощи — дотогава, докато се успокои.

Обаче русата си имаше други планове. Тя се облегна на него, отметна глава и събра в ръце гърдите си плътно една до друга, та да изглеждат по-предизвикателни. Черната й фланелка бе като за малко момиченце, което съвсем си няма бюст — късичка и тясна, оставяше цяла педя от коремчето й непокрита, за да извести на всички, че госпожицата не понася сутиени. Изглежда й беше трудно да държи очите си отворени — сигурно се дължеше на дебелия пласт сини сенки и натежалите изкуствени мигли. Изтощената й сребристоруса коса — тъмна в корените — бе тупирана в страховита прическа, армирана в броня от лак за коса, кой знае каква ли нова дупка се бе отворила в озоновия слой. На ушичките й се клатушкаха обици като полилеи.

Лъки въздъхна. Долнопробна класа. Миришеше на евтин парфюм и на тютюнев дим, да не говорим за това, че изсмука почти цялата му чаша уиски. Беше хубава, по някакъв примитивен начин. Нямаше съмнение, че мъжете се обръщат да я погледнат. Но у Лъки тя предизвикваше само отвращение. Може би щеше да има някакъв успех, ако покажеше малко повече стил, ако беше по-хладна… Ако се държеше поне малко нещо като дама… Като Серена.

Той процеди през зъби някаква френска ругатня и побутна настрани чашата с останалото уиски. И за какво ли му е дама? За какво му е жена, дето оголва и спомени, и нерви? Ще му донесе само ядове. Никога няма да го остави да бъде сам със себе си. Никога няма да му признае правото на емоционална дистанция, от каквато той има нужда.

Не каза ли на Серена още от самото начало какво може да получи от него? Защо тогава тя продължи да рови и да пита? Тя иска любов, а той не желае да има нищо общо с това! Край на тази история!

„Защо тогава се занимаваш още с нея?“ Коварният вътрешен глас му се подиграваше. „Защо продължаваш да се интересуваш как ли се е правила с Бурке, какво е станало с Шелби?“ Защо му трябва да знае дали й е останало още силица, дали не се нуждае от рамо, на което да се облегне?…

Лъки пак изруга и посегна към бутилката с уиски. Блондинката — името й така и не запомни — се облегна назад нацупена и си взе цигара от неговите.

— Ама че си мъчен мъжкар! — каза тя глезено и издуха дима към тавана, излегнала се предизвикателно срещу Лъки. — Единак! — Тя разтърси рамене така, че гърдите й се разлюляха и заподскачаха в ритъма на бързото цидеко, което пращеше от мюзикбокса.

Лъки я погледна подигравателно.

— А ти какво си? Да не си щерка на Айнщайн?

Тя продължи да си играе игричката, като че не бе чула думите му.

— Падам си по мъжки момчета. Нямам нищо против една авантюрка, ако чаткаш какво искам да ти кажа.

— Чаткам.

— Ами то-га-ва… — проточи тя думата на три срички, поразмърда се на стола и го дари с лъчезарна усмивка, вдигайки въпросително оскубаните си вежди.

Скитър Мътън спаси Лъки от необходимостта да отговори. Той дойде на масата им, придърпа един стол и отпусна на него безформеното си тяло. Под мустака му просветваше полумесецът на усмивчица, която не стигаше до очите му.

— Ей, Лъки, какво ново?

Лъки прескочи поздрава и си наля отново.

— Пак си разреждал уискито, Скитър.

Собственикът се хвана с театрален жест за сърцето:

— Аз? Mais non!^[1] Мадам Скитър, тя води сметките, тя разрежда уискито. Как можеш да допуснеш такова нещо за мене! Дето не си пожалих труда да дойда да те открехна…

— За какво?

— Ами за твоите двама приятели.

На езика на Лъки беше да отговори, че не го интересува какво замислят Уилис и Пере. Омръзнало му беше да печели чужди битки. От днес вече решава да се изолира и да си гледа само своя живот… Никакви изпаднали в беда девици, никакви застрашени плантации. Ще се грижи са себе си. Всичко останало да върви по дяволите, ако зависи от него!

Но Скитър продължи да говори, без да се впечатлява от неизречените мисли на Лъки.

— Имаха някаква среща днеска следобед.

— С кого това? — Не че го интересува. От просто любопитство, нищо повече. Лъки вдигна поглед към Бурке, който седеше в другия край на препълнения задимен локал, потънал в гневен разговор с Пери Дейвис. — С него ли?

Мътън поклати глава.

— Non, non^[2] Петролният Бурке си беше тук през цялото това време. На ония им се обадиха по телефона и те излязоха, а като се върнаха след това, се хилеха като крокодили и се перчеха с много пари. Малко преди ти да дойдеш. Щом ти се появи и те се изнизаха през страничната врата.

— Е, и?

Дебелакът сви рамене, завъртя очи и измъкна една сгъната банкнота от джоба на престилката си. Той я размаха под носа на Лъки, като че очакваше да предизвика интерес с миризмата й.

— Ей това тука са оставали за бакшиш. Тоанет ми го показа, защото никога не е виждала такъв бакшиш, горката. Едва не припадна. — Мътън изсумтя презрително. — Двайсетачка. Нямам думи!

Лъки гледаше недоумяващ банкнотата. Нова новеничка, каквито вадят само приличните хора… Опитът му говореше, че такива обесници като Уилис носят пари, дето са по-мръсни от работата, с която ги изкарват. За да бутне Уилис на бардамата чисто новички двадесет долара, човек можеше да се обзаложи, че джобовете му са претъпкани с такива банкноти. Трябва да е изкарал тлъста сума, за да прояви изведнъж такава щедрост. Джин Уилис бе всичко друго, но не и благодетел.

— Тоанет разправя, че двамата имали цяла пачка, дебела колкото опашка на алигатор. Бас държа, че не са спечелени от продажбата на библии, а не са излизали по реката, откакто ти им проби лодката, значи и раци не са могли да откраднат. Когато някой плаща толкова… — Мътън сви многозначително рамене и разтърка чело. — Работата няма да е читава, не е ли така?

Лъки продължаваше да гледа банкнотата. Разтърка между пръстите си шумолящата още хартия, потънал в мисли. Може да е последната вноска за палежа. Но тогава Уилис и Пере щяха да са си все още тук, щяха да се наливат с разводнено уиски и да играят на комар в задната стаичка, нощта все още не бе превалила. Не. За нещо друго им е платено. За нещо, което сигурно тепърва ще вършат.

— Ти не знаеш ли какво готвеха?

Скитър поклати глава, смръщил чело.

— Мръсотия някаква, бъди сигурен. Уилис спомена нещо, че щял да се среща с някаква дама. Не го и слушах. Каква ли дама ще тръгне да се среща с някой като него.

„Шелби“ — отговори в себе си Лъки. Серена имаше право, сестра й надали сама би палнала огъня. Шелби не би се хвалила за такава мръсна, физическа работа. Но не би се поколебала да наеме някого. А ето че и сега им беше намерила нова работа.

— Към реката заминаха — Скитър наведе глава и се закиска. — Ама и ти им проби екстра дупки в лодката, да се проветряват. Уилис и задника да си съдере, няма да успее да ги изкърпи всичките.

Блондинката, която бе мълчала благосклонно през последните минути, като че се разбуди при споменаването на Уилис. Тя се приведе през масата към Скитър, като добре се постара Лъки да има богата възможност да надзърне в деколтето й:

— Вие познавате Мийн Джин? Този кучи син!

Тя отметна глава назад и издаде нещо като смях, което прозвуча по-скоро като цвиленето на муле. Лъки се извърна бавно към нея, с някакъв убийствен блясък в очите. Не един и двама мъже бяха замръзвали от този негов поглед. Но русата само му намигна и се засмя.

— Ти добре ли познаваш Уилис, скъпа? — запита Лъки с кадифен глас.

— Човече божи! Ама аз го познавам дяволски добре! — Тя отново изцвили сърцато и плесна с ръка Лъки по рамото. — Нали той ми подсказа за тебе, шефе! Мислел, че може да имаш нужда от жена, щото твоята ти избягала. — Тя го погледна с лъчезарна усмивка и го щипна по бедрото. — Напомни ми после да му благодаря!

Лъки просто замря. Прошепна на френски някаква кратка молитва, стисна ръба на масата и се изправи бавно, като в транс.