Тами Хоуг
Див и опасен (1)

ГЛАВА ПЪРВА

— Та какво казвате, скъпа?

Серена Шеридан пое дъх и повтори:

— Трябва ми водач. За блатото.

Старият Лорънс Готие се разсмя, като че тя бе казала някаква чудесна смешка. Гласът му изпълни магазинчето и заглуши фолклорните песни на кейджуни^[1], които се лееха от радиото, поставено на претъпканата лавица зад гърба му, та дори и шумното предаване по професионална борба по черно-белия телевизор на тезгяха пред Готие. Лорънс седеше на трикрако столче, кръстосал дългите си мършави крака един върху друг. С насадената си сякаш дълбоко между хилавите му рамене глава той приличаше на водна птица, която си почива. От тясното му лице се хвърляше в очи само острият нос и очите — бездънно черни, подобни на мъниста. Кожата му беше изпечена и набръчкана, като че ли щавена преди векове.

Смехът му се накъса от пристъп на кашлица. Той посегна към тютюна си и поклати глава:

— И какво мислите да правите, скъпа моя? Да не искате да ходите за раци?

Той отново се разсмя, докато облизваше парченцето хартия, за да си свие цигара. И не престана да клати глава.

Серена приглади с ръце безупречния си ленен костюм с нежен цвят на стрида. Не би могло да се каже, че това бе най-подходящото облекло за едно такова мизерно магазинче, и още повече, за такава странна молба като нейната.

— Не, не отивам за раци.

Тя се огледа — надяваше се да зърне някой, който да й помогне. Наближаваше обяд, и изглежда, Лорънс бе сам в мръсното тъмно магазинче за спортни принадлежности, въпреки че откъм дъното се разнасяше чукане. Там се намираше една още по-мръсна работилница, Серена беше влизала там по-рано с дядо си. Мъжете се въртяха край лодките си, човъркаха нещо по тях, пиеха бира, разправяха си разни рибарски небивалици и си подаваха тайничко от ръка на ръка порнографски списания. Каквато си беше своенравна още тогава, тя не се примири с това, че дядо й не поиска да я пусне да влезе вътре с него, та се наложи да се скрие под покривалото на тръстиковата му лодка. Тогава за съвсем кратко време речникът й се обогати с няколко страхотни думички, които прислужницата им сетне не може и със сапун да измие от устата й.

— Търся дядо си, мистър Готие. Сигурно е в рибарската си хижа. Нужен ми е някой, който да ме заведе до там.

Лорънс я изгледа с присвити очи. Най-сетне насочи към нея възлестия си показалец:

— Брей, ами вие сте момичето на Шеридан, дето замина да учи за доктор, така ли?

— Да, аз съм.

— Аха, аха. Гледай ти! — Той се закиска, като че ли добрата му памет го гъделичкаше. — И търсите Големия Джиф?

— Да, но ми трябва някой, който да ме заведе. Нужен ми е водач.

Лорънс Готие поклати глава и отново се разсмя, като че имаше пред себе си едно миличко, но съвсем неразумно дете.

— Не става, скъпа! Всичките ни водачи са заети до понеделник. Нали сега е сезон, толкова хора пристигат на лов. А надали ще се намери някой толкова щур, че да иде чак до Джиф. На никого няма да му е приятно да му продупчат кратуната.

Готие дръпна от късата си цигара, която държеше като европеец между палеца и показалеца си. Цигарата се стопи почти до половината, докато той най-сетне изпусна дима от гърдите си. Протегна свободната си ръка и докосна бузата на Серена.

— Така е, така е, сладко дете. Няма да се намери никой толкова луд, че да иде чак до Големия Джиф, защото…

Прекъсна го силно изтрополяване зад магазина, последвано от цветиста ругатня на френски.

Ръката на Лорънс увисна във въздуха, преди да е стигнала до ламаринения пепелник върху тезгяха, в очите му проблесна дяволито пламъче.

— Е, все пак може и да се намери някой. Бързо ли е, скъпа?

Серена преглътна ледената бучка на страха, заседнала в гърлото й, и скръсти ръце на корема си, като ученичка. „Така. Сега говори направо!“

— Неотложно е. Трябва веднага да ида при него.

Лорънс Готие наведе глава настрани, сви рамене някак съвсем по галски и изрева през рамо:

— Етиен! Viens ici!^[2]

Серена не би могла да каже точно какво беше очаквала да види, но във всеки случай не бе подготвена за човека, който изведнъж изпълни рамката на вратата. Внезапната му поява й подейства като експлозив — тя усети, че нещо я блъсна в гърдите, коленете й омекнаха. Никога не би допуснала, че един човек може да й подейства така.

Първото впечатление бе за необуздана сила. Широки плещи, огромни бицепси. Голите му, леко лъснали от пот гърди, бяха твърди и гладки, под изпъкналата мургава кожа се виждаше всяко мускулче. Мощният торс се стесняваше в тънка талия и плосък корем, набразден от изпъкнали мускули. Цялата горна част на тялото беше окосмена — черните къдрави косми се губеха надолу в плиткия, избелял от пране зелен работен панталон. Серена беше сигурна, че и на сто години да стане, няма де срещне по-правдоподобно олицетворение на онова претенциозно чисто литературно понятие „животното у човека“.

Когато вдигна очи към лицето му, усети, че цялата настръхва. Изведнъж кожата на главата й се сви болезнено, всичко я засърбя, чак пръстите.

Из под тежките сънливи клепачи в нея се бяха впили кехлибарени на цвят очи — очите на пантера. Дебелите вежди бяха като права черта над леко орлов нос. Но най-впечатляваща бе може би устата — плътна, с толкова претенциозно изписани устни, невероятно красиви и лакоми, които сигурно биха създали луда слава на някоя кол-гърл. Върху това толкова мъжко лице — като издялано с грубо длето и леко тъмнеещо от наболата брада, тази уста въздействаше направо като сексуално предизвикателство.

Мъжът я измери с несъзнателно презрение — явно нямаше особено високо мнение за жените, особено когато не спи с тях, нещо, което той явно бе в състояние да върши по-често от благоприличните мъже. После издърпа цигарата иззад ухото си, тикна я в ъгъла на устата си и промърмори нещо на кейджунски френски. Прозвуча като откос от картечница. Преди десетилетия още този кейджунски език — френски диалект, от който един парижанин сега не би разбрал и думичка, бе почти изхвърлен от образователната система в Луизиана. Напоследък обаче, поради възторга от всичко, свързано с миналото, се наблюдаваше моден завой към древния кейджун, все по-често тук-там се чуваше по някоя фраза. Но този човек го говореше като майчин език!

Серена беше израсла в така наречения френски триъгълник на Луизиана, знаеше много от тези странни думи и словосъчетания, но мъжът говореше бързо и тя едва улови основния смисъл на казаното. Опита се да го разбере и по реакцията на Готие — той пак прихна, закашля се неудържимо и започна да тупа по рамото огромния си приятел, докато се бореше с пристъпа на скърцащата си кашлица.

Серена почувства как бузите й пламват от смущение. Най-сетне мъжът се приближи с провлачени стъпки към края на бара и се облегна на него. Тежките кехлибарени очи не бяха престанали да я наблюдават нито за миг. Тя усещаше погледа му като физическо докосване, ласка, която се плъзна по гърдите й, по корема и я пропари надолу по бедрата и по краката. Не беше предполагала, че въпреки костюма може да се почувства напълно разголена.

Младият мъж дръпна с наслада от цигарата си, издуха бавно въздух и отново каза нещо, та Готие пак зацвили. Серена го удостои с възможно най-ледения си поглед и извика на помощ цялата си надменност.

— Извинявайте, но са ме учили, че е крайно неучтиво да се води разговор, в който не могат да участват всички присъстващи.

Черната вежда хвръкна подигравателно нагоре, а единият ъгъл на тази невероятна уста благоволи да наподоби усмивка. Заприлича й на дрогиран дявол.

Мъжът й отговори с дълбок, вибриращ глас. Като че метнаха отгоре й кадифе.

— Казах му, че ми приличате на някоя, дето е готова веднага да си разкрачи краката. Така му казах. — Произношението му беше плътно и меко, като топлата тиня на Кейджун. — Какво да ви правя? Не се захващам с американски дамички.

Последните думи той разтегли, изрече ги с явно презрение. Серена дръпна сакото си, като че проверяваше изправността на униформа. Брадичката й леко се вирна напред, над тясната якичка на червената й копринена блуза.

— Можете да бъдете сигурен, че ме интересуват съвсем други неща.

Той се смъкна от бара и тръгна към нея с арогантната грация на роден атлет. Серена не се отмести нито на сантиметър, макар че той дойде толкова близо до нея, та тя усети топлия лъх на тялото му. Той я изгледа отвисоко и вдигна ръка, за да я погали по косата.

— Но очите ви ми казват друго нещо, котенце!

Серена пое дълбоко въздух и задържа дишането си — имаше чувството, че ще експлодира всеки миг. Тя отблъсна гневно ръката му и отстъпи крачка назад.

— Не съм дошла, за да се оставя да ме обиждат. Дойдох, защото ми трябва водач, мистър…

— Дусе — допълни той. — Етиен Дусе. Наричат ме Лъки.

Серена си спомняше смътно за някакъв Лъки Дусе в гимназията. Беше от по-горните класове, спортист и единак, с твърде лоша слава. Момичетата, които си падаха по момчета, едва не припадаха от възторг само като се споменеше името му. Но по онова време Серена имаше съвсем други интереси.

Сега тя го разгледа по-подробно. Явно, че беше доразвил славата си от онези години. Приличаше на олицетворение на гнева. Дори самата мисъл да го наеме като водач бе направо безумие. Но се сети отново за Джифорд. Тя трябваше да го види, трябва на всяка цена да разбере защо е изоставил Шансон дю Тер, трябва да направи всичко, за да го върне у дома. Колкото и охотно да се правеше на скандалджия, Джифорд Шеридан бе всъщност само един седемдесет и осем годишен човек с болно сърце.

— Аз съм Серена Шеридан — каза тя колкото се може по-равнодушно.

Лъки Дусе я стрелна с поглед. Едно мускулче на челюстта му се сви на топче и отново се отпусна.

— Зная коя сте — каза той, като че се оправдаваше.

Серена не обърна на тона му и продължи делово:

— Искам да наема водач, мистер Дусе. Джифорд Шеридан е мой дядо. Търся човек, който да ме отведе в колибата му. Мистър Готие ми каза, че всички добри водачи са ангажирани за събота и неделя. Изглежда сте останал само вие. Представлява ли за вас интерес тази сделка или не?

Лъки отстъпи назад и отново се облегна на плота на бара. Зад него Лорънс бе превключил телевизора от срещата по борба на някаква забавна програма. Пееше Айри Лежюн на някакъв изкълчен френски „La jolie blonde“^[3] Колко подходящо!

Той дръпна от цигарата си и пое дълбоко, докато димът изпълни всяко ъгълче на дробовете му — да упои сякаш чувствата, които изведнъж се събудиха в него.

Още когато влезе от задната стая и я видя, почувства, като че някой го удари в слънчевия възел. Шелби! Изумлението разбуни спомени и чувства и като повлякла от мъртви водорасли в килватера на кораб, в него се заплетоха болка, гняв и страх. Тази болка и този гняв му бяха стари познайници. Уплаши се, че ще изгуби самообладание, просто усещаше как то се изплъзва като мокро въже между пръстите му. Не можеше да се овладее, макар да си повтаряше, че това не е жената от неговото минало, а сестра й — човек, с когото не е имал никога нищо общо. А и не би желал да има. И все пак те бяха близначки, може би не напълно еднакви, но направени от едно и също тесто…

Лъки се взираше в жената пред себе си й се опитваше да отпъди всички лични преживявания, да се съсредоточи само върху външния й вид. Не би трябвало да е чак толкова трудно — тя беше прекрасна. От безупречно фризираната коса с цвят на пчелен мед до връхчетата на бежовите обувки — всичко издаваше високата класа. Тази жена, с всичко по нея, спокойно би могла да бъде издялана от алабастър и поставена в някой музей… Погледът му опипа лицето й — лице на ангел с изящни скули и бляскави тъмни очи, в които горяха огньове… Почувства как в него се надига желание.

Лъки изруга на ум, хвърли цигарата си направо на протрития дъсчен под и разтри гневно фаса с върха на обувката си. Без да се извръща, той се пресегна назад, взе бутилка „Джек Даниълс“ и отпи солидна глътка. Лорънс не каза нищо, само смръщи чело, погледна настрана и поклати укоризнено глава. Лъки върна бутилката на мястото й, проклинайки в себе си и скрупулите, които се бяха настанили сега там, където някога беше мястото на неговата съвест.

По дяволите! Проклинаше Джифорд Шеридан заради внучките му, които приличаха на ангели небесни, слезли между хората. Проклинаше жените изобщо. Проклинаше най-вече самия себе си. Ако има капчица разум, би трябвало да изхвърли мис Серена Шеридан от магазинчето. Ще си гледа своите работи и изобщо няма да се интересува от онова, което Шеридановци правят или не правят…

Имаше един момент, в който беше решил да започне да живее живота си само за себе си — а ето, че непрекъснато му се натрапваха разни особи. Той просто не желае да се забърква! Не иска да има нищо общо с неприятностите в Шансон дю Тер^[4], плантацията на Шеридан! Няма да рови отново в старите рани! Но самият Джифорд го беше въвлякъл вече донякъде в тази работа, а и неговият собствен залог в играта бе твърде голям, за да се измъкне с една незначителна роля в тази драма.

Проклинаше се и заради това, че изпитва състрадание. Беше повярвал, че стои над тези неща, беше решил, че горчивият му опит е изкоренил завинаги способността му да изпитва съчувствие към някого. А ето че сега изпитваше именно съчувствие. Това означаваше, че трябва да намери сили да го ликвидира. Господ да му е на помощ!

Серена го измери с един последен унищожителен поглед, завъртя се на тънките си токчета и се отправи към вратата. Лъки изруга без глас, догони я и я хвана за ръката.

— И къде желаете да идете, сладурче? Не съм казал, че няма да ви заведа.

Тя изгледа многозначително мръсната ръка, сграбчила ръкава й, погледна го високомерно в очите и каза с престорено сладък глас:

— Може би няма да наема вас, мистър Дусе.

— Както гледам, май нямате друг избор. Никой друг няма да тръгне да ви води чак до дупката на Джифорд. — Той се усмихна безрадостно. — Никой не е толкова луд.

— Значи само вие?

Лъки се усмихна ехидно — заприлича й на крокодил — наведе се към нея, докато устата му дойде съвсем близо до сладките й съблазнителни устни.

— Точно така — прошепна той. — Аз съм отвъд границата на доброто и злото. Правя всичко. Попитайте когото искате в града. Всички ще ви кажат едно и също: Il n’a va pas faire.^[5]

— Е, аз пък съм психоложка — заяви тя със захаросана усмивка. — Би трябвало да се разберем чудесно, не е ли така?

Той пусна рамото й, като че ли току-що му бе съобщила, че е прокажена. Надменното, по мъжки арогантно изражение моментално изчезна и лицето му стана празно и непроницаемо. Той се обърна и тръгна към отворената странична врата, която водеше направо към едно от мостчетата за пристана.

Серена остана за миг неподвижна, вперила поглед в широкия гол гръб на Лъки Дусе, опитвайки се да се съвземе и да организира силите си. Коленете й бяха като желе, чувстваше стомаха си свит на буца. Усети, че старият Лорънс я гледа, но не помръдна. Никога, никога досега не бе реагирала толкава… примитивно на някой мъж. Беше интелигентна, образована жена, толкова се гордееше с това, че може да запази самообладание във всяка ситуация. А ето че сега под напора на Лъки Дусе основите на прословутото й самообладание се клатеха и заплашваха да рухнат. А това съвсем не й харесваше. Този човек беше неучтив и арогантен, и… Всички лоши думи, които й идваха на ум щяха да бъдат твърде меки, едва ли не ласкателни, когато ставаше дума за него. Няма никакво значение как изглежда. Той е просто един… неандерталец!

Да, но той беше единствената й надежда да се добере до Джифорд. Налага се да го потърси! Някой трябва да разбере какво се е случило. Шелби заяви, че няма понятие защо Джифорд е напуснал внезапно плантацията и се е оттеглил горе всред блатото. Може да му е дошло до гуша да живее заедно с Шелби и нейното семейство, докато се строеше новата им къща. Но може да има и нещо друго… Съвсем не е в неговия стил да дезертира през най-активния сезон и да остави юздите на захарната плантация в ръцете на своя управител.

Шелби беше подметнала кисело, че Джифорд е вече изкуфял. Ала Серена не можеше да си представи дядо си лишен от неговия остър като бръснач ум. Но пък толкова дълго не беше го виждала… Работата й в Чарлстън я ангажираше изцяло, не можеше да пътува много често. Толкова се бе радвала на това свое идване, мечтаеше да види старата къща в пролетна премяна. Но още вратата Шелби я посрещна с думите, че Джифорд е напуснал дома си. Сигурно се губи из своите мочурища… От две седмици нямали вест от него. Старчески щуротии… Шелби не преставаше да се жалва.

— Какво очакваш да направя? — ядосваше се тя. — Да тръгна да го гоня?! На ръцете ми са две деца, фирмата за недвижими имоти, имам си съпруг, а съм начело и на благотворителната кампания на Младежката лига в полза на гладуващите селяни в Гватемала… Нагърбила съм се с толкова отговорности, Серена! Не мога просто да скоча в лодката и да тръгна по петите му! А освен това той изобщо няма да ме послуша. Пък не можеш да искаш и от Мейсън да тръгне да го търси. Знаеш как отвратително се държи Джифорд с него. Аз бях до тука! Не мога да се разправям повече с него. Ти си психоложка. Иди, намери го и се опитай да вразумиш тая дебела глава!

Иди. Намери го. В блатото…

Серена почувства, че от това предложение кръвта замръзва в жилите й. Още я побиваха тръпки. Но беше достатъчно ядосана и разтревожена, за да преодолее поне за малко страха си. Без да се преоблече дори, тя излетя от къщата, за да търси водач. Просто не биваше да мисли за това, че се страхува! Трябваше да се види с дядо си, а пътят към него бе само един. Трябваше да намери тази негова ловна колиба, ако ще да е и в пъкъла! А ето, че единственият човек, който можеше да я заведе, току-що й обърна гръб и излезе от магазинчето.

Серена се втурна след Лъки Дусе. Опита се да подтичва с тясната си пола и високите обувки — крайно неподходящи за разходки по този изровен тротоар. Обедното слънце я заслепи, почти не виждаше къде стъпва по тесния дървен мостик. Душният нажежен въздух беше изпълнен с изпарения на застояла и мръсна вода и бензин.

Лъки стоеше на отворената врата към работилницата.

— Не казахме нищо за заплащането — подхвана Серена, сякаш изобщо не допускаше, че той може да е размисли и да се е отказал.

Тя се опита да диша равно и спокойно, когато застана под самата му брадичка. Дори отблизо той приличаше на излята от бронз фигура, а не на човек от плът и кръв.

Лъки я погледа от горе надолу с такава ненавист, като че ли току-що бе казала нещо по адрес на мака му.

— Вашите пари не ми трябват — каза той високомерно.

Серена завъртя очи и вдигна ръце в жест на пълна капитулация.

— Простете, но мислех, че за една нормална работа би трябвало да се очаква и нормално заплащане. Постъпих много глупаво…

Той не реагира. Наведе се да вдигне някаква кутия, пълна с омаслени машинни части. Вдигна я толкова леко, като че беше пухче, и я сложи на тезгяха. Държеше се толкова непристъпно, че тя кипна.

— Защо усложнявате нещата?

Лъки обърна глава и я удостои с подигравателна усмивка:

— Ами защото съм сложен човек. Мисля, че вече можахте да го разберете. Нали сте интелигентна жена.

— Често казано, изненадва ме, че вие признавате наличието на интелект у една жена. Бих ви сметнала за човек, който вижда у жената едно-единствено предназначение.

— Казах, че сте интелигентна, а не полезна. Не мога да кажа колко сте полезна, преди да легнете гола под мене.

Като че ли я удари гръм! Серена реши, че това е от възмущение и ярост. То положително не можеше да има нещо общо с внезапно изникналата престава как лежи в леглото с този… варварин! Тя кръстоса ръце пред гърдите си, като в самоотбрана и се огледа наоколо с престорено учудване, преди да се обърне бойко към него.

— Извинявайте, но просто исках да се уверя, че не сме се пренесли в каменната ера. Значи ще ме бухнете по главата с някой голям кокал от динозавър и ще ме завлечете в пещерата си, така ли?

Той вдигна предупредително пръст и сви навъсено вежди над святкащите си очи:

— Малко прекаляваш с приказките, скъпа!

Той бързо дойде до нея — тя се видя притисната към рамката на вратата. Успя веднъж да си поеме дъх, но после, когато твърдото му бедро се пристисна в нейното, дъхът й направо секна. Лъки опря длани на дървената рамка над главата й и се наведе към нея. Серена усети до бузата си топлия му дъх, заля я остра миризма на тютюн и уиски.

— Никога не съм насилвал жена — каза Лъки тихо. Разтопеното злато на очите му я заля цяла. — Просто не се е налагало.

Запленен, като хипнотизиран, той не откъсваше поглед от устата й. Устните й бяха червени и сочни… С какво удоволствие би вкусил тяхната сладост! Но ще се откаже от този лукс! Разглезена, богата кучка! Не желае да има нищо общо с нея. Опарил се е вече! Господи! Не получи ли вече добър урок от нейната собствена сестра-близначка? Да се изложи отново на тази опасност, би означавало да се предаде, да се остави завинаги на демоните, на безумието…

И все пак желанието го разтърси като треска. Изисканият скъп парфюм му действаше зашеметяващо. Лъки сведе лице над ямката под врата й, изгарящ от желание да целуне нежната извивка между ухото й и строгата, закопчана догоре яка на тъмнорозовата й блуза. Усети своята мъжественост — тежка и пареща.

— Необходим сте ми като водач — изрече тя със стиснати зъби. Гласът й трепереше от ярост. Или от желание? А може би и от двете. — А не като жребец за разплод.

Лъки тайно беше благодарен, че тя разруши магията. Той отстъпи една крачка, изнесе крак напред и пъхна пръсти в колана си.

— Защо не, ангелче! Обещавам ви едно незабравимо пътешествие.

Серена го изгледа със святкащи от неприязън очи и отстъпи до самия край на мостика. Застана там като статуя. Несъмнено беше успял да нарани непоправимо женската й гордост. Точно това целеше. Колкото по-голяма емоционална дистанция се установи помежду им, толкова по-добре. Майка му би му откъснала ушите, ако го чуеше как говори с една жена, но тук не ставаше дума за добро държане, тук ставаше дума за оцеляване.

Той вдигна кутията с частите от някакъв двигател, премина с едри крачки на мостика и подвикна през рамо.

— Какво става, скъпа? Идвате ли? Нямам цял ден на разположение.

Серена се обърна и го погледна недоумяваща. Чак сега видя, че косата му е дълга почти колкото нейната — беше я завързал с кожено ремъче на тила, като плитка. Пират! Точно на пират й напомняше — и по вид, и по държане.

— Мислите сега да тръгнем, веднага, така ли?

Той не отговори. Явно бе, че се готвеше да тръгне веднага. Серена прокле на един дъх и Лъки Дусе, и всички тънки токчета и ускори крачка. Има ги всякакви негодници, но този тип беше върхът! Би му закачила собственоръчно медала от класацията, най-добре да го забоде направо върху голите му гърди, които приличаха на меден котел. О, в Чарлстън никога не би позволила на никого да се държи така с нея! Притежава достатъчно здрав разум и себеуважение, за да се впуска в някаква игричка от сорта на „Да опитомим дивака!“, без значение дали този дивак ще е неотразимо секси. Но тук не бяха в Чарлстън. Намираха се в Южна Луизиана, до подстъпите на Атчафалайа, една от непристъпните и девствени блатисти области на Съединените щати. А Лъки Дусе не беше нито шофьор на такси, нито строителен работник, който може да бъде сложен на място с един единствен леден поглед. Той не би могъл да бъде сравняван с никакво друго същество и беше съвсем мъничко по-цивилизован от девствените разливи на Делтата, всред която се намираха.

Изведнъж токчето й хлътна между талпите на мостика и се счупи — Серена едва не полетя в омаслената вода. Проклинайки високо тясната си пола, която просто я спъваше, тя се олюля, направи крачка назад и успя да се задържи, преди да е станало твърде късно.

Лъки спря и се обърна с престорено възмущение:

— Моля ви се, мис Серена! Какви са тези изрази?! Какво биха казали дамите от Младежката лига?

Тя стисна очи и изфуча като коте срещу него, докато подскачаше на крака със счупената обувка и се опитваше да свали другата. Стъпи боса на дъските, но подскочи като ужилена — някаква клечка се заби в стъпалото й. Сдържа се обаче и не издаде нито звук. Тръгна така към Лъки, опитвайки се да запази поне следа от достойнството си.

— Аз не мога да тръгна веднага, мистър Дусе — каза тя твърдо. — Възнамерявах това да стане утре сутрин.

Лъки сви безразлично рамене и се ухили широко:

— Е, жалко тогава, съкровище! Защото ако искате да вървите с мен, трябва да тръгнем още сега.