Тами Хоуг
Див и опасен (15)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Пътуваха дълго. Лъки стоеше мълчалив в пирогата зад Серена. Тя се бе отпуснала, предала се изцяло на гледките и звуците, с които ги пресрещаше блатото. Това бе последното й плаване през тези диви места. Нямаше намерение да ходи отново при Джиф. Беше прекалил. Следващият път нека той да я потърси. А друга причина да се върне отново тук нямаше — Серена непрекъснато си повтаряше това, избягвайки упорито да се обърне и да погледне Лъки.

Цялото си внимание бе насочила към блатото, опитваше да се се пребори с инстинктивния си ужас и да види природата с очите на Лъки — в нейната примитивна красота, в нейната уязвимост. Бяха като в огромна, естествена сауна. Водните изпарения димяха над водите, капеха обратно от надвисналите гирлянди от вирджински мъх. От тайнствените сенки в сиво и кафяво тук-там избухваха като Цветни петна екзотични едри цветя.

Дали Лъки е рисувал нещо подобно?

Седяха мълчаливо, като по договореност, докато лодката опря до мостика на Шансон дю Тер.

— Сега какво ще правиш? — запита Лъки спокойно, като умело извъртя лодката и я опря до пристана.

— Ще сложа край на тази мизерия! — отвърна Серена кратко, не сваляйки очи от голямата къща пред себе си. — Ще изгоня Бурке. Ще се постарая да се изясни въпросът с пожара и застраховката.

— А след това?

Тя се замисли и позабави отговора си.

— Тебе какво те засяга, Лъки? Ти получи своето.

Лъки замълча. Бе твърде зает с усилието да обуздае чувствата, които бушуваха в него.

Разбира се, че не го засяга — опитваше се да си внуши той, — нека да си върви в Чарлстън, нейното място е там. На него му е все едно. Той си остава в този край, със своето спокойствие и вътрешен мир, далеч от Шеридановци, които объркваха живота му наопаки! Не бива да обръща внимание на болката в гърдите си!…

Серена излезе от лодката и тръгна към къщата, без да се обърне. Той няма нужда от нея. Той е решил, че не се нуждае от никого. Край!

Със силно движение Лъки оттласна пирогата от пристана и изви носа й на юг, към „Мътънс“. Чудесна вечер да се напие човек и да се поразтуши…

Серена вървеше бавно през поляната, спряла поглед на белия кадилак до беемвето на Шелби. Колата положително беше на Бурке. Джифорд бе абсолютно прав — захапката на този тип е като на булдог. А и самият той прилича на булдог. Серена се питаше дали той ще приеме безропотно нейното решение. Надали. Бурке явно не беше от хората, които умеят да губят.

О, Шелби също няма да с примири. Тя не понася някой да се бърка в плановете й, особено пък, ако е поставена на карта личната й слава! С продажбата на плантацията тя иска да удари два заека: да издигне Мейзън в йерархията и да се прослави самата тя ката спасителка на безработните в този край. И сега някой да вземе да й обърква сметките… А към всичко това щеше да се притури и старата непоносимост между двете сестри. Джифорд бе заложил в играта си именно на тяхното противопоставяне, като даде в ръцете на Серена единственото средство, с което Шелби би могла да осъществи въжделенията си.

Серена прокле мислено Джифорд за това, че бе поставил своята земя над всичко друго. Проклинаше и себе си, че се бе върнала. Но зарът бе хвърлен и играта трябваше да се изиграе докрай.

Бяха се събрали в предния салон. Шелби бе блестяща в червената си копринена рокля без ръкави, с тесен корсаж и богато разкроена пола. Сресала бе косата си назад в прическа а ла Карол Ламар. Мейзън бе в обичайната си премяна на млад сенатор — черен панталон, риза в цвят на слонова кост и свободно вързана вратовръзка със знака на прославения му колеж. Бурке носеше същия тексаски костюм, с който бе и предната вечер, но този път се бе отказал от крещящата си вратовръзка. Всички се обърнаха като по команда, когато Серена влезе в салона. На лицата им се изписа изненада — макар и в различна степен.

Шелби сбърчи ужасена чело:

— Божичко, Серена! В Чарлстън така ли се обличате за вечеря?

Серена погледна измачканата си памучна риза и черния си панталон, размъкнат и издут на коленете. Един кратък поглед в стенното огледало с позлатена рамка й извести, че и косата й е провиснала от кока й.

— Ох, наистина изглеждам ужасно. Съжалявам, но идвам направо от Джифорд — каза тя, като се опита да зачеркне от съзнанието си следобеда, прекаран с Лъки също така лесно, както го бе изключила от думите си. — Моля да извините външния ми вид, мистер Бурке! — добави тя хладно. — Страшно съм уморена, но не исках да се забавя още повече.

— Джифорд не се върна с тебе, така ли? — попита Мейзън и веждите му отново надникнаха над рамките на очилата му.

— Не.

— Как прие той вестта за пожара?

— Ами… Може да се каже, че беше разтревожен.

— И въпреки това не се върна, за да изясни положението! — изръмжа Бурке. Той дъвчеше края на пурата си и така още повече приличаше на булдог. — Наистина странно, ако питате мене.

— Да, но не ви питам — отсече Серена. Чувстваше се прекалено изтощена, за да съблюдава прословутата южняшка вежливост.

Тя наблюдаваше реакцията на Бурке с клиничен интерес. Цялата му челюст се стегна. Очите му станаха като цепки. Явно не бе свикнал да го поставят на мястото му, особено жени.

Мейзън бе просто шокиран от нейните обноски:

— Серена?! Мистър Бурке е просто загрижен за душевното здраве на Джифорд. Както всички нас, впрочем.

— Зная много добре за какво е загрижен мистър Бурке. Що се отнася до душевното здраве на Джифорд, той е здрав и читав, както винаги.

— Но се държи като чалнат! — промълви Шелби невинно. Тя вдигна окичената си със скъпоценности ръка, за да попипа диамантената висулка, окачена на златен синджир на вратата й. — Поставя ни в неловко положение и не можем нищо да предприемем! Мистър Бурке е презает човек. Не може да чака до безкрайност.

— Няма да се наложи да чака повече — каза Серена и вдигна плика така, че да го видят всички. — Джифорд ми даде пълномощно. Да уредя въпроса както намирам за добре.

Шелби ахна драматично, борейки се да си поеме въздух. Тя притисна ръка върху сърцето си, но Серена остави целия този театър без внимание. Искаше й се да приключи с този въпрос колкото се може по-бързо.

— Аз мисля, че не е редно да продаваме имението на „Тристар Кемикълс“. Съжалявам, мистър Бурке, че отделихте напразно толкова много време за нас.

Бурке бе станал карминеночервен. Той извади пурата от устата си и я насочи като пръст в лицето на Серена:

— Един момент! Така няма да стане.

— Но всеки съд би бил на мнение, различно от вашето. Не желаех да поема отговорността за това решение, но тази отговорност ми бе наложена и аз взех своето решение.

— Това не го вярвам — излая Бурке. Той се обърна към Мейзън. — Какво става, Талбът? Нали сделката беше кажи-речи приключена? Или я вразумете, или можете да си заврете билета за Батон Руж в…

Мейзън започна да нервничи. Той се обърна към Серена, ала този път безупречната му усмивка не се получи.

— Серена, да не прибързваме! Не смятам, че си могла да прецениш всички обстоятелства. Залогът тук е огромен!

Серена го изгледа с безмилостни очи:

— Зная какъв е залогът, Мейзън. Зная го по-добре от тебе.

— Ти?! — изсъска Шелби като котка, с такава злоба, че всички подскочиха. Тя стрелна Серена с ядни очи и стисна чашата с уиски в ръката си толкова силно, та кокалчетата й побеляха и цялата й ръка конвулсивно се изкриви. — Какво знаеш ти изобщо? Ти не знаеш какво е да живее човек тука! Искахме да бъде добре на всички ни!

— Да, искаше преди всичко да си напълниш джобовете и да купиш на Мейзън място в парламента — поправи я Серена хапливо. — Но аз мога да ти попреча да жертваш семейното имущество пред олтара на своята алчност и ще го направя! Толкова е просто, Шелби! Не исках да се стига дотук, но нямам избор.

Шелби пристъпи още една крачка. Изведнъж по съвършеното й лице избиха червени петна — от яката на скъпата й рокля чак до корените на косите й.

— Ти ли, себично създание, ти ли се осмеляваш да ми пристигнеш от някъде си и да ми четеш морал! Ти ли ще ми казваш какво трябва да правим?! Не сме искали мнението ти!

— Да, наистина не сте — съгласи се Серена. Започваше да се пита дали Лъки не бе прав като твърдеше, че тези двамата са искали да сключат тайно цялата сделка и да я поставят пред свършен факт.

— Е, ами тогава защо не си стоя настрани? Защо не остана в елегантния си Чарлстън, без пет пари да даваш за нас, както винаги правиш?

— Съжалявам — прошепна Серена. Усещаше едва ли не физически как връзката между нея и сестра й изтънява с всяка секунда и заплашва да се скъса.

Трябва да внимава да не се стигне дотам…

— Съжаляваш! — изсмя се Шелби саркастично и направи още една крачка към Серена. — Ти да съжаляваш?!

Тя захвърли чашата си на пода, без да обръща внимание на тъмното петно върху килима. Пристъпи голяма крачка и блъсна с две ръце Серена, която политна и се препъна назад.

Серена дори не направи опит да се отбранява — нито с ръце, нито с думи. Тук думи нямаше да помогнат. Шелби бе вече недостъпна за всякакви разумни доводи. Бе побесняла, като че искри хвърчаха от нея. Серена гледаше смаяна и ужасена разразяването на бурята.

— Какво разбираш ти? — С всяка дума гласът на Шелби ставаше все по-тънък и по-остър, вече не можеше да се владее. — Тази къща не означава нищо за тебе. Никога не е означавала нищо! Ти само търсиш да се докараш пред Джифорд, подмазваш му се, за да ти даде онова, което е мое! Мое!… — Шелби полуразплакана, изкриви устни в някаква гротескна гримаса. — Искаш да ми съсипеш всичко! Винаги, винаги си ми разваляла всичко! Отвратително създание! Да не се беше раждала!…

Серена стоеше, без да мръдне. Не се опита дори да спре ръката на Шелби, когато отново замахна и я удари. Шелби се завъртя и избяга от стаята с вой и ридания. Серена остана неподвижна. Около нея тегнеше наелектризираната тишина. И най-малката надежда да се сближат някога със сестра й бе изчезнала безвъзвратно.

Бурке и Мейзън се бяха вторачили в нея — явно и двамата се чувстваха неудобно от тази женска свада. Мейзън пръв се опомни, пристъпи и й подаде галантно безупречно бялата си ленена носна кърпичка. Серена я пое и го погледна с неразбиращи очи.

— Кървиш — каза той със сведени очи. — В ъгъла на устата.

Тя попи устата си, но не посмя да погледне петното върху кърпичката. Достатъчно ужасно бе да знае, че там има кръв. Вместо това Серена взе в ръка плика, който още стискаше под мишница. Дали Джифорд си даваше сметка какво бе сторил?!

— Серена — каза Мейзън тихо, — разбирам, че си дълбоко привързана към Шансон дю Тер, но съм те чувал да казваш неведнъж, че няма заради това да промениш живота си. Ние смятаме, че е уместно да продадем имението. А сега имаме да покриваме и щетите от пожара…

— Да, какво става с парите от застраховката? — намеси се Бурке. — В състояние ли ще е Джифорд да се оправи сам?

Серена вдигна глава и прониза с очи тексасеца:

— Мисля, господин Бурке, че единствената ви грижа във връзка с пожара би трябвало да бъде това, че имате пръст в палежа.

Отправеното обвинение като че ли ни най-малко не го шокира. Серена сметна, че това едва ли не е признание на неговата вина.

— Аз не бях тук, когато е избухнал огънят — обясни Бурке търпеливо, като въртеше отегчено пурата в ръката си и изследваше най-внимателно връхчето й. Пурата беше угаснала. Той се намръщи и продължи спокойно: — Имам свидетели. Не ви съветвам да се опитвате да доказвате противното. — С леден поглед той повтори: — Наистина не ви съветвам да го правите!

Серена вдигна вежди:

— Това заплаха ли е, мистър Бурке?

— Само факт, мила моя.

Тя вложи повечко лед в погледа си, не искаше да го остави да прозре намеренията й. Питаше се докъде ли може да отиде той, за да постигне целта си. Серена от стъпи крачка назад и каза:

— Мисля, че останах твърде дълго във вашата компания, мистър Бурке. Прекарах един дълъг и уморителен ден. Ще си прибера да си легна. Мейзън ще ви изпрати. А тъй като нашите преговори с вас са приключени, предполагам, че няма да се видим повече. Лека нощ! — Тя кимна на зет си: — Мейзън, лека нощ!

Усещаше погледите им в гърба си дори и след като затвори вратата след себе си.

— И сега какво предлагате, Талбът? — Гласът на Бурке беше дрезгав, очите му следяха Мейзън като прожектори, опипващи небето. — Ако тази сделка се провали, можете да кажете сбогом на политическата си кариера.

— Нека да запазим спокойствие, Лен! — Мейзън вложи в гласа си цялата убедителност. Той отново окачи усмивката на лицето си и тръгна към бюфета, за да налее на госта си нещо за пиене. — Няма начин да не я вразумим. Джифорд я е навил. Като разбере, че той я е манипулирал, Серена ще види ситуацията без предубеденост и положително ще се съгласи с нас.

Бурке го изгледа с продължителен, студен поглед.

— Най-добре ще е да го направи.

 

 

Шелби се разхождаше нервно из спалнята — всяка стъпка бе премерена така, че да покаже колко е ядосана и притеснена. Стаята представляваше истинско бойно поле. В изблиците си на гняв Шелби бе изпосъборила столовете, бе преобърнала креслата, покривката на леглото стоеше захвърлена на пода, всичко друго от гардероба, всички чекмеджета, всичко, което можеше да бъде хвърлено, смъкнато и стъпкано, бе разхвърляно на земята, Шелби крачеше по килим от собствените си костюми и вечерни рокли. Тънките й токчета се забиваха безмилостно в скъпите прозирни материи.

— Да върви по дяволите! По дяволите! Мразя я! — Тя докопа шишенце „Шанел“ от тоалетката и го хвърли с все сила о стената. Шишето се счупи и цялата стая моментално се изпълни с противно силен аромат. На тапета остана голямо мазно петно.

Мейзън седеше на ръба на леглото, сключил ръце между коленете си. Той загрижено наблюдаваше пристъпа на ярост на съпругата си със стиснати устни и сбърчено чело.

— Направи нещо! — изпищя тя, с разкривено от гняв лице. След това потръпна и зашепна: — Направи нещо, по дяволите! Какво седиш и гледаш! Та Серена просто съсипва всичко, което съм градила цял живот!

— Но Шелби, съкровище, успокой се…

— Само не ми казвай да се успокоя! Ако рече всеки да ме успокоява, след като ти тъпо го посъветваш за това, всички отдавна да сме изпозаспали вечен сън! Нямаме време да се успокояваме! Трябва да действаме! Да предприемем нещо! О, Мейзън, цялото ни бъдеще зависи от това!

— Зная това, прасковке! — Мейзън гледаше с тъжни очи скъпите дрехи, които Шелби продължаваше да тъпче и да подритва.

— Да, разбира се, ако ти печелеше повече в тая твоя адвокатска практика!… Ако родителите ти не бяха загубили всичко в тая идиотска петролна криза, сега нямаше да сме в такова идиотско положение.

Мейзън промърмори нещо неясно и разтри брадичката си.

— Ако не бе дошла тя! Или да можехме да направим нещо, все едно че я няма!… — Шелби продължи бясната си разходка из стаята, като непрекъснато прокарваше пръсти през косата си, смъкваше фуркетите един по един и ги пускаше в пухкавите купчини платове, нахвърляни по пода. — Да може да се махне, да изчезне някъде!… Това пълномощно трябваше да бъде дадено на мене. В края на краищата моето бъдеще зависи от тази продажба, а не нейното! Джифорд трябваше на мене да го даде, а, виждате ли, получава го Серена! Серена, която е достатъчно глупава, за да не може изобщо да прецени кое е най-доброто за всички ни…

— Не бива да се ядосваме напразно — каза Мейзън тихо, стана и хвана ръката й. Той притегли Шелби да прескочи един розов костюм, на който още висеше етикетът с цената, и я прегърна. — Ела да си легнем. Утрото е по-мъдро от вечерта! — Той я целуна по слепоочието. — Всичко ще се оправи, прасковчето ми! Ще видиш.

— Добре — съгласи се Шелби, внезапно успокоена. Тя се облегна на съпруга си и каза. — Добре, ще видя.