Робин Кук
Фатално лекарство (28)

ЕПИЛОГ
Четири месеца по-късно

Дейвид спря пред малката и скромна къщичка в Леония, Ню Джърси. Слезе от колата и изтича по стъпалата към верандата. Беше безнадеждно закъснял.

— Знаеш ли колко е часът? — попита Анджела, последвала го в спалнята. — Минава два, а ти трябваше да се прибереш преди един! Мисля, че след като аз мога да се прибера навреме, същото можеш и ти!

— Извинявай — промърмори Дейвид и започна да се преоблича. — Забави ме един пациент, когото трябваше да прегледам обстойно. — От устата му излетя лека въздишка на задоволство: — Сега поне никой не ми пречи да отделям на пациентите си толкова време, колкото е нужно…

— Нямам нищо против, но имахме уговорка! — продължаваше да негодува Анджела. — При това ти беше този, който определи часа!

— Къде е Ники? — опита се да промени темата той.

— Вече цял час виси на верандата и наблюдава екипа на „60 минути“, който си монтира апаратурата…

Дейвид облече една чиста и току-що изгладена риза.

— Извинявай за избухването — овладя се Анджела. — Предполагам, че съм нервна заради телевизията. Сигурен ли си, че трябва да направим всичко това?

— Виж какво — въздъхна Дейвид и се зае с избора на подходяща вратовръзка. — Аз също съм изнервен и ако кажеш да се откажем, веднага ще се съглася…

— За какво тогава взехме разрешение от шефовете си? — погледна го Анджела.

— Бяхме убедени, че обществеността трябва да узнае всичко, освен това получихме гаранции, че нищо не ни заплашва…

— Тогава да го направим — предаде се с въздишка Анджела.

Той се постара да направи един безупречен възел на вратовръзката си, после приглади косата си и облече сакото. Анджела се провери в огледалото, после хвана мъжа си за ръка и двамата заедно се спуснаха по стълбите. Излязоха на верандата и примижаха под ярката светлина на прожекторите.

Ед Брадли беше достатъчно опитен, за да ги накара да се отпуснат. Започна интервюто с небрежни общи въпроси, предварително убеден, че после ще му направи основна редакция. Запита ги с какво се занимават в момента.

— Аз работя върху докторската си дисертация по съдебна медицина — отвърна Анджела.

— А пък аз съм член на Колумбийския Презвитериански медицински център, който има договори с няколко здравноосигурителни организации — добави Дейвид.

— Доволни ли сте от работата си?

— Да — кимна Дейвид.

— Благодарни сме на Бога, че успяхме да се върнем към нормален живот — добави Анджела. — Защото доста време бяхме на ръба.

— Доколкото разбрах, преживели сте доста неприятни неща в Бартлет, щат Върмонт — подхвърли Брадли.

Двамата се спогледаха с нервни усмивки.

— Беше кошмар — въздъхна Анджела — Как започна всичко?

Дейвид и Анджела смутено се спогледаха.

— Започнете вие, Дейвид — предложи водещият.

— За мен нещата започнаха с необяснимата смърт на неколцина от пациентите ми… Всички имаха сериозни заболявания, най-често рак. — Дейвид замълча и хвърли очаквателен поглед към жена си.

— Аз пък се оказах жертва на сексуални домогвания от страна на прекия си началник — добави тя. — След това открихме труп, закопан в мазето на къщата ни. Оказа се, че това е доктор Денис Ходжис, дългогодишен административен директор на болницата.

Обигран и умен, Ед Брадли започна да задава такива въпроси, които бързо доведоха до същността на трагедията.

— Необяснимата смърт на пациентите ви накара да допуснете възможността за евтаназия, така ли? — обърна се той към Дейвид.

— Само в началото — кимна младият лекар. — Но впоследствие се оказа, че тя няма нищо общо с милосърдието, а просто е била част от стратегията на болничната управа за съкращаване на разходите. Пациентите с тежки заболявания често прибягват до хоспитализация, а това означава значителни разходи. За съкращаването на тези разходи е било нужно да се съкрати бройката на подобни пациенти.

— Казано с други думи, мотивацията зад цялата афера е била чисто икономическа, така ли?

— Точно така. Болницата губи пари и управата взема съответните мерки.

— А защо са били на загуба?

— Заради наложените им ограничения от здравно-осигурителните фондове. Получавали са точно определени месечни суми за всеки пациент. За съжаление тези суми са били прекалено ниски в сравнение с разходите.

— Но защо са приели тази форма на обслужване?

— Били са под натиск — отвърна Дейвид. — Въвеждане на свободната конкуренция в областта на медицинското обслужване, която обаче съвсем не е била свободна. В случая условията са били диктувани от здравно-осигурителните фондове, а болницата е била принудена да ги приеме, за да не изгуби пациентите си.

Брадли кимна, направи кратка справка с бележките си и отново вдигна глава.

— Но според сегашния административен директор на болницата вашите обвинения са „пълен боклук“ — подхвърли той.

— Това вече сме го чували — кимна Дейвид.

— Той твърди, че ако е имало умишлено убийство на пациенти, това е било дело на един човек с доказани психически отклонения.

— И това сме го чували…

— Но не сте съгласни, така ли?

— Не.

— Как са били умъртвявани пациентите?

— Посредством радиоактивно облъчване — обади се Анджела. — Получавали са смъртоносни дози радиация с кобалт-60.

— Това не е ли материал, използван успешно при лечението на различни видове тумори? — спря поглед върху лицето й Брадли.

— Да, но само ако се прилага умерено върху конкретни зони от тялото — кимна тя. — Докато пациентите на Дейвид са били изложени на жестоко облъчване, върху цялото тяло.

— По какъв начин?

— С помощта на едно ортопедично легло, под което е бил монтиран контейнер с радиоактивния материал. Поставили са го в оловна кутия, капакът на която се е отварял чрез дистанционно управление — от тези, които се използват за гаражните врати. При задействане пациентите са били силно облъчвани, същото е ставало и с обслужващия персонал.

— Видяхте ли това легло? — попита Брадли.

Двамата едновременно кимнаха.

— След като открихме източника на радиация и направихме всичко възможно да го обезвредим, аз направих опит да си представя как са били облъчвани пациентите ми — подхвана Дейвид. — Спомних си, че мнозина от тях лежаха в болнични легла с електрическо управление на позициите, които много често се разваляха. Оттам неизменно ги прехвърляха на едно определено ортопедично легло, което открихме в ремонтната работилница…

— Вероятно сега сте доволни, че въпросното легло е унищожено — подхвърли Брадли. — След онази нощ леглото изчезна — поклати глава Анджела.

— Как е възможно това? — вдигна вежди водещият.

— Отговорните за неговото използване са побързали да се отърват от него — сви рамене Дейвид.

— А според вас отговорните са хората от борда на директорите, така ли?

— Поне част от тях — кимна Дейвид. — Председателят на борда, административният директор и главният лекар. Според нас мозък на цялата операция е именно главният лекар. Единствено той притежава познания за организирането на този сатанински план, който действа безупречно… Ако не бяха прекалили с използването на радиоактивното легло, едва ли някой щеше да ги разкрие…

— За съжаление никой от споменатите личности не е тук, за да се защити — въздъхна Брадли. — Доколкото ми е известно всички те са починали от свръхдоза радиация, въпреки опитите да бъдат спасени…

— Така е — кимна Дейвид.

— Но как са успели да унищожат леглото, след като си били толкова болни?

— Когато радиацията не е директно смъртоносна, съществува един кратък латентен период преди развитието на лъчева болест — поясни Дейвид. — Той е бил предостатъчен, за да бъдат извършени определени действия…

— Има ли начин да докажете своите обвинения? — попита Брадли.

— И двамата видяхме леглото със собствените си очи — тръсна глава Дейвид.

— Друго?

— Открихме източника на радиация — добави Анджела.

— Вярно, но този източник е бил в заседателната зала на болницата, далеч от всякакви пациенти…

— Разполагаме с признанията на Върнър Ван Слайк — рече Дейвид.

— Според вас той е прекият изпълнител на операцията, нали?

— Точно така — кимна Дейвид. — Върнър Ван Слайк е бил оператор на ядрен реактор във флотата и е имал необходимите познания за боравене с радиоактивни материали.

— Става въпрос за човека, който страда от шизофрения и в момента е хоспитализиран с диагноза тежка форма на лъчева болест, нали така? — пожела да узнае Брадли. — Човекът, който в деня на облъчването на целия директорски борд е бил в тежък психичен транс, а оттогава насам отказва да отговаря на въпроси и вероятно скоро ще умре?

— Да — призна с въздишка Дейвид.

— Излишно е да ви напомням, че такъв човек едва ли може да бъде достоверен свидетел — поклати глава Брадли. — Разполагате ли с други улики?

— Аз лекувах няколко от болничните сестри, които имаха симптоми на лъчева болест — отвърна Дейвид. — Всички без изключение са обслужвали моите пациенти…

— Но сте ги лекували от грип — веднага го засече водещият. — И няма начин да докажете, че всъщност не е било грип, а лъчева болест…

— Така е — призна Дейвид.

Брадли рязко се извърна към Анджела.

— Научих, че сте направили аутопсия на една от пациентките на съпруга си…

Анджела кимна.

— Открихте ли някакви симптоми на лъчева болест?

— Не — поклати глава Анджела. — Но тя беше починала твърде бързо, за да проличат такива симптоми. На практика радиацията беше нанесла тежки поражения на централната нервна система, включително на молекулярно ниво. При по-слабо облъчване тя щеше да живее достатъчно дълго, за да развие язви на храносмилателния тракт — един от основните симптоми за наличието на радиация…

— От чутото досега стигам до заключението, че и двамата не разполагате с твърди доказателства в подкрепа на обвиненията си — заключи Брадли.

— Вероятно сте прав — неохотно призна Дейвид.

— Защо никой не е поискал свидетелските ви показания? — продължи с въпросите си водещият.

— Чухме, че са били заведени няколко дела, но всички са стигнали до предсъдебно споразумение — отговори Анджела. — Обвинения не са повдигнати.

— Това не е ли странно на фона на вашите твърдения? — засече я Брадли. — Защо няма обвинения според вас?

Анджела хвърли кос поглед към мъжа си.

— Причините са две — рече с въздишка Дейвид. — Първо, всички се страхуват от разнищването на тази афера. Ако обвиненията ни се докажат, болницата неизбежно ще бъде закрита, а това означава голямо нещастие за града. Тя не само помага на общинския бюджет, но в нея работят стотици от местните хора, които ще бъдат лишени от препитание. На второ място идва и един малко по-особен факт: практически всички виновни за това ужасно престъпление вече са получили своето наказание. За това се е погрижил Ван Слайк, поставяйки радиоактивния контейнер на заседателната маса…

— Логично — кимна Брадли. — Това обяснява защо липсва реакция от страна на местните власти. Но как да си обясним пасивността на щатско равнище? Защо липсва реакция от страна на щатската прокуратура?

— Защото нещата бързо ще опрат до реформата на здравеопазването не само в щатски, но и в национален мащаб — каза Анджела. — с раздухването на този скандал хората ще започнат да се замислят за пътя, в който ги тласкаме. Добрите бизнес-решения невинаги съвпадат с качеството на медицинските услуги. Стремежът към икономии няма начин да не се отрази върху това качество. Нашият опит в Общинска болница „Бартлет“ е ярък пример за вземането на безумни решения от страна на бюрократите в медицината. Но това може да се случи и във всяка друга болница…

— Говори се, че вие може би ще спечелите от цялата тази история — подхвърли Брадли.

Дейвид и Анджела си размениха нервни погледи.

— Предложиха ни значителна сума за правата на един бъдещ телевизионен сериал по случая — призна с лека въздишка Дейвид.

— Ще приемете ли?

— Още не сме решили — поклати глава Дейвид.

— А изкушени ли сте да приемете?

— Разбира се, че сме изкушени — намеси се Анджела. — На плещите ни тежат стотици хиляди долари заеми, взети по време на следването, освен това разполагаме с една абсолютно непродаваема къща в Бартлет, която продължаваме да изплащаме. На всичкото отгоре дъщеря ни страда от рядко срещано, но съвсем нелеко заболяване, което изисква скъпо и продължително лечение.

Ед Брадли се усмихна на Ники, която веднага му отвърна.

— Чух, че ти си била главният герой в тази история — подхвърли той.

— Стрелях с пушката по онзи мъж, който блъскаше мама — гордо отвърна детето. — Но вместо него улучих прозореца…

— Аз лично със сигурност ще се държа на почетно разстояние от майка ти — разсмя се Брадли, изчака оживлението на верандата да затихне и отново се обърна към Дейвид и Анджела: — Вероятно съзнавате, че много хора считат историята ви за пълна измислица. Мислят си, че искате да лапнете парите за телевизионния сериал, а едновременно с това да си отмъстите на КМВ за уволнението.

— Сигурна съм, че хората зад тази история ще направят всичко възможно да ни дискредитират — отвърна Анджела. — Но това би означавало да винят вестоносеца за лошите новини…

— Кажете нещо за серията от нападения и изнасилвания на болничния паркинг — подхвърли Брадли. — И те ли бяха част от аферата?

— Не, те нямат нищо общо. В един момент бяхме убедени, че връзка има, мнението ни споделяше и частния детектив, който изгуби живота си по време на разследването. Оказа се обаче, че грешим. Нападенията бяха дело на Девъншър, служител в Спешното отделение на болницата. Това беше доказано след ДНК-тест, който го посочи за извършител на поне две от изнасилванията.

— Каква поука си извлякохте от всичко това? — попита Брадли.

— Аз лично разбрах, че здравеопазването е в процес на промяна и хората трябва да имат повече информация за това, което става — отвърна първа Анджела. — Пациентите са прекалено уязвими, когато става въпрос за икономично здравеопазване…

— Аз пък научих, че бизнесмените и бюрократите трябва да се държат по-далеч от отношенията лекар-пациент — добави Дейвид.

— Май и двамата сте против реформата в здравеопазването, въпреки че сте лекари — подхвърли Брадли.

— Напротив — възрази Анджела. — И двамата сме на мнение, че тази реформа е жизнено необходима.

— Наистина е така — подкрепи я Дейвид. — Но едновременно с това сме сериозно обезпокоени. Не бива да се стига до ситуацията от онзи стар виц, при която операцията е протекла успешно, но пациентът е мъртъв… Старата система се базираше на количествените показатели. Например заплатата на един хирург зависеше от бройката на оперираните сливици и апандисити. Сега обаче махалото отива в обратна посока и болниците се стремят към икономии на всяка цена. Все по-чести стават случаите, при които лекарите вземат премии за минимално количество хоспитализирани пациенти и за максимално опростени прегледи, без скъпи и сложни изследвания…

— Начинът на лечение трябва да се определя единствено от нуждите на пациента — добави Анджела.

— Точно така — кимна Дейвид.

— Стоп камера — рече Брадли.

Операторът се изправи и започна да разкършва схванатите си крайници.

— Страхотно — доволно се усмихна телевизионният журналист. — Получихме изобилие от материал и спряхме точно навреме. Ако всичките ми събеседници бяха като вас, работата ми щеше да е далеч по-лесна…

— Много мило, че го казахте — усмихна се Анджела.

— Я ми кажете още нещо — разкърши врат Брадли. — Дали в тази афера е бил замесен целият борд на директорите?

— Повечето от тях със сигурност — кимна Дейвид. — Просто защото са имали какво да губят. Заблуда е да се мисли, че членовете на борда са действали по алтруистични подбуди. Всички са имали огромен интерес болницата да оцелее, особено главният лекар Кантор, който притежава специално построен Рентгенологичен център към нея…

Брадли прелисти записките си.

— По дяволите! — изруга той. — Забравих да ви питам за Сам Флеминг и Том Барингър… — Потърси с поглед оператора и му подвикна, че иска да заснеме още няколко кадъра.

Дейвид и Анджела с недоумение се спогледаха. Споменатите имена не им говореха нищо.

Камерата зажужа и Брадли ги попита дали познават споменатите личности.

— Става въпрос за двамина пациенти, които са починали в болницата с абсолютно същите симптоми като пациентите на доктор Уилсън — помогна им водещият. — Лекувал ги е доктор Портланд…

— Не знаем нищо за тях — поклати глава Дейвид. — Те са починали преди да постъпим, а самият доктор Портланд се е самоубил малко преди появата ни в Бартлет.

— Искам да ви попитам дали не мислите, че и тези пациенти са починали вследствие на радиоактивно облъчване?

— Ако симптомите са били същите, вероятно да — кимна Дейвид.

— Интересно — проточи водещият. — Защото и двамата не са имали неизлечими болести, а само оплакванията, поради които са били приети… Но още по-интересно е друго: и двамата са имали застраховка живот за по няколко милиона долара, а като единствен наследник на парите са посочили Общинска болница Бартлет…

— Нищо чудно, че доктор Портланд е изпаднал в депресия — поклати глава Анджела.

— Ще коментирате ли тази версия? — понита Брадли.

— Ако са били облъчени умишлено, мотивът за това е още по-очевиден — въздъхна Дейвид. — Това би придало далеч по-голяма достоверност и на нашата история…

— Може ли да се установи дали са починали от лъчева болест, ако се стигне до ексхумация?

— Не вярвам — поклати глава Анджела. — Симптомите на радиоактивното облъчване са сходни със симптомите на още куп заболявания…

— Един последен въпрос — усмихна се Брадли. — Щастливи ли сте в момента?

— Лично аз все още не смея да си задам този въпрос — отвърна Дейвид. — Положително сме далеч по-щастливи отколкото преди няколко месеца, особено след като си намерихме нова работа. Най-много се радваме, че състоянието на Ники решително се подобри…

— След всичко, което преживяхме, ще ни трябва време — добави Анджела.

— Аз пък мисля, че сме щастливи, защото скоро ще си имам братче — внезапно обяви Ники.

— Наистина ли? — вдигна вежди Брадли.

— Ако е рекъл Господ — кимна Дейвид, а Анджела само се усмихна.