Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Веселин Ханчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Веселин Ханчев
български поет и публицист
Роден
Веселин Симеонов Ханчев
Починал
4 ноември 1966 г. (47 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, драматург, дипломат
Литература
Жанровестихотворение
Известни творби„Добрият ученик“
НаградиДимитровска награда (1960, 1962)
Семейство
Бащад-р Симеон Ханчев
Майкад-р Невена Азманова – Ханчева
Деца2

Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).[1]

Биография

Гробът на Веселин Ханчев на Софийските централни гробища

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–1945).

Литературен уредник (1938–1943) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–1951) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.

Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964) и Париж (1964–1966).

Умира на 4 ноември 1966 г. в София.

Семейство

Родителите на Веселин Ханчев са Невена Азманова и Симеон Ханчев. Невена Азманова е старозагорка, завършила Девическата гимназия в родния си град. Учи медицина в Лозана, Швейцария, но се дипломира в Нанси, Франция. Там се запознава с д-р Симеон Ханчев и когато се прибират в България, се женят. През 1910 г. д-р Невена Азманова – Ханчева и д-р Симеон Ханчев откриват собствена клиника с детско и акушеро-гинекологично отделение. Семейството има три деца: Милка, Веселин и Здравко, който е лекар в Швейцария. Веселин Ханчев има две дъщери – Румяна и Елка.[2]

Творчество

За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–1939), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.

Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.

Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.

Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Отличия

Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

Библиография

  • Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 страници.
  • Избрани стихове, София: Полиграф, 1948 г
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
  • Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
  • Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
  • За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
  • Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
  • Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.
За него
  • Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
  • Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.

Източници

  1. Кратка българска енциклопедия. София, Издателство на БАН, 1969, том 5, стр.342.
  2. Внук на Веселин Ханчев подава ръка на Стара Загора, nbp.bg, 18 юли 2019 г.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки