Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Веселин Ханчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Веселин Ханчев
български поет и публицист
Роден
Веселин Симеонов Ханчев
Починал
4 ноември 1966 г. (47 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, драматург, дипломат
Литература
Жанровестихотворение
Известни творби„Добрият ученик“
НаградиДимитровска награда (1960, 1962)
Семейство
Бащад-р Симеон Ханчев
Майкад-р Невена Азманова – Ханчева
Деца2

Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).[1]

Биография

Гробът на Веселин Ханчев на Софийските централни гробища

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–1945).

Литературен уредник (1938–1943) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–1951) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.

Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964) и Париж (1964–1966).

През 1961 г. създава едно от известните си стихотворения, наречено "Художник"[2] А в стихотворението си "Посвещение" пише: 

..О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ, и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,..

Умира на 4 ноември 1966 г. в София.

Семейство

Родителите на Веселин Ханчев са Невена Азманова и Симеон Ханчев. Невена Азманова е старозагорка, завършила Девическата гимназия в родния си град. Учи медицина в Лозана, Швейцария, но се дипломира в Нанси, Франция. Там се запознава с д-р Симеон Ханчев и когато се прибират в България, се женят. През 1910 г. д-р Невена Азманова – Ханчева и д-р Симеон Ханчев откриват собствена клиника с детско и акушеро-гинекологично отделение. Семейството има три деца: Милка, Веселин и Здравко, който е лекар в Швейцария. Веселин Ханчев има две дъщери – Румяна и Елка.[3]

Творчество

За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–1939), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.

Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.

Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.

Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Отличия

Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

Библиография

  • Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 страници.
  • Избрани стихове, София: Полиграф, 1948 г
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
  • Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
  • Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
  • За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
  • Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
  • Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.
За него
  • Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
  • Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.

Източници

  1. ↑ Кратка българска енциклопедия. София, Издателство на БАН, 1969, том 5, стр.342.
  2. ↑ .
  3. ↑ Внук на Веселин Ханчев подава ръка на Стара Загора, nbp.bg, 18 юли 2019 г.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Веселин Ханчев.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни