Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Веселин Ханчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Веселин Ханчев
български писател
Роден
Починал
4 ноември 1966 г. (47 г.)
Националност Flag of Bulgaria.svg България
Професия писател

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора3 ноември 1966, София) е български поет, публицист, заслужил деятел на културата (1963) от 20 век.[1]

Биографични бележки

Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (194445), литературен уредник (193843) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (194951) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (196264) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (193639), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Съчинения

  • Испания на кръст, стихове, 1937
  • Избрани стихове, 1948
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, 1953
  • Стихове в паласките, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, 1957
  • Лирика, 1960
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, 1960
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, 1963
  • За да останеш, избрана лирика, 1965
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, 1965
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, 1967
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Ем. Петров, 1969
  • Избрани творби, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, 1987
  • ((bg)) Последно писмо - Веселин Ханчев
  • ((bg)) Под Люляка - Веселин Ханчев

Източници

  1. Кратка българска енциклопедия София 1969 г. Издателство на БАН, том 5, стр.342
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Чернокожев, Вихрен. // Речник по нова българска литература 1878 – 1992. София, Хемус, 1994, с. 395 ISBN 954-428-061-8