Веселин Ханчев
Имам всичко

Всички си отиват.

 

Аз оставам.

Аз оставам с този шкаф без книги,

с тези два червени карамфила,

с този бял прозорец срещу мене,

който слага кръстове по пода,

с болничните листове,

където

лудата ми кръв е начертала

върхове и океански бури.

 

Всички си отиват.

Аз оставам…

Аз оставам сам и неподвижен

и под мойте трескави клепачи

светят два червени карамфила.

 

Никого не викам.

Имам всичко.

Имам вас,

благословени спомени.

 

Вас,

лица на мъртви и на живи,

вас,

очи на врагове и близки,

вас,

ръце безмилостни и нежни

като острието на камата.

 

Имам

разминавания,

срещи,

небеса високи

и падения,

белези по тялото си имам

от целувки

и отровни зъби,

от окови,

скъсани и нови.

Всичко имам.

И лежа спокоен

с мъдростта спокойна на дървото,

сведено наесен от плода си.

 

О, благословени мои спомени.

Всички си отиват.

Вие стойте.

Останете,

за да оживея,

за да мога

пак да се изправя.

 

Страшно е,

когато вас ви няма.

Страшен ще е

този шкаф без книги,

тази стая,

този бял прозорец,

който слага черен кръст над мене,

и лицето ми ще бъде страшно,

ако си отидете от него.

 

Всички си отиват.

Аз оставам.

 

Стаята е пълна с карамфили.