Веселин Ханчев
Дървото с птиците

Навело

свойта изгоряла стряха,

едно дърво сънуваше листа.

Внезапно

в него паднаха,

запяха

дошлите за нощуване ята.

 

И то напъпи цялото

и стана

огромно върху залеза студен,

то лудо зазвъня

като камбана

над всички минувачи

и над мен.

 

И всички спряхме

изведнъж,

без сили,

задъхани от работа,

от бяг,

небе голямо над града открили —

и своите лица

открили пак.