Веселин Ханчев
Ружите

Ето ги ружите, ружите росни.

Всяка — с гердан от сребро.

Вятъра весело щом ги докосне,

люшват край мене хоро.

 

Свирят им с медени свирки пчелите,

тежки от златния прах,

и пеперудите, слезли в тревите,

кърпи размахват край тях.

 

Ето ги ружите — в кръг наловени,

с румени, с бели страни.

Сякаш момичета махат край мене:

— Тичай! До нас се хвани! —

Махат ми с китки моми и свирачи:

— Тичай! Хвани се до нас! —

Слънцето лепне по мойте клепачи.

Тичам към ружите аз.