Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 21 гласа)

Той беше добър ученик.

Най-добрият в класа.

 

Седеше на първия чин;

до прозореца, вляво,

беше нисък на ръст,

с коса като пламък,

червена и права,

с цяло съзвездие лунички

върху двете страни.

 

Беше много добър ученик.

Знаеше всеки урок,

отговаряше точно и ясно,

не мълчеше,

                когато учителят,

питаше:

                прав зад катедрата.

— Кои са царете от Второто българско царство?

— Къде се намират Азорските острови?

— Какво получаваме, когато прибавим

към натрия три молекули сребро?

 

Той беше добър ученик.

Най-добрият в класа.

 

Веднъж,

                съвсем неочаквано,

влезе един офицер.

Прав зад катедрата,

                        офицерът посочи

първия чин до прозореца вляво,

                                        и каза:

— Излез на дъската.

                        Ела.

                                Говори.

Отговаряй на всички въпроси

подробно и ясно.

 

Беше в час по мъчение.

 

От стената

                като от черни килии

гледаха Ботев и Левски.

Върху празните чинове

                        седеше страхът

и подсказваше:

                        — Кои са ония,

с които си ходил на сбирка?

                                — Къде се намира

квартирата, дето се срещаше с тях?

— Какво си получил?

                        — Кому си го дал?

 

Беше в час по безстрашие.

 

Тои беше добър ученик.

Най-добрият в класа.

Излезе навън

                пред дъската.

Косата му рижа изгря

върху нейното черно небе

с тебеширени облаци.

Лицето му

        беше спокойно и ясно

под златните лунички.

 

Беше много добър ученик.

Най-добрият в класа.

 

Но нищо не каза.

На всички въпроси

отвърна с мълчание.

 

Мълчеше,

        когато го питаха в класната стая.

Мълчеше,

        когато навън го поведоха.

Мълчеше,

        когато го туриха прав

до стената на задния двор.

Мълчеше,

        когато последен звънец

удариха пушките.

 

Беше много добър ученик.

Мълча

        и получи отличен

 

в час по безсмъртие.

Край
Читателите на „Добрият ученик“ са прочели и: