Веселин Ханчев
Жив съм

Нажежено е до бяло

всичко в мен.

Жив съм.

Падам и крещя от болка.

Жив съм.

Не от болестта боли.

Боли ме, че съм повален.

 

Жив съм.

 

Като тетива треперя цял.

Жив съм.

Цял горя и в треска викам.

Жив съм.

Не от треската треперя,

а от гняв,

че съм се спрял.

 

Жив съм.

 

Хора, спрелите минути ме болят.

Жив съм.

По загубените пътища крещя.

Жив съм.

Хора,

искам рождества,

не искам смърт.

 

Жив съм.

В мен крещи недороден света.

Жив съм.

Мъртъв ще съм,

ако не крещя от болка,

Жив съм.

Хора,

чуйте диагнозата на болестта:

 

жив съм.