Веселин Ханчев
Моята сила

Родино моя, с твоя дъх аз дишам,

със твойта сила силен съм и аз.

Как бих посмял стиха си да допиша,

ако не чувам в него твоя глас?

 

Как бих копал в забоя тежка руда

и корпуса под леден дъжд ковал,

ако не беше в слабия ми удар

и твоят удар силата си влял?

 

Ти свойта власт и свойта мъдрост даде

на мен, обикновения човек.

 

И аз раста.

И ставам аз грамаден,

по-як от всички твои върхове.

И аз раста.

Високо се възимам.

Пращят от сила моите плещи.

И аз раста.

Защото теб те има,

защото в теб съм аз

и в мен си ти.

Но ако в бой

пред вражата верига

сваля ръка

и кажа думи зли,

със силата, с която ме издигаш,

родино моя,

ти ме повали!