Любен Дилов
Пътят на Икар (1)

Като изпращам записките на Зенон Балов, аз изпълнявам само своя тъжен приятелски и колегиален дълг. Очевидно е заложеното в тях намерение един ден да бъдат публикувани, както е очевидна и амбицията им да бъдат един от документите за нашия път в Космоса. Останали са недовършени, както самият наш път, хаотични са, необработени, гъмжат от неточности. Навярно ще бъда упрекнат, че не съм ги редактирал или поне снабдил с коментар, но един редактиран от другиго документ, според моите разбирания вече е подправен документ. Единственото, което си позволих, е да издиря авторите на песните, въвеждащи към отделните части. За да не се посегне обаче и чрез такива добавки върху характера на записките, прилагам ги в послеслов.

За автора на самите записки няма какво повече да кажа от това, което той сам е казал за себе си, макар и по него да имам възражения. Само ще уверя читателя, че Зенон Балов не беше нито толкова грозен, нито толкова неприятен, каквото впечатление би могло да се добие от неговите мигове на малодушие или самобичуване. Ние на Икар повече или по-малко го обичахме, а оправданието за интереса ни към неговата съдба лежи в самата му съдба.