Любен Дилов
До райската планета и назад (1) (Другите приключения на Нуми и Ники
Научнофантастичен роман за деца)

ПРЕДГОВОР

ЗА ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СА ЧЕЛИ КНИГАТА „ЗВЕЗДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА НУМИ И НИКИ“…

Има такава книга. В нея се разказва за същите герои, които ще срещнете тук. Дори авторът й е същият, което за него е особено важно.

Говори се, че за да станело едно произведение хубаво, писателят трябвало да обича своите герои. Авторът ни Нуми и Ники уж също обичаше героите си, а взе, че ги изостави в първата си книга насред път. По-точно, насред космоса. Вярно, те не бяха захвърлени ей тъй, на произвола на съдбата, намираха се на топло и защитено място и все пак не заслужаваха такава участ, защото са добри деца. Макар и малко странни.

Но какво толкова им е странното — деца като деца! Нуми бе дошла на Земята от планетата Пира и е естествено да се стори на земните читатели малко странна. Ако пиранските читатели прочетат тази книга, на тях пък Ники Лудото ще се стори странен, защото той си е едно съвсем земно момче.

Двамата тръгнаха заедно из космоса да търсят други цивилизации и въпреки че се случиха доста недоразумения помежду им, успяха да станат приятели. А то говори добре за нашите герои. Защото много хора никак не могат да простят на ония, които се различават от тях. Нуми и Ники сами се убедиха в това, когато попаднаха на една планета, където на хората, които се струваха на другите странни, направо им отрязваха главите, та двамата едва успяха да се спасят.

Освен тях, книгата, която държите сега в ръцете си, има и трети герой, но той е невидим. От него се напипва само едно мъничко копче под кожата зад лявото ухо ма Нуми.

Момичето от Пира било дете-експеримент. Пиранските учени вградили в главата му втори, изкуствен мозък. Той беше пълен с науките на цивилизацията Пира, а веднага запомняше и всички нови знания. Така, щом Нуми натиснеше копчето му и го запиташе наум за каквото и да било, изкуственият мозък веднага й отговаряше. Учените искали да проверят дали биха могли по този начин да спестят на децата ходенето на училище. На Нуми обаче й омръзнало да бъде експеримент и тя избягала от Пира при първия сгоден случай.

Може би не е възпитателно, но авторът е склонен да й прости. И на Земята мнозина читатели знаят колко досадно е да не си обикновено дете, а да посещаваш разните там експериментални училища и школи.

Наистина понякога този мозък й е доста полезен. Особено с едно качество, което учените не предвидили. Като го свързали с естествения й мозък, той така го засилил, че Нуми станала способна да отгатва мислите на другите хора. Пък и не само на тях. Тя можеше да улавя всичка чужди мозъчни излъчвания. А Ники Лудото редовно си патеше, защото в главата му често се раждат и мисли, които съвсем не са за пред хората.

Какво още е необходимо да се каже на ония, които не са чели първата книга? Ах, да! Ники често имитираше своя прадядо, който раздаваше своите съвети по такъв начин: „В своя дълъг и не лек живот аз съм се убедил, че когато е студено, човек трябва да се облича по-топличко“. То, май, и така си е смешно, но в устата на Ники звучеше двойно по-комично, когато той кажеше с гласа на прадядо си: „В своя дълъг и не лек живот, Нуми, аз съм се убедил, че не бива да газиш бос из космоса, щото може да настъпиш някоя звезда и да се опариш“. И само вторият мозък на Нуми отказваше да проумее как е възможно едно четиринадесетгодишно момче да има дълъг и нелек живот. Защото дори и на планетата Пира изкуствените мозъци не притежават чувство за хумор.

Ето че казахме по нещичко за тримата герои, колкото да добиете малка представа за тях! Но има и четвърти. Ще трябва обаче сами да си го представите, защото и авторът знае за него толкова, колкото е научил от Нуми. А пък той често мени вида си. Понякога прилича на гигантска тиква или мандарина, понякога на круша, друг път на жълта презряла краставица. Този космически зеленчук, както го нарече Ники Лудото в първата книга, носи поетичното име МАЛОГАЛОТАЛОТИМ.

Не ви ли звучи поетично? Така е на пирански език, затова. На земните езици то означава „Спасител на живота“. И този спасител на живота е извънредно загадъчно същество. Дори не е сигурно дали е същество, или биологическа машина, но двете деца достатъчно спориха по този въпрос, та не е нужно тук отново да подхващаме препирнята им.

— На планетата Пира — разказва ни Нуми — съществува една интересна и за земните жители легенда. Някаква неизвестна, но много древна и могъща цивилизация, която може вече да е и изчезнала, създала тези същества-машини и ги пратила на стража около ония слънца, на чиито планети имало живот. Защото във Вселената той е нещо изключително рядко и ценно. Тези малогалоталотими забелязали преди десетки хиляди години, че на Земята предстоели страшни земетресения и наводнения, които заплашвали да погубят всичко на нея. Спуснали се те, взели големи групи хора от различните й краища и ги разселили по други планети. Такова едно племе, водено от някой си Девкалион и жена му Пира, станало родоначалник и на цивилизацията Пира.

Но нали това било само легенда, как тогава едно измислено същество ще приеме в своята утроба действителните Нуми от Пира и Ники от Земята?

Работата е там, че малката пиранка силно вярвала в хубавите приказки. По време на катастрофата с космическия кораб, в който се намирала и тя с баща си, Нуми се обърнала за помощ към малогалоталотимите. И ето че един от тези стражи на живота уловил телепатичния зов, излъчен от обединените два мозъка на момичето. Той спасил пътниците, а после, кой знае защо, позволил на момичето и да избяга с него. По негово желание го довел чак на Земята да се убеди, че тя все пак не е загинала, както се разправяло в легендата. Иначе това му било забранено, защото е вмешателство в живота на различните цивилизации. Нуми предполага, че просто се е зарадвал до срещне най-после едно същество, което истински вярва в него, а умее и мъничко да го разбира. Ники Лудото обаче предполага друго. Сигурно е повреден, каза той веднъж на Нуми, щом се е повел така по твоите два акъла! Разбира се, тогава той беше нещо ядосан, пък и обичаше да се заяжда. То кое ли земно момче не обича да се заяжда с момичетата! Виж, на Пира не знаем как е. Но ако пиранци наистина произхождат от Земята, едва ли момчетата ще са много по-различни, колкото и цивилизацията им да е по-напреднала от нашата.

Иначе двамата нямаха оплаквания от Мало — така те наричаха за по-кратко своя малогалоталотим. Той не само ги разхождаше из космоса с фантастична бързина, защото умееше да се гмурка под пространството. Той ги и хранеше, макар и по един малко неапетитен за земните навици начин. На децата им се щеше и още им се ще да му се отплатят, а не знаят с какво. Те дори не могат и да го запитат, защото не умеят да разговарят с него, както разговарят хората помежду си. Според Нуми той бил толкова умно и добро същество, че ние ще трябва още стотици векове да се учим, докато почнем като него да виждаме и познаваме Вселената. А ние сме принудени да й вярваме, защото, благодарение на необикновените си способности, тя единствена може да размени мислено няколко думи с Мало.

Такива са четиримата главни герои, с които ви предстои да се срещнете тук. Историята сигурно ще ви се стори доста невероятна, но за това не авторът е виновен. Почне ли една история от самото начало с някое невероятно събитие, така си върви до края. И с нищо не можеш да я направиш по-вероятна, защото тези истории притежават и невероятен инат.

…И ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ВЕЧЕ СА ЧЕЛИ „ЗВЕЗДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА НУМИ И НИКИ“

На тях само ще припомним, че бяхме оставили двамата да киснат голи в хранителния разтвор на Мало, та да си възвърнат силите след приключенията см на планетата, където режеха главите на странните хора. Сега ще си признаем и защо: тогава просто ни омръзна да ги слушаме. Всеки знае, че препирните между момче и момиче на техните години траят прекалено дълго и трудно се понасят.

Спорът им възникна, когато Нуми целуна момчето заради геройските му постъпки, а от целувката й бузата на Ники се изприщи. Електронният мозък на пирожката обяви, че двамата били несъвместими един с друг, понеже са от различни цивилизации. Ники обаче възрази, че това било глупост. Той просто си бил алергичен и често се изприщвал от ягоди, от мед и други сладки неща. Такова твърдение би било вярно, ако приемем, че целувката на едно момиче прилича на меда, на ягодите и шоколада, от които понякога децата се изприщват. Но кой ще ти повярва в това? Иначе спорът е съвсем безсмислен, защото всяко ново явление може да се обясни само с научни опити, не с приказки и заяждания. Трябва много и разнообразни цивилизации да се целуват помежду си, за да се установи дали изприщването в случая е закон на Вселената, или е нещо случайно.

После Ники си пожела следващата планета, на която Мало щеше да ги отведе, да е пълна с непознати и свирепи зверове. Дали беше искрен, или искаше да се поперчи пред момичето от Пира, авторът вече не помни. Пък е и почти невъзможно да се отгатнат с точност прищевките на едно момче, чийто прякор е Лудото. Нуми обаче си пожела планета, пълна с красиви цветя, защото бе й омръзнал тоя страховит космос. И отново взеха да се препират, сега вече съвсем глупаво. Всеки искаше да се покаже великодушен, та да заглади грубостите от първия спор, като настояваше за такава планета, каквато другият желае. И пак стигнаха до спора дали са съвместими помежду си, или не.

За тяхно оправдание трябва да припомним, че този въпрос беше наистина важен. Мало ги пренасяше от една звезда към друга, като минаваше под пространството, където децата сякаш умираха, за да възкръснат отново в съвсем други светове. От науката обаче е известно, че при подобно движение из космоса времето се свива, годините се превръщат може би в минути. Но на Земята и на Пира то продължаваше да си тече в своя обичаен ход и отдавна бе отнесло със себе си техните родители, приятели и близки. Как да не се вълнуваш тогата дали си съвместим с единствения човек край теб! Нали само на него можеш да изплачеш мъката си по загубеното? Нали само той ще ти помогне да не полудееш от отчаяние и самота? И пак само чрез него ще повярваш, че всичко ще свърши добре.

Макар и с изприщена буза, Ники чувствуваше пиранското момиче по-близко дори от сестра. И това беше естествено. Когато две цивилизации се свържат, то става завинаги. Може да се карат, може дори да се сбият, но не могат повече една без друга. А това вече е доказан закон на природата.

И така, нека отново им кажем: Здравей, Нуми! Здрасти, Ники! И добър ви ден!