Читателски коментари от mitakka

Много скапана книга, прочетох 60 страници и си изградих съвсем правилно мнение за останалите няколко хиляди. Тоя автор как си е изсмукал от пръстите цял свят с всичките му там континенти, раси, митология, бит и култура. Абе измъчена работа. Цялата поредица мяза на кокиче и то наситено червено. За дългия си и изпълнен с болезнен опит 16-годишен живот съм развил широкоспектърен вкус и ви казвам не четете тая боза. Колежката Мегз много правилно го е казала. Не знам дали и тя е на 16 но като гледам Хари Потър и любовните романи, които чете с широкоспектърния си читателски взор, определено е там някъде или поне на тоя акъл.

Трудна е наистина, мислех че е от превода, но май не е. Иска твърде голяма концентрация. И втората до средата ми беше тежичка, но след това се оправя. Обикновено чета по няколко книги паралелно, но тази поредица иска цялото ти внимание и всяко връщане към нея е трудно. Нужно е дълбоко потапяне в нейния свят.

Доста тенденциозен превод на заглавието. Преводачът малко е прекалил с патриотизма.

Голям роман. Бай Корлеоне рулззз. Доста повтарящи се идеи все пак, сякаш автора смята читателите си за глупаци и им повтаря докато запомнят. Това си е характерно за големите автори. А пасажът със срамните проблеми на Луси Мансини направо ме разби. Учуден съм, че нямаше скица на анатомията на интимните й части. Но и когато четох „Клетниците“ не бях очаквал, че ще ми бъде проведена беседа на тема колко полезни са отпадъците на човешката храносмилателна система за зеленчукопроизводството.

Като история не е толкова увлекателна колкото „Кръстникът“, но стилът е достатъчно добър за да си заслужава четенето. Леко дразни ен-тото обяснение на автора какво значи омерта. Предполага се че там читателят трябва да настръхва от вековната мистика на думата. И изобщо Пузо твърде често повтаря какви са сицилианците, каква е мафията и т.н. Няколко твърдения, които се повтарят на всеки 30–40 страници от текста.

Ами аз не съм от тези дето навлизат много надълбоко в книгите и вадят от там какво е искал да каже автора, какви дълбоки политически религиозни и прочее послания е отправил към читателя. Но романа е голям несъмнено и то не само като обем. Прочетох го след Клетниците и високо оцених липсата на скучни моменти и безкрайни обстоятелствени пояснения. Несъмнено е сладкодумец Клавелчо, успява без чак толкова много действие да държи интереса. Според мен има материал за поне още толкова да не кажа даже за трилогия. Финалът успява да ти създаде онова особено чувство под лъжичката и го оценявам като силен, но някак увисна, очаквах да се стигне по-напред в действието

Виктор Юго явно е изобретателя на лиричното отклонение. Романа има и доста силни моменти, но ако се ореже откъм лирични отклонения и се изчисти откъм наивитета щеше да бъде още по-силен. Мое мнение, мой вкус естествено. Безкрайното натякване колко добра тор са човешките фекалии лично на мен ми дойде в повече. Подробния план на парижката канализация сякаш на тоя човек пъпа му е хвърлян там също. Отклоненията му са серии от три изречения повтарящи една идея до припадък все едно читателя е малоумно добиче или автора се страхува, че важното му послание може да остане неразбрано. На моменти фабулата е ясна от километри, но той кръжи около нея многократно и изведнъж пуска бомбата, а читателят трябва да се прави на изненадан. Описанието на битките на Наполеон много ми прилича на тези от „Война и мир“. И двамата автори го раздават велики стратези ама пост фактум. Много позоваване на имена, идеи и събития, които за съвременния читател са непознати. Това е страшно досадно, все едно четеш бруталното родословие на хобитските родове от Властелина. Но Юго няма как да го кълнеш защото нещата са реални и са си били актуални за епохата. Книгата си е класика, но ако се направи качествено орязване би била много по-добра. Детската версия, която е качена тук отива в другата крайност, сбичкано повествование орязано откъм най-големите достойнства на подобни романи.

Свалих детската версия защото безкрайните лирични отклонения на автора не са ми по вкуса. Но тази пък е зловещо орязана, цялата сила на романа се губи. Все едно си чета пищовите по история. Става за деца или хора, които трябва спешно да четат книгата (изучаваше ли се в училище?), но иначе да се чете тази при наличието на пълната версия си е направо грехота.

Интересно е колко много се цитира от нея напоследък, страшно е модерно. Откъде вадят толкова много цитати от толкова кратичка книжка обаче? А използването като поведенчески модел в бизнеса нещо не го разбрах. Този модел плюс още няколко хиляди са задълбочено изучени и описани и продължават да се разработват и доописват в куп страшно дебели и страшно скъпи книжки. Да, свалям му шапка на Сун-Дзъ, имайки предвид кога ги е писал тези неща, но в момента те не са нищо непознато или революционно. За мен книгата е полезно четиво за тези които си мислят, че всичко на този свят е измислено през последните 100 години.

Излишно разтягане на поредицата е тази книга, почти нищо не се случва, само традиционните мистични дрънканици от които почти нищо не се разбира и почват да дотягат. Или авторът е вложил умопомрачително дълбоки послания и мисли, а аз съм глупакът който не може да ги схване или Хърбърт е изкукуригвал все повече с всяка изминала книга. Сигурно аз съм глупакът. Все пак историята си я бива и ще я дочета дори да съм твърде тъп, за да я разбера във дълбочина.

Що ми се струва, че преводът осакатява повечето от романите на Пратчет? Останаха ми само 5–6 негови книги, които не съм прочел, може и да ми е омръзнал самия автор, напоследък все така малко насила ги чета, не ме грабват. Особено историите за вещиците много скучни ми се виждат, непрекъснато се предъвква колко небрежно готини са. Изобщо Пратчет винаги набляга на подобни моменти, и в разказите за стражата и в тези за магьосниците най-силните откъси на които потръпваш от кеф е колко куул и непобедим е някой от персонажите било то Смърт, баба Вихронрав, лорд Ветинари, Библиотекаря и т.н. Взех да претръпвам нещо, което е жалко защото Пратчет ми е любимия автор

Чел съм я поне 10 пъти, хващам я откъдето ми падне и се смея за пореден път на някоя от случките. Наскоро почнах да чета някои от другите му книги качени тук, успяват да ме разсмеят, но не са толкова добри колкото тази.

Не ми хареса особено, много е далеч от Градината на боговете. Естествено имаше няколко забавни ситуации, даже ме разсмя на глас, но трилогията за Корфу е най-доброто от автора. Аз харесвам чувството му за хумор, но не го смятам за блестящ писател.

Да, те педофилите стават такива от много четене. Не давайте на децата да гледат екшъни защото могат да станат убийци. Аре ако може да си наблягате на възпитанието на децата и по-малко да кудкудякате. Ако знаехте как да влизате в хисторито на браузъра и да разберете какво гледат децата ви сигурно направо щяхте да ги разстреляте. Точно възмущаващите и забраняващи родители произвеждат сбъркани деца. Лъжат за всичко, забраняват, наказват без да обясняват защо и т.н. И после израстват едни задръстеняци и смотаняци, в които има множество вътрешни конфликти, невежество и силна възможност всичкото това да избие нанякъде. Тази книга не е за деца естествено, но който търси намира, извратеняците си имат свои източници, не са опрели до читанката, така че да се маха е пълна глупост. Ми свалете порното, хилядите сайтове за снъф, че тогава тръгвайте да сваляте Аполинер. И по какъв начин по дяволите това дали имам деца би трябвало да се отрази на вкуса ми за книги? Направата на деца предполага, че би трябвало малко от малко да съм запознат с ритуала. И един въпрос много ме гложде. Книгата започва доста мощно от първата страница. Като ви възмути толкова защо я прочетохте цялата? Възмутителна, боклук, сквернословна ала бала, но доста странички сте прочели като гледам. На това се вика лицемерие, за такива хора петната на Роршах разкриват прелюбопитни факти.

Все ми се струва, че тази поредица можеше да продължи още много. Така и не се разясни как са възникнали злините, как езерняците, на едно място имаше загатване за други унищожени континенти, до които героите можеха да си направят една-две екскурзийки. Но явно авторката е решила да спре преди да отегчи читателите.

Колежката по-горе прочела половината от книгата, тоест 80–90 страници и решила че е скучна. Сюжета бил като на книга-игра, бил много прост, героите били само добри или само лоши. Който е чел цялата поредица не му остава нищо друго освен да се смее на подобни глупости, авторитетно изказани от човек, който не е чел книгата. Светът на Дж. Мартин пък бил много жесток и предизвиквал негодувание в душата й. Но иначе била фен на фентъзито. Предполагам любимите й фентъзи заглавия са „Мечо Пух“ и „Малкият принц“. И накрая се фръцна разсърдена защото мнозинството явно нещо не разбра дълбочината на разсъжденията й. Ама и вие какви сте, как само нападате тая пеперудена душа. Та във фейсбук тя освен лайкове на снимки и коментари, тя друго не е получавала. И сега изведнъж среща мъжко неодобрение. Как мислите, че се отразява това на неукрепналото й его макар и било то 84-ти набор?

Колегата gost го гледам че е разочарован от повечето романи на Кунц и е оставил мнението си. То си е негово право, но аз се чудя защо толкова книги на Кунц е изчел след като не му харесват. Освен да е литературен критик друг отговор не виждам

Сравнявал ли си с оригинала, защото Пратчет често ползва пропускането на действия като литературен похват.

Не съм съгласен че книгата е мудна, подобни големи произведения имат нужда от много място да бъдат разгърнати и да бъде изграден цялостния свят. Авторът развива почти всички основни герои, обогатява ги, показва и добрите и лошите им черти, това няма как да стане за 200 страници. Като цяло кара по същество, няма скучни описания, няма отплесвания в различни посоки, всяко нещо има значение за основния разказ. За мудна книга бих посочил Властелина, опитах да я прочета щото нали уж велика, но когато се започна с родословните дървета на хобитите ми докипя. Не обичам да ми се изреждат 200 имена, които няма да имат никаква роля в книгата. За сериала не съм съгласен че е много по книгата. Естествено е да посъкратят доста моменти, но те ги изменят. За пример в сериала Кутрето обяснява на Санса за белега на Хрътката, а в книгата го прави самия той, което обогатява образа му и читателя с интерес го следи дали пък няма да направи някоя добрина. Ренли във филма излезе гейче, което поне в тая книга го няма. В сериала са вкарани някои елементи които посмекчават образа на Церсей. Никъде не видях Робърт да е грамаден дебелак, по-скоро нисък и дебел библиотекар, трябваше в него да си личи че е бил висок и снажен. Разбирам че героите които се чукат в сериала трябва да са по-големи (за разлика от Аря която е правдоподобна) но можеше да направят Едард и компания да са по-младички, а не да ползват 50–60 годишни актьори. Критиката го налага знам, много са набожни и добри в Америка, ама инак тва не им пречи да правят риалити формати за бременни тийнейджърки. Плюя на такива двойни стандарти. Още не съм довършил филма, но и вълчищата ми се виждат много мизерни, приличат на хъскита, трябваше да наблегнат на спец ефекти. Орлово гнездо си беше нарисувано, да го бяха нарисували по-голямо, със съответните подзамъци и т.н Едард си чупи крака, не му го намушкват с копие. Тези неща са по-скоро заради бюджета, все пак е телевизионен сериал. Но след като съм чел книгата и въображението ми се е развихрило, някак жалко ми изглежда всичко.

Е, все пак ми отговори, не съм си и мечтал. Прав си че спамя, как да изтрия и двата поста?