Когато чета подобен род книги, не мога да разбера дали аз съм толкова интелигентен, че да смятам казаното от автора за очевадно или авторът е толкова заблуден, че да смята, че е казал нещо стойностно.
Ах мислители, психолози и екстрасенси, колко безпомощни сте пред мощта на собственото Аз.
Великото на мислителите е не че казват нещо което не знаем, а че с две прости и кратки изречения изразяват нещо което на нас би ни отнело часове да обясним.Мислиш ли че важните неща трябва да са сложни? Колкото по-забулен е един текст и с по-сложни думи е обяснен толкова по-зле за автора — означава че той е просто един драскач за който е по-важно самото драскане, а не дали има полза от труда му.
Изключително интересна книга. Полезна е не само за занимаващите се с военна тематика, но и като обхващаща общочовешки идеи. Пример за мъдрост от миналото, показваща, че няма еволюция, и че няма „нищо ново под слънцето“ — добре е да се чете от съвременните военни министри и генерали. Както е казал Уинстън Чърчил: „Да се уча от собствените си грешки, благодаря, предпочитам да се уча от грешките на другите.“ или от мъдростта на другите :)
Това безспорно е най- великият /и най- старият/ запазен трактат по военно изкуство, който се изучава и до днес. Уникалното според мен е това, че той е толкова актуален сега, колкото и преди 2500 години- когато е писан. Точно поради тази причина същия се изучава във военните академии на почти всички държави. В него могат да се намерят идейте на светкавичната война- идея, която е разаработена на практика едва през втората световна война. Има дори идеи, които са прекалено радикални дори и за съвременните правила за водене на военни действия- например за изненадата при нападението над врага. Съвременните международни закони налагат на нападащата страна да отправи предупреждение за своите действия спрямо другата, като по такъв начин се губи елемента на изненадата и се дава време и възможност на противника да реализира своята отбранителна стратегия, и съвсем очевидно по такъв начин осъществяването на военната стратегия на нападащиата страна се затруднява и многократно се увеличават жертвите и от двете страни.
Доста прости неща, които са написани в този трактат е тярбвало да мине доста време за да бъдат възприети в Европа- нека не забравяме, че в началото на двадесети век- през англо- бурската война английските войници са били в яркочервени униформи, което през погледа на автора изглежда меко казано абсурдно…
Призовавам администратора на сайта да махне тази книга, тъй превода е некоректен.
можете да видитите текста от стр.1-51 google books
Уникална книга. Актуална, както в миналото така и днес… Много от идеите залегнали в нея се считат за изключителен напредък в областта на хуманизма.. Едва с развитието на хуманитарното право се доразвиват идеите за човешкото отношение към пленените противници, а автора изказва тези идеи и изисква спазването им още преди 2500 г. Дали хората тогава не са били и по-човечни, независимо от кръвопролитните войни…
Лец е казал: „Ако канибалът яде с нож и вилица, това прогрес ли е…“
Не гледайте на трактата повърхностно, просто като на набор общи приказки за войната, опитайте се да го анализирате малко. Описва перфектно например конкурентните взаимоотношения в икономиката и може успешно да се използва като поведенчески модел в бизнеса……
За тези, които смятат, че се казват неща от общ характер, които „всеки ги знае“, в психологията има един феномен, наречен „the i-knew-it-all-along effect“, гугълнете го ;)
Интересно е колко много се цитира от нея напоследък, страшно е модерно. Откъде вадят толкова много цитати от толкова кратичка книжка обаче? А използването като поведенчески модел в бизнеса нещо не го разбрах. Този модел плюс още няколко хиляди са задълбочено изучени и описани и продължават да се разработват и доописват в куп страшно дебели и страшно скъпи книжки. Да, свалям му шапка на Сун-Дзъ, имайки предвид кога ги е писал тези неща, но в момента те не са нищо непознато или революционно. За мен книгата е полезно четиво за тези които си мислят, че всичко на този свят е измислено през последните 100 години.
Дори и извън военно отношение, мисля че книгата е надценена.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.