Като история не е толкова увлекателна колкото „Кръстникът“, но стилът е достатъчно добър за да си заслужава четенето. Леко дразни ен-тото обяснение на автора какво значи омерта. Предполага се че там читателят трябва да настръхва от вековната мистика на думата. И изобщо Пузо твърде често повтаря какви са сицилианците, каква е мафията и т.н. Няколко твърдения, които се повтарят на всеки 30–40 страници от текста.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.