Ех, откога чакам да я публикуват цялата.
Благодаря.
Виктор Юго явно е изобретателя на лиричното отклонение. Романа има и доста силни моменти, но ако се ореже откъм лирични отклонения и се изчисти откъм наивитета щеше да бъде още по-силен. Мое мнение, мой вкус естествено. Безкрайното натякване колко добра тор са човешките фекалии лично на мен ми дойде в повече. Подробния план на парижката канализация сякаш на тоя човек пъпа му е хвърлян там също. Отклоненията му са серии от три изречения повтарящи една идея до припадък все едно читателя е малоумно добиче или автора се страхува, че важното му послание може да остане неразбрано. На моменти фабулата е ясна от километри, но той кръжи около нея многократно и изведнъж пуска бомбата, а читателят трябва да се прави на изненадан. Описанието на битките на Наполеон много ми прилича на тези от „Война и мир“. И двамата автори го раздават велики стратези ама пост фактум. Много позоваване на имена, идеи и събития, които за съвременния читател са непознати. Това е страшно досадно, все едно четеш бруталното родословие на хобитските родове от Властелина. Но Юго няма как да го кълнеш защото нещата са реални и са си били актуални за епохата. Книгата си е класика, но ако се направи качествено орязване би била много по-добра. Детската версия, която е качена тук отива в другата крайност, сбичкано повествование орязано откъм най-големите достойнства на подобни романи.
Човече, ти се изпраска като императора от „Амадеус“, когато заявява на Моцарт по отношение на едно негово произведение — „Има твърде много ноти“. :D
Така и ти — заявяваш невежо като месарски калфа : „книгата трябва да се поореже“. Романът си е такъв какъвто си е — „Клетниците“ на Виктор Юго. Отклоненията — не толкова лирични, колкото есеистични етюди с философски и антропологически уклон, — са неотменна част от стила на романа и много читатели (между които съм и аз), наред с основното повествование ценим и въпросните „отклонения“.
Корективната критика отдавна не е на мода, така че по-просто е да прилагаш собствен селективен подход — skip-вай ненужните ти моменти (това е твое читателско право) и си промечтавай колко по-велик романист би бил, ако ти се даде право да го „орежеш“. Ама не си! Няма и да бъдеш.
Митак, къртиш мивки!
Как не сте се засекли с Юго, че да си редактор в издателството по времето, когато е пробвал да си пробутва ръкописчетата.
Имаше на времето нещо наречено ’мовиола’ (moviola). Потърси какво е и някой ден ти пожелавам да си купиш една, ей така, просто да си я имаш; да си я гледаш, да си слагаш кафето на нея и да си мислиш за Клетниците.
Големи критици растат между нас….жалко, че големите писатели вече ги няма! Ако само имаше повече такива майстори на „наивитета“, повече хора с души, истински човеколюбци и ерудити като гениалният писател Виктор Юго, светът щеше да е едно много по-добро място за живеене! Относно критиците…който не може да пише, съди тези, които могат. Свали шапка и замълчи, а ако ти идва в повече, не чети!
Мда…много тъжно ми стана. И още по-тъжно е, че подобни читатели и „критици“ като mitakka, чели-недочели, непрекъснато задават тона по форуми и блогове. Нямам желание да обиждам никого, но когато читателският ти опит се гради на произведения от автори, които следват единствено и само съвременния принцип за писане „показвай — не казвай“, срещата с Юго се оказва трудничка. Жалко.
Много интересна книга!Но пък и много тъжна!Препоръчвам ви да я прочетете!Аз я прочетох на 11!
Напоследък е доста модерно да се отрича класиката, та така и някои коментиращи по-горе гледат да се движат на гребена на вълната. Наскоро по БНТ разни модерно мислещи типчета почнаха да разнищват класиките, като според тях „Клетниците“ бил сантиментален, наивен и сълзлив, „Портретът на Дориан Грей“ — общо взето посредствена творба, "Война и мир’’ — досаден и отегчителен. Не съм чел гореизброените произведения, но е леко дразнещо да слушаш подобни брътвежи от хора с толкова високо самочувствие, че да си позволяват да правят подобни изказвания. Като иде реч за класика, ако не ти е харесала (което е напълно естествено), по-добре тактично си замълчи, отколкото да се излагаш с тъпи критики. Фактът, че тия творби продължават да се четат векове след като са написани, е повече от красноречив и нужда от други коментари няма.
Книгите се пишат, за да се четат, а тука заради някакви навлеци /без извинение/ читателите имат забрана до един от най-големите класици. Срамота и позор! Ако все пак има настоятелни читатели, то ето линк откъдето може да прочетете „Клетниците“ - https://www.rulit.me/books/kletnicite-download-free-189338.html
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.