Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
God Emperor of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

Франк Хърбърт

Бог-император на Дюн

Американска

ИК „Бард“ ООД, 2004 г.

 

GOD EMPEROR OF DUNE

© 1981 by The Herbert Limited Partnership

История

  1. — Добавяне на анотация

ПЪРВА ЧАСТ
ПРОЛОГ

Откъс от речта на Хади Бенотто, обявила откритията от Дар-ес-Балат на планетата Ракис:

Тази сутрин имам удоволствието не само да ви съобщя за намирането на това изумително хранилище, в което, между другите неща, беше открита и монументална колекция от ръкописи, нанесени върху хартия от ридулианов кристал, но и с гордост да ви представя нашите аргументи в защита на автентичността на находката, като ви обясня защо вярваме, че сме попаднали на оригиналните дневници на Бог-Императора Лито II.

Преди всичко, нека ви напомня за историческото съкровище, известно като Откраднатите Дневници — томовете за познатата част от древността, които от векове насам са ценни помощници в усилията ни да вникнем в битието на нашите предшественици. Както всички вече знаете, Откраднатите Дневници бяха разчетени от Космическото Сдружение(*)[1], така че методът на Кода на Сдружението бе ползван и за превода на тези наскоро открити томове. Никой не отрича автентичността на Кода на Сдружението, който — и само той — осигури съвременната интерпретация на ръкописите.

На второ място следва да отбележа, че тия томове са били писани с помощта на иксиански(*) диктател с наистина древна направа. Откраднатите Дневници не оставят никакво място за съмнение, че именно такъв е бил методът на Лито II за отразяване на неговите исторически наблюдения.

И на трето място искам да посоча не по-малката стойност на друга част от направените открития, а именно самото хранилище. Мястото и начинът на съхраняване на тези дневници несъмнено са иксиански артефакт — творение с толкова примитивна и същевременно смайваща конструкция, която хвърля нова светлина върху историческата епоха, позната като Разпръскването.

Както следваше да се очаква, самият склад беше невидим в тукашния смисъл на думата. Той се оказа зарит много по-дълбоко в сравнение със споменатото в мита и Устната История, а излъчваната и поглъщана от него радиация бе точно копие на тази на заобикалящата го среда, макар че механичната мимикрия не представлява особена изненада. Онова обаче, което изненада нашите инженерни специалисти, се оказа начинът, по който всичко е било изпипано с изцяло неусъвършенствани средства и по същество с примитивна техническа сръчност.

Виждам, че казаното дотук развълнува някои от вас тъй, както и нас в момента на откритието. Вярваме, че се взираме в първата иксианска сфера, в несъществувалата стая, от която са тръгнали всички подобни приспособления. А ако не е първата, ние вярваме, че трябва да е някоя от първите, която включва и е създадена на същите принципи като изначалната.

Позволете ми да задоволя вашето очевидно любопитство, като ви съобщя, че сега ще направим кратка обиколка на хранилището. Ще ви помоля само да пазите тишина в самото складово помещение, тъй като нашите инженери и други специалисти все още не са приключили с разгадаването на намерените тайни.

Тук стигам до четвъртата точка от моето изложение, която спокойно може да бъде приета като връх на откритията ни. Самата аз се вълнувам и ми е трудно да ви опиша още една находка на същото място, а именно действителен звукозапис — както е отбелязано — на Лито II, произнесен с гласа на неговия баща Пол Муад’Диб. И тъй като автентични записи на Бог-Императора са били въведени и се съхраняват в архивите на „Бин Джезърит“(*), ние пратихме на Сестринството(*) образец от намерените от нас, правени по една много стара система чрез микроскопични шупли, с официална молба за сравнителен анализ. Почти не се съмняваме, че ще се окажат автентични.

А сега, моля ви да обърнете внимание на преведените откъси извадки, които ви раздадоха на входа. Позволете ми да се извиня за тяхната тежест. Чух някои от вас да се шегуват по този повод. Ползвахме обикновена хартия с чисто практична цел — икономия на средства. Оригиналните томове са писани с условни писмени знаци, толкова умалени, че ще трябва силно увеличение, за да се прочетат. Казано по-точно, ще са необходими повече от четирийсет обикновени тома от типа, който държите в ръцете си, и то само за възпроизвеждане на съдържанието на един от кристалните оригинали.

Да, ще го видите. Ето, на левия екран е част от оригинална страница. Първата страница от първия том. Нашият превод е на екраните вдясно. Насочвам вниманието ви към нещо твърде показателно, а именно — поетичния гланц на думите, както и към смисъла, извлечен в процеса на превода. Стилът говори за силно изявена и последователна личност. Вярваме, че всичко това е могло да бъде написано единствено от същество, което непосредствено е боравило с паметите на живелите свои предходници и съзнателно се е потрудило да сподели необикновения опит на вече отминалите животи така, че да бъде разбираем за онези, които не притежават подобен дар.

А сега, погледнете действителното съдържание. Всички извършени справки са в пълно съответствие с казаното от историята за една личност, за която вярваме, че е единствената, способна да напише представеното пред вас.

Приготвила съм ви още една изненада. Позволих си да поканя небезизвестния поет Ребет Врийб през този предиобед, за да прочете кратък пасаж от превода на първата страница. Забелязахме, че дори след превеждането им, думите променят изначалния си характер, ако са прочетени на глас. Искаме да споделим с присъстващите изключителното преживяване, което имахме, четейки тези томове.

Госпожи и господа, приветствайте с „Добре дошъл“ нашия гост!

Част от прочетеното от Ребет Врийб:

Уверявам ви, че аз съм книгата на съдбата.

Въпросите са ми врагове. Тъй като моите въпроси взривяват! А отговорите скачат като подплашени жаби, притъмнявайки в небето на паметите, които няма къде да избягат от мен. Никой, нито един от отговорите не е задоволителен.

Колко много призми хвърлят отблясъци, когато влизам в страховитото свое минало! Аз съм късче от разтрошен кремък, прибран в кутия. Кутията се върти спираловидно и трепти. Подхвърля ме ураган от мистериозни тайни. А когато тя, кутията, бъде отворена, връщам се в настоящето като чужденец, попаднал в предисторическо място.

Бавно (бавно, казвам ви) научавам отново своето име.

Но това не означава да опозная себе си!

Личността, носеща моето име — този Лито, който е вторият, наричан така — намира други гласове в мислите си, други имена и други места. О, да, обещавам ви (както и на мен обещаваха), че отговарям на едно единствено име. Ако кажете „Лито“, аз откликвам. Страданието прави нещата верни, само страданието и още: Държа нишките, които водят!

Всички те са моя собственост. Само да си представя… да речем… човек, погинал от меч — и всичко се появява пред очите ми, обляно в кръв, сцена по сцена с всеки стон и всяка гримаса.

Помислям си за радостта от майчинството и се озовавам в родилните постели. Поредица от бебешки усмивки и сладкото гукане на идващите нови поколения. Първите стъпчици на прохождащите и първите победи на младите веднага се появяват пред мек, за да ги изживея споделени. Те се трупат една след друга, а аз виждам едно и също, което неизменно се повтаря.

„Остави всичко непокътнато“ — сам предупреждавам себе си.

Кой би могъл да оспори стойността на този опит и цената на познанието, с чиято помощ оглеждам всеки нов миг?

Ех, той не е нищо повече от миналото.

Не разбирате ли?

Само отминалото!

Бележки

[1] Виж речника в края на книгата. — Б. ред.