Читателски коментари от deaf

Благодаря! Няма как да ги прочета защото разбирам малко говоримо английски и руски,разбира се. Френският отдавна го забравих. Още след гимназията.

Пишещите за Мария Стюарт се делят на нейни привърженици или противници. Струва ми се,че единствено Стефан Цвайг пише честно и безпощадно ясно за нея.

Ние с Вас изглежда сме чели различни книги! Цвайг съвсем ясно е описал и обяснил историческата епоха през която е живяла Мария Стюарт,включително и политиките водени от Англия,Франция,Испания…. Показал е кристално ясно сложните и безсмислени дипломатически ходове тогава. Жестоките,но и справедливи нрави през онова време. И религиозният фанатизъм. Но БЕЗ да употребява безумни идеологически клишета.

Цитат от първата глава още от първите редове:

„Около 50% от браковете в западните страни се разпадат…“

Така е. Само че после авторите „забравят“ да допълнят,че много от разведените мъже и жени след развода си намират други партньори и често пъти се женят за тях. Извод — (първият) развод съвсем не е болка за умиране!

Тази статистика за 50% разводи,която често се споменава,нито доказва лошотията на брачната институция,нито че биологичните и прочие разлики между мъжа и жената задължително водят да страшна и непоправима трагедия.

Книгата е много интересна. А това е най-важното…

Преди няколко дни научих,че има юбилейно издание. Благодаря за информацията,Дебора.

Екшън,интрига и забава в напълно западен стил. Случаите на инспектор Стрезов действаха така благотворно върху душата през „онези“ 45 години на България. Интересното е,че в Япония обичат и превеждат създателя на Стрезов талантливия Светослав Славчев. Японците му връчват и награди.

Днес знаем,че няма „мъртва зона“. Комата е просто един по-дълбок и продължителен сън. Никой не се е върнал от страната наречена Смърт,за да разкаже как е там. Но Стивън Кинг майсторски запълва тази празнота… Е,на моменти е доста мелодраматично…

Да се твърди,че Ницше бил „вдъхновен“ от Карл Маркс е направо абсурдно! В „Човешко,твърде човешко“ Ницше определя социализма като „болест“. Точно тази дума е използвал.

Не Ви разбрах напълно?! Главният „герой“ разбира,че в крайна сметка е убил и себе си,(съвестта си),а не само хазайката. След което обаче преживява катарзис отивайки в затвора,подпомогнат от приятелката му,която обещава да го чака докато излежи присъдата си. В известен смисъл историята свършва с хепи-енд.

Ако животът ви в момента е тежък,прочетете някой руски класик и ще видите,че има хора чийто живот е по-тежък от вашия. Шеговито. И не съвсем.

Как може Ана да обича онзи Аркадиев ли беше,който мрази жените като такива и сам на себе си си го признава?! Не е ли това един вид каприз от нейна страна?! Основното при каприза е липсата на смисъл и елементарна логика в желанието.

Шотландската кралица Мария Стюарт се влюбва в Ботуел,(случай от живота),въпреки че вироглавият,надменен и властен викинг пише:"Мария Стюарт и Елизабет,(английската кралица),не струват колкото една свястна жена." Разбирате ли,Ботуел възприема жените Мария и Елизабет като трофей,но не ги мрази. Напротив,наслаждава се на тях. Така че любовта на Мария Стюарт към него е обяснима въпреки всичко. И естествена. Природа,какво да се прави! Докато тази на Ана Каренина — какво?!

Ана Каренина прилича на Маша от анимационния сериал „Маша и Мечока“ — капризна и все иска само нейното да става.

Препоръчвам Ви да прочетете ей това:

https://www.psy-blog.net/нови-технологии-нови-форми-на-страдан/

Виждате неравенство там,където го няма! Върховната точка на удоволствие при мъжа е когато взима,а при жената — когато дава. Къде виждате неравенство в това?! Така пише и в класическите книги:"Той я ОБЛАДА. Тя се ОТДАДЕ." Всички други размишления различни от този закон на човешката природа,са просто модерни декадентски отклонения.

Не липсата на любов,а на приятелство проваля брака.

Влюбеният винаги се стреми — невинно и цинично — да „обработи“ и „омеси“ по свое желание човека,когото обича. (Не из основи. И не толкова реално,колкото виртуално,във въображението си.) Как иначе би го обичал?! Какво се получава след това „омесване“ няма значение,важен е процеса. Желанието за „мирно съвместно съществуване“ е едно от декадентските отклонения,за които ставаше дума по-горе.

Младият човек обича ДЪЛБОКО,възрастният — ЛОГИЧНО,(интелектуално). В мигът обаче,когато вкараме логика в любовта,ние я убиваме и препарираме! Затова и само младият човек,(до към 30-ет годишна възраст),е способен да се влюби и обича. След тази възраст обичаме СПОМЕНА за любовта.

Само силният мъж може да завладее и задържи жена.

Прочетохте ли последният абзац от коментар №4 на Фракс?

Добре хайде още малко да дискутираме. Войниците във Вермахтът на всеки фронт са празнували Коледа! Както и целият народ. А пък на всеки немски танк е бил изрисуван християнският кръст. Това ако не е пълна религиозна свобода — не знам! Папата (и Ватикана) е бил един от близките приятели и съмишленици на Фюрера. (Докато КГБ и българската ДС се опитаха да убият един папа!)

Чудя се къде видяхте антисемитизъм в писанията ми?! Наистина!

НЕП-а връща земята на руските селяни,но само държавата е имала право да им изкупува реколтата и „стоката“. Не по врат,а по шия! Не може и дума да става за сравнение със свободният немски селянин.

Не ми е известно дворяни да е имало в болшевишката върхушка — те са избити до крак още в началото. Имало е в Червената армия и най-вече в тайните служби някои хора със „синя кръв“,но на много ниско йерархично ниво.

Останалото са само Ваши предположения,а нали уточних че фактите са най-важни.

Да се върнем на Ремарк. Като казахте „исторически феномени“,и до днес няма ясно обяснение за Холокоста. И въобще за феномена Геноцид. Счита се,че ВСЯКО чувство може да стане патологично,ако премине една тънка граница. Обаче е почти невъзможно да се предвиди кога някой човек или народе ще я прекрачи. Нещо е станало в душата на немският народ след Първата световна война,което е предизвикало патологична СМЪРТНА омраза към евреите. (Същият проблем за изясняване имаме с арменският геноцид…)

П.П.

Щях да забравя. Нацистите Франко и Пиночет опровергават Вашите зловещи предположения…

Ще гледам да съм кратък,защото темата не е точно за Читанка. Важни са фактите,а не толкова истините,(идеологиите). Ето някои факти за нацизма:

1. Свобода на пътуванията. Всеки може да напусне страната,ако не му харесва в нея.

2. Аристокрацията е жива и здрава и дори управлява. Граф фон Шуленбург например,е посланик в Москва.

3. Има пълна свобода на религиите. (Освен на юдаизма).

4. Селяните притежават земята си и са свободни да правят с нея какво пожелаят. Почти всичко е частна собственост,но държавата е основният клиент-поръчител на частните фирми.

5. Забранени са общо-взето малък брой книги и автори — предимно евреи. Но тъй като границите са отворени,немецът е можел безпроблемно да се сдобие с която си иска книга от съседните страни като Швейцария или Швеция например.

Комунизъм:

1. Границите са затворени и се стреля по всеки опитващ се да избяга през тях.

2. Аристокрацията е избита или прокудена,(като Цар Симеон например).

3. Религията е забранена. Всяка религия.

4. На селяните е отнета земята и са вкарани насила в кооперации,където те деградират. Селянин без земя,не е селянин.

5. Цензурата е тотална и ужасяваща! Вредите от нея се усещат и до днес. През 45-те години комунизъм у нас,няма издадени творби на западни философи,например. Само „Погнусата“ на Сартър и „Чумата“ на Камю,но те са литературни произведения.

Толкова стига…?

Романът на Стефан Цвайг се казва „В омаята на преображението“ и го има тук в сайта на Читанка.

Ако приемаме за най-важни приликите,тогава всичко около нас ще изглежда…ЕДНАКВО! Опростено,просто и просташко! Точно вглеждането в разликите ни помагат да се ориентираме по-правилно в живота. Когато сравняваме някоя книга с друга,или писател с друг писател,не обръщаме внимание на приликите,а на разликите.

Ремарк е великолепен писател,но Стефан Цвайг е хиляди пъти по достоверен в описанието и обяснението на онези времена в дневниците си и единственият си роман. Това е и допълнение към коментара на колегата Yenki…

Не съм съгласен с едно — да се слага знак на равенство между комунизмът и националсоциализмът! Разликите между тях са огромни. Ще спра до тук…

Спокойният,уреден и идиличен живот на бюргера. Май тези „важни неща“ е имал предвид Светозар?!