АВТОРЪТ: „В отговор на прозренията, изложени в книгата, мъжете често казват: — Точно такъв съм. Да не сте ме следили? Вече не смятам, че нещо у мен не е наред.
Реакцията на повечето жени е следната: — Най-сетне мъжът ми се вслушва в това, което казвам. Не трябва повече да се боря, за да приеме потребностите ми.“
==================================================
Казаното е напълно достатъчно. Авторът е заклета феминистка, но не го е разбрал.
За него мъжете са „точно такива“ и при тях все „нещо не е наред“.
Жената пък, правилно/!/ налага на мъжа ролята на всекидневна клюкарка и събеседничка и е напълно доволна, когато мъжът задоволява всички нейни капризи, хрумвания, флиртове и покупки.
Аз пък казвам от опита на моя 50-годишен брак — тая не стана и няма да я бъде! Аз не съм богаташ-педераст и квартална съмахленка. Точка!
Книгата е много полезна и с моите само 26 години семеен стаж ще кажа, че всичките ни скандали стават точно по описаните начини и причини. Само се дразня, че винаги се очаква жените да се променят, а мъжете не се и опитват. Или ако СЛУЧАЙНО прочетат книгата (както изглежда прежде- коментиращия) я намират за обидна и даже не се замислят колко истини има в нея.
Целият проблем във взаимоотношения между мъжете и жените в любовта идва оттам, че за мъжете въпросната любов представлява едно кратко разтоварване на един заряд от страст и хормони, докато при жената, тя е едно зареждане на такива.Единият губи докато другият получава. И от двете страни се получава едно неравенство, което води до напрежение по-нататък в разбирателство в брака.Не би ли било по-добре отношенията да са на взаимно даване,да има обмяната и диалог, да се допълват различията вместо да не се толерират такива при другия пол, да няма една част която властва над другата.
Тогава само можем да се обогатим и да постигнем градивни отношения.
Заключенията не са много обнадеждаващи -докато присъстват силни чувства, винаги ще има неравновесие в една връзка. Любовта се обрича сама себе-си на угасване и тогава започват отрицателните емоции.
Жената, смятам, в това отношение е по-независима. Тя се стреми да постигне това спокойно равновесие в отношенията и да ги превърне в приятелски когато пламенните преживявания приключат. Жената живее чрез словото, чрез разговора и много повече интелектуализира любовта отколкото мъжете. Това е и причината лесно да преживява и загърбва разочарованията си.За да задаржи една жена до себе-си (в сърцето си ),мъжа трябва да бъде един неизчерпаем извор на фантазия,да умее да говори и да слуша.А една жена не съумее ли да превърне партньора си в приятел и да прави компромиси е обречена на неуспех.
Така че,интересна книга в която разбираме, че повечето мъже са далеч по лесно устроени и не толкова взискателни.За тях е по- важна повърхността, те са като деца. Не задълбочават а при все това остават много зависими от тяхните желания, прищевки и настроения. А вътрешната свобода е именно да се отърсим от тях.Да не зависим дори от собствените си чувства. Тогава само можем да даваме безкористно и съответно да получаваме радост от това свое раздаване. Парадоксално е, но се оказва вярно!
Разбира се,това е моето виждане, не претендирам да съм непременно права.
Виждате неравенство там,където го няма! Върховната точка на удоволствие при мъжа е когато взима,а при жената — когато дава. Къде виждате неравенство в това?! Така пише и в класическите книги:"Той я ОБЛАДА. Тя се ОТДАДЕ." Всички други размишления различни от този закон на човешката природа,са просто модерни декадентски отклонения.
Не липсата на любов,а на приятелство проваля брака.
Влюбеният винаги се стреми — невинно и цинично — да „обработи“ и „омеси“ по свое желание човека,когото обича. (Не из основи. И не толкова реално,колкото виртуално,във въображението си.) Как иначе би го обичал?! Какво се получава след това „омесване“ няма значение,важен е процеса. Желанието за „мирно съвместно съществуване“ е едно от декадентските отклонения,за които ставаше дума по-горе.
Младият човек обича ДЪЛБОКО,възрастният — ЛОГИЧНО,(интелектуално). В мигът обаче,когато вкараме логика в любовта,ние я убиваме и препарираме! Затова и само младият човек,(до към 30-ет годишна възраст),е способен да се влюби и обича. След тази възраст обичаме СПОМЕНА за любовта.
Само силният мъж може да завладее и задържи жена.
…да задължи…
Да задържи. ..грешката е моя, не от автоматичното писане с виртуална клавиатура
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.