Читателски коментари от deaf

Лора хич не съм съгласен! Сюжета,(историята),е без значение. Историята на Ромео и Жулиета например,е банална,но как гениално я е описал Шекспир!

Когато всички хора страдат,(както беше през соца),тогава малцина се стремят към мъст,защото общата беда се понася по-леко от личното оскърбление. Това обяснява носталгията на някои хора по соца.

Всяко писане за Холокоста,без да бъдат посочени възможните причини за него,буди недоумение и празнота у читателя. Шиндлер е герой в пълният смисъл на думата.

Само дето България днес изживява шок от миналото! Докато Запада толкова бързо се променя,че едва смогва — шокиран — да следва себе си,нормалните българи са шокирани от настойчивите опити миналото да се завърне!

Хубаво щеше да бъде да дадете примери за „субективност“ и погрешни „психологически тълкувания“ на Цвайг. В противен случай твърденията Ви са просто думи…

Мъж съм на 48год.,но изобщо не ме е срам да си призная,че като тийнейджър четях с удоволствие любовни,(булевардни),романи. Именно защото бях тийнейджър и усещанията,чувствата и нагоните бушуваха у мен. В тези иначе „плитки“ романи влагах себе си,дарявах себе си,затова и ми бяха интересни. Но днес те са само СПОМЕН от онези младежки емоции и изпитвам само удоволствието от спомена когато понякога хвърлям око на тях. Сигурен съм,че със всички хора е така,с изключение на тези с непоправимо разбитото сърце. (Като това на Хамлет. Но такива като него са друга торта…) На тях им е непоносимо да четат за любовта…

Напротив,"хлапетата" изпитват дълбоки емоции,а възрастните — логични,(по Ницше). Възрастните скрито завиждат на тийнейджърите за техните дълбоки емоции,но за съжаление вече е невъзможно да чувстват така.