Една от най-добрите книги, писани някога… Просто е страхотна!
Абсолютно!!
Хареса ми, но не е от книгите които скоро бих препрочела.
Наистина първите 100 — 150 страници се четат доста трудно, но след това романа разказва една от най-красивите истории на света и те грабва с неудържима сила.
Авторът развива историята около психологическите преживявания и терзания на главния герой Жулиен и проследява стремежът му към социално израстване. Аз не успях да почувствам героя близък, душевната му борба със самия себе си ми дойде в повече и на моменти се усещаше изкуствено засилване на този вътрешен конфликт. За мен ценното в книгата беше изводът, че понякога си поставяме високи цели и сме заслепени докато не ги постигнем. В един момент обаче, когато си на върха осъзнаваш, че по пътя до там си загубил истински важните неща.
А кои са те :) ?
Спокойният,уреден и идиличен живот на бюргера. Май тези „важни неща“ е имал предвид Светозар?!
Поздравления за немската дума деаф признавам те за умник, а на другия критик с непце на естет му пожелавам да открие истински важните неща и като ги намери да помисли пак…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.